Решение № 12572 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Банкя Евъргрийн ЕООД, подадена чрез адв. Маринова, срещу решение 23987/11.07.2025 г., постановено по адм. дело 12374/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22221023004385-091-001/15.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, в частта изменена с решение 1148/20.08.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е извършил собствен анализ на фактите, нито тълкуване на закона с оглед указанията, дадени с решение на СЕС по дело С-122/23. Според касатора съдът не е изложил логически съждения, които да определят тежестта на извършеното нарушение и съответствието и пропорционалността на наложената с ревизионния акт санкция. Изразява искане за отмяна на решението и отмяна на обжалвания РА. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции съгласно приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Теофанова, в депозиран по делото отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт (РА) Р-22221023004385-091-001/15.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, в частта изменена с решение 1148/20.08.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с която на Банкя Евъргрийн ЕООД за дан. период м.12.2019 г. на основание чл.102, ал. 4 във вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 158 473,50 лева и са определени лихви за забава в размер на 73 749,32 лева на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Органите по приходите са приели, че дружеството е формирало облагаем оборот за периода от 12.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 913 200,73 лева, поради което за него е възникнало задължение да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС в 7 дневен срок от датата, на която е достигнат оборота и на основание чл.102, ал. 4 от ЗДДС са начислили ДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предписаната форма и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите си съдът е посочил, че облагаемият оборот за задължителна регистрация е достигнат от дружеството в данъчен период м.12.2019 г., с оглед на което се дължи данък от датата на която е надвишен оборота до датата, на която дружеството е регистрирано от органа. Извел е извод, че мярката на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е пропорционална и отговаря на тежестта на нарушението, поради което законосъобразно с РА са начислени задължения по ЗДДС за данъчен период м.12.2019 г. Така постановеното решението е неправилно. По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до следното: Банкя Евъргрийн ЕООД било ли е длъжно да се регистрира по ЗДДС в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2-ро ЗДДС въз основа на формиран облагаем оборот над 50 000 лева за период не по-дълъг от два последователни месеца и ако е било задължено, законосъобразно ли е начислен ДДС на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС за облагаемите доставки, извършени преди изтичане на 7 дневния срок, в който е следвало да бъде подадено заявлението за регистрация. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. В изречение второ на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е предвидена задължителна регистрация по ЗДДС в случаите, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, при която лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. За лицата, които не изпълнят задължението си по чл. 96, ал. 1, изр. 2-ро ЗДДС, нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС предвижда, че дължат ДДС за облагаемите доставки, с които се надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Тълкуването на цитираните норми от националния закон следва да бъде съобразено с решението от 11 април 2024 година на Съда на ЕС по дело С-122/23, в отговор на преюдициално запитване на Върховния административен съд по спор, фактите, по който са сходни с фактите в настоящото производство. В т. 38 от цитираното решение, Съдът на ЕС приема, че това законодателно решение се вписва в рамките на свободата на преценка, която Директивата за ДДС предоставя на държавите членки относно начина на прилагане на специалния режим за малки и средни предприятия, регламентиран в глава първа от дял XII. Що се отнася до задължението за заплащане на ДДС за облагаемите доставки, извършени от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, то доколкото тази разпоредба цели събирането на ДДС върху сделките, извършени в периода, в който данъкът е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило задължението си за регистрация в определения срок, тя не може да се счита за санкция (т. 46 от цитираното по-горе решение на СЕС по делото Легафакт). По отношение обаче на дължимостта на ДДС за облагаемите доставки, извършени от датата на надвишаване на оборота, регламентирана в чл. 102, ал. 4 ЗДДС, Съдът на ЕС приема, че тя е допустима от Директивата за ДДС, при условията да са спазени принципите на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС и на пропорционалност в съответствие с практиката на Съда (т. 51). Според т. 41 от същото решение увеличеният размер на данъка не трябва да е прекомерен спрямо тежестта на нарушението на задълженията от страна на данъчнозадълженото лице. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът не е изложил мотиви относно тежестта на извършеното нарушение и пропорционалността на наложената санкция. В конкретния случай, оборотът от 50 000 лева е достигнат в рамките на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. В този случай националната юрисдикция в съответствие с т. 49 и т. 50 от решението на Съда на ЕС по дело С-122/23 следва да провери, дали начисленият с оспорения ревизионен акт ДДС на основание чл.102, ал. 4 ЗДДС за доставките, извършени от дружеството от датата на надвишаване на оборота до изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация, съответства на принципа за ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС, и от друга страна, дали отговаря на изискванията за пропорционалност в съответствие с практиката на Съда, посочена в т. 41 43 от същото решение. Така определеното задължение не представлява събиране на ДДС, който е следвало да бъде начислен, ако задълженото лице беше изпълнило задължението за регистрация в определения от закона срок (арг. т. 46 от решението по дело С-122/23). При начисляването на ДДС с оспорения ревизионен акт не е отчетена тежестта на нарушението, краткият период на закъснението за подаване на заявлението за регистрация от дружеството, както и липсата на данни за наличие на измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на ревизираното лице. Поради това следва да се приеме, че определеното задължение за ДДС за посочените сделки представлява санкция, която не съответства на принципа за ефективност и на изискванията за пропорционалност, съгласно практиката на Съда на ЕС, посочена в т. 41 43 от цитираното решение по дело С-122/23. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение 11631/30.10.2024 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело 6652/2023 г. и решение 7554/19.06.2024 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело 4751/2023 г. Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд като неправилно, следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдени в полза на НАП разноски. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за държавна такса за водене на делото пред двете инстанции в общ размер на 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, съгласно представените списъци с разноски и доказателства за плащането им /л.32 по а.д.10470/25 и л.201 по а.д.12374/24/. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,