Решение № 89 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 53/2009 г.

Решение № 89 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 53/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия Г. Ц. Ф. (И.) срещу потвърждаването от апелативния съд-София на осъдителната спрямо него присъда, издадена от Градския съд. Присъдата - № 9 от 14 февруари 2007 г. по нохд № 1443/2005 г., е по обвинението в грабеж, извършен на 12 август 2002 г. срещу Д. В. М. с използване на сила за отнемането на негово имущество на обща стойност 503 лева - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4 във връзка със 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК (още заради причинената при грабежа средна телесна повреда - счупване на лявата ръка, трайно затрудняващо движението й, както и заради предишните осъждания, които сочат на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и съизвършителството на грабежа с неустановено лице). Подсъдимият Ф.) е наказан за своето участие в грабежа на 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим. Второинстанционното (въззивно) решение - № 488 от 26 ноември 2008 г. по внохд № 914/2008 г., е постановено по жалби от и от името на подсъдимия. В касационната жалба има позоваване на всички основания за отменяне или изменяне на решението, но доводите на жалбоподателя са отнесени само към касационните основания "съществено нарушение на процесуалните правила" и "явна несправедливост на наложеното наказание"; съответни на доводите са алтернативните искания за ново разглеждане на делото в апелативния съд или намаляване на наказанието. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от касационните основания. Нарушението на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и без друго е посочено напълно голословно. Строго погледнато, липсва нарушение и на процесуалния закон. Изискването по-конкретно за разпит на разпознаващия "непосредствено преди да се извърши разпознаването" е уредено изрично в действащия НПК (чл. 170); отмененият с него предишен кодекс е изискал само разпит "преди да се извърши разпознаването" (чл. 144) и такъв има в случая 10 дни преди св. С да разпознае Ф.) като единия от нападателите на М. Времето между двете действия не е толкова продължително, за да налага потвърждаване на възприятията на свидетеля (нещо, което е съвсем ясно, когато свидетелят е разпитван само веднъж, но разпознаването е проведено веднага след разпита) и тази особеност е решаваща според ВКС за достоверността на оспорената идентификация. Идентификацията на Ф.), от друга страна, не е била поставена под съмнение от показанията на пострадалия, който също е възприел някои белези на този подсъдим; косвено я потвърждава и разобличената защитна позиция на Ф.). По-общото възражение от процесуално естество е за недоказаност на обвинението "през призмата на чисто житейската логика", че подсъдимият не би нападнал втори път лице, което вече го е разпознало при друг грабеж. Възражението се опровергава обаче от приложените към това дело книжа от предишното и по своята неубедителност прилича на оспорването, че св. С е разпознал Ф.), след като вече го е виждал в съда (според същите книжа, С. изобщо не е участвал по делото). Наказанието 8 години лишаване от свобода, накрая, неправилно се окачествява като явно несправедливо при възможността за определянето му в границите 5-15 години. Нито продължителността на делото повече от 6 години, нито прякото (физическо) участие на подсъдимия в грабежа са обстоятелства, които да изискват по-голяма снизходителност при санкционирането, особено като се има предвид, че този грабеж не е единственият в биографията на Ф.) и че вече е изтърпявал за такова престъпление 7 години лишаване от свобода. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение