Решение № 10532 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет (ОбС) - Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Йотова, срещу решение 4099 от 05.05.2025г., постановено по адм.дело 2249/2023г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Решение 176, взето по Протокол 11 от 29.06.2023г. на ОбС - Пловдив, изменено и допълнено с решение 225, взето по Протокол 13 от 26.07.2023г. на ОбС - Пловдив, с което на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП ПР) за Централна градска част, гр. Пловдив, и план схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и Правила и нормативи за прилагане на плана, В ЧАСТТА за ПИ с идентификатор 56784.520.1065 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Пловдив, за който по оспорения ПУП ПР е отреден УПИ V 520.1065 за жилищно строителство, от кв.71-нов (74-стар) по плана на Централна градска част (ЦГЧ), гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост оспореното решение, поради постановяването му по недопустима жалба, поради липса на правен интерес от оспорването - отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. Посочва в тази връзка, че формално имотът на жалбоподателя в първата инстанция попада в обхвата на плана, но по никакъв начин не е засегнат от предвижданията на проекта, предвид, че тези предвиждания вече са установени с действащия ПУП. Алтернативно навежда съображения за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения за непълнота на изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на оспореното решение, както и неизясняване на релевантни към спора факти. Сочи, че необосновано съдът е приел, че с процесния ПУП се променя отреждането на УПИ V 2004, като се установява ново предназначение за жилищно строителство, за разлика от действащия застроителен план, които предвижда обществено - обслужваща сграда. Навежда съображения за неправилност на първоинстанционното решение, предвид, че съответствието на оспорения административен акт не е преценен към момента на издаването му, а са съобразени факти, настъпили впоследствие, които са основание за иницииране на производство по чл. 134, ал.2, т.2 ЗУТ, но не и за отмяна на обжалвания акт в тази му част. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо, а в условията на евентуалност отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на ОбС в оспорената му част. Алтернативно иска след отмяна на съдебното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. С. Д., в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че съсобствения на Д. имот с идентификатор 56784.520.1065 и с административен адрес: [улица]попада в териториалния обхват на процесния ПУП - ПР, респективно същия е предмет на самия план и е непосредствено засегнат от предвижданията на плана, позовавайки се на приетите по делото графични материали (л. 374) и заключението по изготвената по делото СТЕ, поради което е направил извод за наличие на правен интерес по отношение на заявеното оспорване от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Приел е, че решението на ОбС Пловдив е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно обосновал е, че при изработване на проекта са спазени изискванията по чл. 124 ал. 2, чл. 125 ал. 1 и ал. 2 и чл. 126 ал. 1 ЗУТ, които са действали към съответния момент, като в този случай не е било необходимо издаването на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Приел е, че в оспорената му част административният акт е издаден в противоречие със закона, тъй като не е спазен чл. 15, ал.3 ЗУТ и не съществува писмено съгласие на собствениците и предварителен договор за прехвърляне на собствеността с нотариално заверени подписи. Сочи, че е налице и несъответствие между текстовата и графичната част на оспорения план, позовавайки се на заключенията на вещите лица по изготвените СТЕ. Излага, че в текстовата част с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което води до неяснота на волята на административния орган. Посочва, че графичното отразяване на одобреният проект за изменение на ПУП - ПР, приет и одобрен с оспорените решения на ОбС - Пловдив е в противоречие с изискванията на Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствени планове към ЗУТ чл. 68 от Приложение 1, тъй като в тази част няма чертеж, с който да е онагледено това изменение няма нанесени стари регулационни линии и отреждане на имотите със зачертани стари и изписани нови данни. Поради това е направил извод, че оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба, поради липса на правен интерес от оспорването за жалбоподателя в първоинстанционното производство, поради това, че формално имотът му попада в обхвата на плана, но по никакъв начин не е засегнат от предвижданията на проекта, тъй като тези предвиждания вече са установени с действащия ПУП. Напротив правилен е извода на първоинстанционния съд, за допустимост на жалбата. Видно от доказателствата жалбоподателят пред първата инстанция притежава собственост в ПИ с идентификатор 56784.520.1065 по КК на гр.Пловдив, който попада в обхвата на плана за изменение на ПУП - ПР на ЦГЧ гр.Пловдив, одобрен с обжалваните решения на ОбС Пловдив и попада в категорията лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ, за които законодателят е признал активна процесуална легитимация за оспорване на планът. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 131 ЗУТ и анализирайки заключението на вещото лице Р., графичните материали, както и представените от Д. документи за собственост приема в съответствие със закона, че същият е заинтересовано лице от оспорването на плана в частта, касаеща неговите имоти и за него е налице правен интерес от обжалването. Следва да се посочи, че правният интерес в случая се обосновава от факта, че по предходния одобрен и действащ и към момента ПУП за имота на жалбоподателя в първата инстанция, а именно УПИ V 2004 има одобрен и действащ и план за застрояване, одобрен със заповед ОА 862 от 18.08.1997г., с който видно от графичната част е одобрен и плана за застрояване за неговия имот и РУП. При приемането на изменението на плана за регулация по оспореното в това производство решение за имота на жалбоподателя, не е предвидено запазване на застрояването, а напротив и от графичната и от текстовата част на заповедта е видно, че за имота му се одобрява само регулация, съответно с евентуалното влизане в сила на плана, одобрен с оспореното в това производство решение на ОбС Пловдив би отпаднало предвиденото застрояване за имота на жалбоподателя, тъй като на първо място по оспореното решение на ОбС не е предвидено застрояване за имота на жалбоподателя и поради това, че застрояването следва регулацията. Тези допълнителни мотиви обосновават наличието на правен интерес у жалбоподателя от оспорване на решението на ОбС Пловдив в оспорената му част, т.е. съдебното решение, предмет на това производство, не е недопустимо и не е постановено по недопустима жалба. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 129 ал. 1 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила, но в несъответствие с материалния закон. Съответен на закона и събраните доказателства е и изводът на съда, че при одобряване на проекта за изменение на ПУП ПР в оспорената му част не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В случая разработката е започнала като проект за одобряване на план за регулация като първоначален такъв, а е одобрено изменение на план за регулация, тъй като засегнатата територия има преди това одобрен план. Правилен в тази връзка е извода на съда, че не е допуснато съществено нарушение, поради липсата на издадена заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП ПР. Производството е започнало с приемането на решение 347 по протокол 15 от 13.09.2012г. на ОбС Пловдив, с което на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 125 ал. 1 ЗУТ е взето решение за одобряване на планово техническо задание за подробен устройствен план план за регулация и застрояване, специфични правила и нормативи централна градска част гр. Пловдив, като е възложено на кмета на община Пловдив да извърши всички необходими действия за изпълнение на това решение. В случая производството е започнало като задание за изработване на нов цялостен план на територията, съответно е спазен предвидения ред по чл. 125 ал. 1, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответно в редакцията на чл. 135 ал. 3 и 5 ЗУТ от ДВ бр. 61/2007г., които са действали и са били приложими към момента на започване на административното производство, е предвидено, че компетентният орган с мотивирано предписание допуска или отказва изработването на плана, а съгласно чл. 135 ал. 1 ЗУТ отново в относимата към онзи момент редакция това е кмета на общината, на който са предоставени такива права от общинския съвет. Правилен е и извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Видно от доказателствата по делото имота на жалбоподателя в първата инстанция и настоящ ответник - ПИ идентификатор 56784.520.1065 по КККР на гр.Пловдив, включващ имоти в пл. 2130 и 2004 по стар кадастрален план, за който по оспорения ПУП ПР е отреден УПИ V - 520.1065, жилищно строителство, който съответства на УПИ V - 2004, кв.71 (стар 74) по плана на Централна градска част, гр. Пловдив по предходния действащ план за регулация, одобрен със заповед ОА 862 от 18.08.1997г. и по заповед ОА 1785 от 08.08.2006г., когато в действащия регулационен план се отразява и имот пл. 2130 към УПИ V 2004, който в графичните части и на предходния план от 1997г. е бил отразен като част от УПИ V 2004г. От доказателствата, включително от приетата по делото СТЕ с вещо лице арх. Р., се установява, че по оспорения план и по отношение на имота на жалбоподателя в първата инстанция няма данни да е прилагана разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, която е посочена като правно основание за изменение на плана. Видно от оспореното решение на ОбС Пловдив в текстовата му част е, че с това решение в рамките на оспорването е одобрено изменение на действащия ПУП ПР, като това се потвърждава и от посочените в него правни основания за издаването му, които касаят изменението на ПУП. Видно обаче от приложената по делото графична част към оспореното решение на ОбС Пловдив, същата не отразява одобрено изменение на ПУП ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, т. е. от събраните доказателства безспорно се установява и наличие на противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на ОбС - Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт и на това основание както е приел и съставът на АС гр. Пловдив. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост със син цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че: При изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на оспорения план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което пък води до неяснота на волята на административния орган, както сочи и първоинстанционният съд. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство, не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това оспореното решение в оспорената му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането в тази връзка на ответника по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за строени разноски в настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания и доказан размер от 2000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,