Решение № 8436 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2016 г.
ВАСII отделение30.06.2017 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 392/10.03.2016 г. постановено по адм. дело № 734/2015 г. на Административен съд-Б., четвърти състав. ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8436 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ С. И. П., от гр. П., против решение № 392/10.03.2016 г. по адм. дело № 734/2015 г. на Административен съд-Б.; и 2/ Кмета на община-Приморско, чрез процесуалния му представител - адв. Радулов, против същото решение № 392/10.03.2016 г. по адм. дело № 734/2015 г. на Административен съд-Б.; С. И. П. поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Представя писмени доказателства. Кметът на община-Приморско поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Представя като доказателство Строителен протокол № 48/05.04.1975 г. на ОНС-Б. П. разноски. Ответникът: Г. Р. Б., чрез пълномощника й - адв. Бараков, оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира разноски. Ответниците: В. В. П. и Н. В. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество са основателни, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Б., по жалба на Г. Р. Б., е отменил отказ на кмета на община-Приморско, обективиран в Писмо от 26.03.2015 г., за издаване на заповед за изменение на вътрешната регулационна граница между УПИ X-202 и УПИ IX-201, кв. 17 по плана на гр. П., обл. Б. и поставянето й в съответствие с имотната граница между ПИ-ти с идентификатори 58356.506.106 и 58356.506.108, по реда на § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е материално незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ за изменение на ПУП-ПР между тези два урегулирани поземлени имота. Позовал се е на доказателствата по делото и най-вече на заключението на СТЕ, от което е извел изводи: че дворищнорегулационния план /ДРП/ между двата УПИ-та: УПИ X-202 / съсобствен на Г. Б./ и УПИ IX-201, кв. 17, гр. П., одобрен със заповед № 818/20.06.1977 г. на ОНС-Б., който действа и в момента, не е приложен; че регулационната граница между тях не съвпада с имотната граница по одобрената КККР на гр. П. от 2008 г, изм. 2010 г.; че няма данни за уреждане на отношенията между собствениците на двата имота, от което е направен извод, че ДРП не е приложен съгласно § 22, т. 1 ЗРЗУТ; че не е била изготвена оценка за придаваемите места, в срока по § 6, ал. 4 ПРЗУТ и че тези срокове са изтекли, без данни за приложена регулация; Въз основа на тези установявания е приел, че органът незаконосъобразно е отказал да уважи заявлението на Баракова за изменение на ПУП-ПР, на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място, в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК, вр. с чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съдът не е конституирал правилно страните в процеса. С определение от 10.06.2015 г. съдът е конституирал като заинтересовани страни - лица, които са починали към този момент, а именно: Ф. С. Р. / починала през 1992 г./, Р. Г. Р. /починал през 1987 г./ и В. Н. П. / починал през 2006 г./. На мястото на последния са конституирани неговите наследници по закон - В. и Н. П., настоящи ответници, а на мястото на Ф. и Р. Р., не са установени и не са конституирани наследниците им по закон, извън Г. Б., която е оспорваща. Видно от представените пред касационната инстанция писмени доказателства - удостоверения за наследници на Ф. Р. и на Р. Р., същите имат за наследници по закон и други лица, освен Г. Б. На основаниие наследствено правоприемство тези други лица са съсобственици, заедно с Г. Б., на УПИ Х, кв. 17 - предмет на исканото изменение на ПР и като такива са заинтересовани лица в съдебното производства по оспорване на изричния отказ на кмета на община-Приморско. Това следва от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ, определяща заинтересованите лица в производството по одобряване и изменение на ПУП- ПР, вкл. и отказите, какъвто е налице в случая. Поради проявено бездействие и в нарушение на служебното начало по чл. 154, ал. 1 АПК, за конституиране на всички заинтересовани страни в процеса, съдът не е събрал доказателства и не е установил наличието на други заинтересовани лица. Страните се конституират служебно от съда, независимо дали органът е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК да ги посочи. Неизпълнението на това му задължение е лишило надлежни страни от участие в производството. Нарушението е съществено и обуславя неправилност на обжалваното решение, поради което касационната жалба на С. П., с което се поддържа същото оплакване е основателна. На второ място, в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, съдът не е установил правилно фактите относими към изменение на плана за регулация по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ относно вътрешната регулационна линия между УПИ Х и IX, кв. 17 гр. П. В несъответствие на приетото заключение на СТЕ съдът е приел, че за процесната регулационна граница, чието изменение е поискано, е относим ДРП, одобрен със заповед № 818/20.06.1977 г. Този план касае частично изменение на действащия и към момента ДРП от 1962 г., в частта на границата между УПИ X -202 и съседния му УПИ XI-202, кв. 17, но не и процесната регулационна граница с УПИ IX-201, за която е в сила плана от 1962 г. Липсват данни, поради процесуално бездействие на съда, как ДРП от 1962 г. /по който план Баракова е закупила УПИ X през 1975 г./ регулира имоти с пл. № 202 и с пл. № 201 и дали за образуваните от тези имоти парцели Х и IX се предвиждат придаваеми места или съсобственост по регулация. Ако се предвиждат придаваеми места или съсобствено УПИ за тези имоти, налице ли са доказателства за уреждане на сметки между собствениците им. Къде е минавала имотната граница между имоти с пл. № 202 и 201 и дали регулационната граница между УПИ Х и УПИ IX по ДРП от 1962 г. съвпада с имотната. Без данни и доказателства по тези въпроси не биха могли могли да бъдат направени изводи, каквито съдът е направил, че дворищната регулация по плана от 1962 г., а не от 1977 г., между двата УПИ-та - предмет на исканото изменение, не е приложена в срока по § 6, ал. 2 и 4 ПРЗУТ. Не е отчетен и факта, че поисканото изменение на ПУП-РП по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ, е по отношение на имотни и регулационни граници по заварен от ЗУТ кадастрален и ДРП. Изложеното обуславя изводи за основателност на касационната жалба на кмета на община-Приморско. Обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. При новото разглеждане, съдът следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като конституира правилно заинтересованите страни и събере доказателства по поставените въпроси, вкл. чрез назначаване на СТЕ. При този изход по спора разноските, поискани от страните, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 8