Решение № 6491 от 16.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя, чрез представители по пълномощие главен юрисконсулт Р. Методиева и главен юрисконсулт Р. Райков против Решение 5478/21.09.2022 год., постановено по административно дело 11908/2021 год. по описа на Административен съд София-град. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Писмо с изх. 02.50-121/12.11.2021 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ) във връзка с искане за окончателно плащане 4 от 30.07.2021 год. по проект Развитие на аналитичния капацитет на КЕВР по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 26.03.2019 год. Със съдебния акт, в тежест на КЕВР са присъдени и разноски в размер на 400,00 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на констатациите на административния орган по т.ІІ.1 от оспореното писмо, според оспорващия, като не е обсъдил изложените в жалбата аргументи, съгласно които, нормите на Постановление 189 на МС от 28.07.2016 год. противоречат на чл. 66 и чл. 118 от Кодекса на труда, Административен съд София-град е постановил един необоснован съдебен акт, който противоречи на материалния закон. Твърди се, че изложените от съда мотиви са изцяло погрешни. Заявено е също, че съдът не е обсъдил произволните твърдения на РУО на ОПДУ, съгласно които, сключените от бенефициера трудови договори с членовете на екипа по проекта са били незаконосъобразни. В този смисъл е заявено, че не са налице данни за установяване на незаконосъобразност на сключените трудови договори по надлежния законов ред. По мнение на оспорващия, съдът не е обсъдил и възраженията относно липсата на доказателства, че УО на ОПДУ е указал на бенефициера, че според него ставките, заложени в сключените трудови договори са неправилно определени. По отношение на констатациите, обективирани в т.ІІ.2 от писмото, в която част е отказано верифициране на сумата от 28 644,28 лева, оспорващия заявява твърдения, че по тази констатация, неоснователно УО на ОПДУ е изключил тази сума от разходите подлежащи на верифициране, въпреки че тази сума е в пряка връзка с преките разходи. Развити са и доводи, че в случая абсолютно неоснователно се прегражда възможността на КЕВР да предяви посочените разходи за верификация в един последващ момент. В допълнение е заявено, че УО на ОПДУ е изчислил неправилно размера на непреките разходи, без да отчете обстоятелството, че преките разходи не са усвоени в пълен размер. По отношение на констатациите по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 от писмото, с които е отказано верифициране на сумата в размер на 522 949,83 лева, касаторът твърди, че съдът не е взел предвид, че възможността за претендиране на разходваните средства не е безсрочна. В този смисъл, при обективна невъзможност и забавяне на ратифицирането от Народното събрание на Република България на Споразумение за изменение 1 към Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти на КЕВР ще се преклудира възможността за верифициране на посочените разходи. Заявено е също, че при евентуално спиране на производството пред ОПДУ, КЕВР ще е спазила всички процесуални срокове, позволяващи възстановяване на претендираните суми. В заключение е заявено и твърдението, че съдът е следвало не да отхвърля жалбата на КЕВР, а да даде указания на РУО на ОПДУ да спре образуваното производство по верифициране на сумите от 522 949,83 лева и 41 628,36 лева до представяне на доказателства за приключване на процедурата по ратификация на Споразумение за изменение 1 към Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 год. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени отказа за верификация, обективиран в обжалваното писмо на РУО на ОПДУ. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление и директор на Дирекция Добро управление при Министерски съвет, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност И. Костовски в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Развива подробни доводи и аргументи, с които оспорва заявените в касационната жалба твърдения за противоречие на съдебния акт с приложимите материалноправни разпоредби. Доколкото в случая не са налице заявените касационни отменителни основания, формулира искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването, поради наличието на релевираните с жалбата пороци на решението по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Предлага решението да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество с отмяна на постановения отказ за верифициране.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че Комисия за енергийно и водно регулиране е бенефициер по Административен договор с BG05SFOP001-2.012-0001-C01 от 26.03.2019 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по Оперативна програма Добро управление по процедура BG05SFOP001-2.012 чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за реализиране на проект с наименование Развитие на аналитичния капацитет на Комисията за енергийно и водно регулиране. Общата стойност на проекта е 1 300 000,00 лева и срок за изпълнение от 01.03.2019 год. до 31.08.2020 год. Изпълнител на проекта е Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по силата на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти от 30.01.2019 год., със срок на действие до 31.12.2020 год., сключено между Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и ЕВБР с предмет предоставяне от страна на ЕБВР на услуги за подпомагане изпълнението на проекти, чрез: разработване на проекти за наредба, методики, инструкции и правила, свързани с мониторинга на пазара (Дейност 1); разработване на вътрешни правила за разследващия експерт на КЕВР (Дейност 2); разработване на проекти на правила за водене на единна регулаторна отчетност за електроразпределителните оператори (Дейност 3); разработване на проект на методика за оценка стойността на капиталовите и оперативните разходи на електроразпределителните предприятия (Дейност 4); разработване на проект на методика за обвързване на регулираните приходи на електроразпределителните предприятия с показателите за ефективност и качество на услугите (Дейност 5); провеждане на обучения на експертите от КЕВР за изпълнение на правомощията по Регламент (ЕС) 1227/2011 (Регламент) (Дейност 6). Споразумението е ратифицирано от Народното събрание на Република България със Закон за ратифициране на Споразумение за пре­доставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор (обн. ДВ бр. 62 от 2019 год. в сила от 06.08.2019 год.).

На 22.01.2021 год. Министерски съвет на Република България е приел Решение 65, с т. 1 от което одобрява проект на Споразумение за изменение 1 на Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30.01.2019 год. между КЕВР и ЕБВР като основа за водене на преговори. С т. 2 от Решението се упълномощава председателя на КЕВР да проведе преговорите и да подпише споразумението по т. 1 при условие за последваща ратификация. В т. 3 от Решението, МС дава съгласие за временно прилагане на споразумението по т. 1 от 01.01.2021 год. до приключването на вътрешноправните процедури по влизането му в сила.

В изпълнение на посоченото Решение на Министерски съвет, на 11.02.2021 год. между КЕВР и ЕБВР е сключено Споразумение за изменение 1 на Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30.01.2019 год. (Споразумение за изменение 1). Съгласно Приложение 1 към Споразумение за изменение 1, страните се договарят, Споразумението да се прекрати най-рано на 30.06.2021 год. В чл. 2 от Споразумението за изменение изрично е уговорено между страните, че настоящото Споразумение се прилага временно от 01.01.2021 год. до приключване на вътрешноправните процедури по влизането му в сила, в съответствие със законодателството на Република България. С Решение 386/23.04.2021 год., Министерски съвет е одобрил Споразумение за изменение 1, сключено между КЕВР и ЕБВР на 11.02.2021 год. и е предложил на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение 1.

По повод отправено запитване, и.д. Главен секретар на Министерски съвет е уведомил председателя на КЕВР, че ратификационният закон не е приет от 45-тото Народно събрание в рамките на мандата му.

На 30.07.2021 год. в ИСУН е регистрирано искане от КЕВР за окончателно плащане 4 по проект с наименование Развитие на аналитичния капацитет на Комисията за енергийно и водно регулиране по АДПБФП BG05SFOP001-2.012-0001-C01 от 26.03.2019 год. с бенефициер КЕВР. По повод подаденото искане и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ, с писмо от 19.10.2021 год., РУО на ОПДУ е изискал от бенефициера представяне на допълнителни документи, разяснения и извършване на корекции в пакета отчетни документи. С писмото, бенефициерът е уведомен за размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за тяхната недопустимост, като е указан и 14-дневен срок за представяне на отговор. С оглед предоставената му възможност, на 03.11.2021 год. в ИСУН е постъпило писмо от бенефициера с приложени към него допълнителни документи, разяснения и версия 2 на пакета отчетни документи.

Като е приел, че становището на бенефициера и представените допълнителни документи не могат да бъдат приети за основание за верификация на описаните разходи, РУО на ОПДУ е уведомил бенефициера с писмо 02.50-121/12.11.2021 год., че от общо отчетените 743 106,64 лева по искане за окончателно плащане 4 от 30.07.2021 год., верифицираните разходи са в размер на 149 323,22 лева. В писмото е посочено, че след обсъждане на събраните писмени доказателства, както и на основание чл. 62, ал. 1-3, чл. 64, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 57, ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ на бенефициера КЕВР не се верифицира сумата в размер на 593 783,42 лева, включена в искане за окончателно плащане 4/30.07.2021 год. Като мотиви за отказа за верифициране на сумата в общ размер на 593 783,42 лева са посочени следните:

1. 560,95 лева по РОД Ведомост 1 от 01.10.2020 год. отчетен в бюджетни редове ІІІ.4.1 Персонал на КЕВР (дейност 5), ІІІ.5.2 Персонал на КЕВР (дейност 2), ІІІ.5.3 Персонал на КЕВР (дейност 3) и ІІІ.5.4 Персонал на КЕВР (дейност 4) по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, а именно разходите не са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство не е спазена разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 год. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 год.;

2. 28 644,28 лева по РОД Друг 1 от 01.10.2020 год. отчетен в бюджетен ред ІV.6.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, а именно разходите не попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категория разходи;

3. 522 949,83 лева по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.1.1 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 5), РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.2.3 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 3) и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.2.4 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 4), на основание чл. 64, ал. 1, предложение първо от ЗУСЕСИФ, поради непредставяне в срок на документ по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът не е представил документ, доказващ че Споразумение за изменение 1 от 11.02.2021 год. към Споразумението, което е одобрено с Решение 386/23.04.2021 год. на Министерски съвет и внесено в 45-тото Народно събрание на Република България е ратифицирано;

4. 41 628,36 лева по РОД Ведомост 1 от 01.10.2020 год., отчетен в бюджетни редове ІІІ.4.1 Персонал на КЕВР (дейност 5), ІІІ.5.3 Персонал на КЕВР (дейност 3) и ІІІ.5.4 Персонал на КЕВР (дейност 4) на основание чл. 64, ал. 1, предложение първо от ЗУСЕСИФ, поради непредставяне в срок на документ по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Тези разходи не се верифицират поради пряката им свързаност с разходите на стойност 522 949,83 лева по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.1.1 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 5), РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.2.3 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 3) и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 г., отчетен в бюджетен ред І.2.4 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 4) и документът, който не е представен за тях.

В хода на съдебното дирене, по делото е допусната, изслушана и приета без възражения съдебно-икономическа експертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че разходите по т.ІІ.2 от оспорения административен акт са част от общата стойност на бюджета по проекта и се отнасят към категорията непреки разходи. Заявено е също, че разходите по т.ІІ.2 не представляват точен процент от разходите по т.ІІ.3 и т.ІІ.4, както и че верифицирането на разходите по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 е предпоставка на верифицирането на разходите по т.ІІ.2.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд от правна страна е приел, че оспореният административен акт отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, липсват допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност и е постановен от компетентен орган.

По отношение на материалната законосъобразност на отказа за верификация, съдът е приел, че оспорения акт е постановен в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. В подкрепа на този правен извод, съдът е анализирал всяка една от отказаните за верифициране суми, въз основа на който анализ е приел следното:

1. По отношение отказа за верифициране, обективиран в т.ІІ.1 от административния акт на сумата от 560,95 лева, по РОД Ведомост 1 от 01.10.2020 год. отчетен в бюджетни редове ІІІ.4.1 Персонал на КЕВР (дейност 5), ІІІ.5.2 Персонал на КЕВР (дейност 2), ІІІ.5.3 Персонал на КЕВР (дейност 3) и ІІІ.5.4 Персонал на КЕВР (дейност 4), съдът е приел за обосновани изводите на административния орган, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от Постановление 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 2020 год. (Постановление 189/28.07.2016 год.). Развити са мотиви, че уговарянето на часова работна заплата (часова ставка) в договорите за допълнителен труд е в противоречие с нормата на чл. 28, ал. 6 от Постановление 189/28.07.2016 год., доколкото стойността на часовата работна заплата, при изчисляване на разходите за възстановяване по проекта пред РУО на ОПДУ следва да се променя всеки календарен месец в зависимост от броя работни дни в съответния месец. Посочено е, че неверифицираната сума се отнася за месеците октомври и ноември 2020 год. за дейности 2, 3, 4 и 5, като определените часови ставки в заповедите, издадени на служителите на 01.10.2020 год. превишават допустимите часови ставки, изчислени на база брой работни дни в посочените месеци. В съответствие с тези мотиви, съдът е приел за обоснован и съответен на приложимите норми отказа на административния орган да верифицира сумата от 560,95 лева;

2. По отношение отказа за верификация, обективиран в т.ІІ.2 от административния акт на сумата от 28 644,28 лева, първоинстанционният съд, позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че въпросната сума съставлява непреки разходи, които са в пряка зависимост от признатите преки такива и доколкото преките разходи по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 от административния акт са признати за недопустими, съдът е приел, че обосновано процесната сума е отказана да се верифицира. По отношение на тази констатация, съдът е споделил доводите на административния орган, съгласно които, в момента в който преките разходи по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 станат допустими, то и непреките разходи по т.ІІ.2 също ще бъдат допустими. С оглед така развитите мотиви, съдът е приел за обоснован отказа на административния орган за верифициране на сумата от 28 644,28 лева;

3. По отношение отказа за верификация, обективиран в т.ІІ.3 от административния акт на сумата от 522 949,83 лева по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.1.1 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 5), РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.2.3 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 3) и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 год., отчетен в бюджетен ред І.2.4 Разходи за външни услуги за ЕБВР (за дейност 4), съдът е приел за неоснователни възраженията на бенефициера, че в случая РУО на ОПДУ е следвало да спре производството по верификация до ратифицирате от страна на Народното събрание на Споразумение за изменение 1 от 11.02.2021 год. към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти между КЕВР и ЕБВР. В този смисъл са развити мотиви, че посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК в случая е неотносима. За неоснователни са приети и обективираните в жалбата доводи, че както в Споразумението за изменение 1, така и в Решение на Министерски съвет 386/23.04.2021 год., с което Споразумението за изменение 1 е одобрено е предвидена възможността за неговото временно прилагане от 01.01.2021 год. до изпълнение на вътрешноправните процедури по ратификация. По отношение на тези доводи, съдът е приел, че решението на Министерски съвет не може да замести изискуемата се ратификация. По отношение на тази констатация, съдът отново е споделил довода на РУО на ОПДУ, че след като бъде изпълнено изискването на чл. 21, б. г от Споразумението (изискването за ратификация), сумата може да бъде включена в следващо искане за плащане, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. С тези мотиви, съдът е приел за обоснован и законосъобразен отказа на РУО на ОПДУ да верифицира сумата от 522 949,83 лева;

4. По отношение отказа за верификация, обективиран в т.ІІ.4 от административния акт на сумата от 41 628,36 лева по РОД Ведомост 1 от 01.10.2020 год., отчетен в бюджетни редове ІІІ.4.1 Персонал на КЕВР (дейност 5), ІІІ.5.3 Персонал на КЕВР (дейност 3) и ІІІ.5.4 Персонал на КЕВР (дейност 4), съдът е посочил, че в случая разходите за възнаграждения на служителите за периода януари-април 2021 год. за дейности 3, 4 и 5, поради пряката им свързаност с извършените разходи по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год., РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год. и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 год. (описани в т.ІІ.3), не са верифицирани. Тук съдът отново се е позовал на заключението на вещото лице, относно непреките разходи, в описания вече смисъл, като отново е заключил, че сумата може да бъде включена в следващо искане за плащане.

В съответствие с така развитите доводи и аргументи, решаващият съд е формирал краен правен извод за законосъобразност на оспорения отказ за верификация, поради което е отхвърлил жалбата на бенефициера КЕВР, като неоснователна и е присъдил в полза на РУО на ОПДУ разноски в размер на 400,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, относно материалната компетентност на административния орган, за съответствие на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание.

Отказът на РУО на ОПДУ, обективиран в писмо 02.50-121/12.11.2021 год. съставлява индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция на закона към ДВ бр. 52/09.06.2020 год.), с който поради установена недопустимост на заявените за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране.

За да подлежат на верификация, разходите, включени от бенефициер в искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на изброените в разпоредбата седем условия. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициера, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. (Арг.: чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ). А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 от с. з. доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Допълнително основание за недопустимост на съответния разход е и предвидената в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ възможност на органа при непредставяне в срок на документ или разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, да откаже верификация.

В настоящия случай, органът се позовава на липса на две от условията по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а именно това по т. 2 на разпоредбата - разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи и т. 4 (в относимата редакция) - разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

1. По отношение констатацията, обективирана в т.ІІ.1 от административния акт, настоящият касационен състав споделя доводите на РУО на ОПДУ, изцяло възприети и от първоинстанционния съд, относно недопустимост на разходите в размер на 560,95 лева. Обоснован и съответен на относимите материалноправни норми е извода на административния орган относно липсата на предпоставката по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, доколкото процесния разход не е извършен законосъобразно, съгласно приложимото българско законодателство чл. 28, ал. 6 от ПМС 189/28.07.2016 год. В посочената за нарушена разпоредба, размерът на часовите ставки на възнагражденията на служителите на бенефициера за дейности по изпълнение на проекти по ОПДУ е допустим до размера на основното им възнаграждение на часова база за съответния месец, което лицата получават по основните си правоотношения. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в договорите за допълнителен труд, полаган в изпълнение на проекти по ОПДУ следва да се посочи единствено стойността на месечната работна заплата. В настоящият случай, възнаграждението е договорено в противоречие с чл. 28, ал. 6 от ПМС 189/28.07.2016 год., доколкото стойността на часовата работна заплата следва да се променя всеки календарен месец, в съответствие с броя на работните дни в съответния месец.

Предвид горното, извода за недопустимост на разходи в размер на 560,95 лева се явява законосъобразен, поради което, оспореното съдебно решение, в тази му част се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

2. По отношение приетите за недопустими разходи в размер на 28 644,28 лева по РОД Друг 1 от 01.10.2020 год. отчетени в бюджетен ред ІV.6.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация, както обосновано е прието в заключението по съдебно-икономическата експертиза, този разход се явява част от общата стойност на бюджета по проекта и се отнасят към категорията непреки разходи. Доколкото този разход представлява процент от разходите по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 от административния акт, както и че верифицирането на разходите по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 е предпоставка на верифицирането на разходите по т.ІІ.2, то съда ще се произнесе по законосъобразността на отказа по този пункт, след като анализира законосъобразността на отказа за верифициране, обективиран в т.ІІ.3 и т.ІІ.4 от административния акт.

3. В т.ІІ.3, РУО на ОПДУ е отказал верифициране на сумата от 522 949,83 лева по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год. (за дейност 5), РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год. (за дейност 3) и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 год. (за дейност 4). За да обоснове законосъобразността на този отказ, съдът е възприел извода на административния орган за наличие на хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, доколкото бенефициерът не е представил в срок документ по чл. 63, ал. 1, т. 2, а именно такъв доказващ, че Споразумение за изменение 1 от 11.02.2021 год., одобрено с Решение 386/23.04.2021 год. на Министерски съвет е ратифицирано от Народното събрание на Република България.

Настоящият касационен състав намира така формирания извод за неправилен и несъответен на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Видно от приложеното по делото Решение 65/22.01.2021 год. на Министерски съвет, същият е одобрил проекта на Споразумение за изменение 1 на Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30.01.2019 год. между КЕВР и ЕБВР, като в т. 3 от Решението изрично е указано, че се дава съгласие за временно прилагане на споразумението от 01.01.2021 год. до приключване на вътрешноправните процедури по влизането му в сила.

На следващо място, в подписаното на 11.02.2021 год. между бенефициера КЕВР и изпълнителя ЕБВР Споразумение за изменение 1, в чл. 2, б. (а) изрично е договорено между страните, че настоящото Споразумение се прилага временно от 01 януари 2021 год. до приключването на вътрешноправните процедури по влизането му в сила в съответствие със законодателството на Република България. Така договореното и подписано между страните Споразумение за изменение 1 (в т.ч. и договореното предварително изпълнение) е одобрено от Министерски съвет с Решение 386/23.04.2021 год.

Предвид горното следва да се отбележи, че договореното между страните и одобрено от Министерски съвет предварително изпълнение (преди ратификацията от Народното събрание) цели осигуряването на непрекъснатост в изпълнението на планираните дейности по проекта и в частност на подписаното, ратифицирано и влязло в сила Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти от 30.01.2019 год. между КЕВР и ЕБВР. В този смисъл следва да се отчете и факта, че както АДПБФП BG05SFOP001-2.012-0001-C01 от 26.03.2019 год. е обвързан с краен срок за изпълнение 31.08.2020 год. (удължен с Допълнително споразумение 1 до 30.04.2021 год.), така самото Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти от 30.01.2019 год. между КЕВР и ЕБВР също е обвързано с краен срок за изпълнение 31.12.2020 год. Действително в чл. 21 б. (г) от Споразумението за предоставяне на подкрепа указва необходимостта от ратификация на измененията, но от друга страна текста на чл. 20, б. (б), (i) императивно въвежда прекратяване на споразумението на 31.12.2020 год., освен ако не е договорено друго между страните. С оглед на това, именно договореното от страните и одобрено от Министерски съвет предварително изпълнение на изменението за удължаване на срока се явява обективната възможност за изпълнение на Споразумението за предоставяне на подкрепа временно от 01.01.2021 год. до приключване на вътрешноправните процедури по неговото ратифициране.

Предвид горното, основателни се явяват възраженията на касационния жалбоподател, че при обективна невъзможност и забавяне на ратифицирането от Народното събрание на Република България на Споразумение за изменение 1 (каквото безспорно е налице) ще се преклудира възможността за верифициране на посочените разходи.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема за незаконосъобразен извода на административния орган за наличие на предпоставката по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за отказ от верифициране на сумата от 522 949,83 лева по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год. (за дейност 5), РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год. (за дейност 3) и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 год. (за дейност 4). Като е формулирал правни изводи в противния смисъл, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение в тази му част.

Следва да се отчете и обстоятелството, че иницииралото производството искане на бенефициера КЕВР 4 от 30.07.2021 год. е искане за окончателно плащане, поради което не е налице твърдяната както от РУО на ОПДУ, така и от първоинстанционния съд възможност по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за включване на неверифицирания разход в следващо искане за плащане, а именно след ратифициране на Споразумение за изменение 1.

4. По отношение приетите за недопустими разходи в размер на 41 628,36 лева по РОД Ведомост 1 от 01.10.2020 год., административният орган е развил доводи, че този разход не се верифицира поради пряката му свързаност с разходите в размер на 522 949,83 лева по РОД Фактура 3200005885 от 14.05.2021 год. (за дейност 5), РОД Фактура 3200005886 от 14.05.2021 год. (за дейност 3) и РОД Фактура 3200005887 от 14.05.2021 год. (за дейност 4). С оглед така заявеното основание за недопустимост и предвид развитите по-горе мотиви за незаконосъобразност на отказа за верифициране на сумата по т. ІІ.3, то следва обоснования извод, че и разхода от 41 628,36 лева се явява допустим такъв, доколкото, както самия административен орган е приел, този разход е пряко свързан с допустимата за верифициране сума от 522 949,83 лева.

В съответствие с горните мотиви и предвид обстоятелството, че в случая отказа за верифициране на преките разходи по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 се явява незаконосъобразен, следва обоснования извод, че и отказа за верифициране на сумата 28 644,28 лева по т.ІІ.2, която представлява непряк разход и е процент от разходите по т.ІІ.3 и т.ІІ.4 от административния акт и верифицирането на разходите по т. ІІ.3 и т. ІІ.4 е предпоставка на верифицирането на този разход, също се явява незаконосъобразен.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния административен съд, в частта му с която отхвърля жалбата на бенефициера против отказа за верифициране, обективиран в т.ІІ.2, т.ІІ.3 и т.ІІ.4 се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по искане за окончателно плащане 4 от 30.07.2021 год. при съобразяване с мотивите на настоящото решение

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата в общ размер на 4 820 лева, в т.ч. по 1700 лева държавни такси за двете съдебни инстанции, по 360 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 700 лева възнаграждение за вещото лице по изготвената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,