Решение № 12963 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2014 г.

Решение № 12963 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "БИ-СЕН ОРЯХОВО" ЕООД, чрез пълномощника си адв. К. Милев, срещу решение № 676 от 13.08.2014, постановено по адм. д. № 1012/2012 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 061200489/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 524/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/) при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калчев, излага в писмен отговор доводи за правилност на обжалваното решение. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново е бил РА № 061200489/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 524/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който на "БИ-СЕН ОРЯХОВО" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г., м. 12.2009 г., м. 10.2010 г., м. 04 и м. 05.2011 г. по фактури, издадени от "Димекс транс" ЕООД, "Стройтекс инженеринг" ЕООД, "Велдим билд" ООД, "Стройкомерс-ВТ" ЕООД, "ИВД-АУТО" ЕООД, ЕТ "Авто-ойлс-П. Петков", "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕАД, "Телб инвест" АД, "Румойл" ООД, "Топливо" АД и "Космо България мобайл" ЕАД, и са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 48 739,09 лева - главница и 9 767,60 лева лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че в хода на извършената насрещна проверка от доставчика "Димекс транс" ЕООД не са представени изисканите документи. Предмет на доставките, съгласно описаното във фактурите са направа на зидария и бетонни пояси. Съдът е посочил, че документи за извършени и отчетени разходи по изпълнението на услугите, които да могат да бъдат изцяло съпоставени със стойностите по фактурите не са представени нито при извършване на ревизията, нито в хода на съдебното дирене. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на наети работници през периода м. 08 и м. 09.2008 г. от дружеството-доставчик и извършените в тази връзка разходи за заплати и осигуровки, не са достатъчни да докажат по безспорен начин извършването именно на спорните СМР. От друга страна твърденията, че "Димекс транс" ЕООД се е явявало подизпълнител за обекта в гр. Правец, по който дружеството-жалбоподател е било изпълнител, както и че в тази връзка всички материали за извършването на услугите са били предоставени от възложителя на обекта "Главболгарстрой" АД, не се доказват по никакъв друг начин, освен от свидетелски показания. Посочено е, че представените протоколи за приемането на извършени СМР между двете дружества, макар и двустранно подписани, също не доказват изпълнението на фактурираните услуги. Съдът е изложил, че в съдържанието на два от приложените към фактурите протоколи липсва посочване на обекта, по който са приети довършителните строителни работи, като за същите СМР по оспорените фактури са представени още два протокола, които са с различно съдържание и в които вече е посочен обект - хотел Правец. Административният съд е приел за неоправдано наличието на различни документи, издадени на едно и също основание, още повече, че и четирите протокола са представени от дружеството-жалбоподател. С оглед на това е изложил, че при недоказаност на действителното извършване на документираните услуги, изпълнението на останалите изисквания на закона - издаване на данъчна фактура, начисляване на ДДС от доставчика, съответно счетоводно отразяване на стопанските операции и дори направените плащания, не обосновава възникването на право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Относно издадените фактури от "Стройтекс инженеринг" ЕООД, съдът е посочил, че в хода на ревизионното производство искането за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на представител на дружеството на декларирания адрес. Предмет на фактурите е доставки на железни подпори употребявани, кофражни платна /шперплат/ употребявани, направа на зидария и бетонни пояси, като липсва проверка в счетоводството, тъй като експертът не е установил връзка с доставчика. Относно фактурираните услуги /направа на зидария, бетонни пояси, единична зидария/, мотивите на първоинстанционния съд са идентични с изложените относно услугите от същия вид от "Димекс транс" ЕООД. Приел е, че липсват доказателства за изпълнението на строителните работи от соченото за доставчик дружество, вкл. такива за направени разходи формиращи себестойността на услугата и за наличието на необходимите техника и персонал за извършване на същите. Посочил е, че единствено представеният Протокол обр. 19 № 5 /л. 240 гръб/, не е достатъчен, за да установи действителността на спорните услуги. Относно доставката на стоки по фактура с № 75/14.11.2008 г. първоинстанционният съд е изложил, че липсват доказателства за размяната на насрещно дължимите престации между доставчика и получателя, вкл. такива за транспортиране на стоките /товарителници, пътни листи/, за фактическото им предаване, последващото съхранение и реализация на същите и т.н., вкл. и за заплащането на цената от купувача. Фактът, че ревизираното лице разполага с първични счетоводни документи /фактури/ и направени във връзка с тях счетоводни записвания, не доказва по безспорен начин наличието на данъчно събитие като основание за начисляване на данъка и за възникване на кореспондиращото му право на приспадане на данъчен кредит. Относно доставчика "Велдим билд" ООД с предмет на доставките - вентилна заварка, тръба и коляно е прието от първоинстанционния съд, че не са събрани доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки - липсват двустранно подписани документи за предаването им, документи за извършено транспортиране и съхранение на същите. В изслушаните по делото свидетелски показания на свидетеля Д. Димитров - управител на дружеството-доставчик в процесния период /той е управител и на "Димекс транс"/, са наведени твърдения, че лично той е осъществил доставката на фактурираните вентили, но за доказване на това обстоятелство не са представени други доказателства. За доставката на тази стока няма други доказателства освен фактура от предходен доставчик. Съгласно заключението на ССЕ, по счетоводни данни не може да се установи по категоричен начин че доставчикът действително е имал в наличност точно такова количество и вид стоки, предвид липсата на аналитична счетоводна отчетност на материалните запаси - стоки. По делото липсват документи подписани между представители на дружествата получател и доставчик /напр. приемо-предавателни протоколи/, а също и такива, които обичайно съпътстват продажби от вида на процесните /складови разписки за получаване на стоката от склада на продавача, транспортни документи/, няма данни и за последващата реализация на същите от жалбоподателя или използването им по друг начин в неговата икономическа дейност. При липсата на доказателства за действителното извършване на фактурираните продажби, административният съд е приел, че постановеният в РА отказ на право на данъчен кредит е законосъобразен. Относно доставчика "Стройкомерс - ВТ" ЕООД с предмет на доставките - вентили /различни видове/ и рециклиране, боядисване, шлайфане, грундиране и опаковане на шивъри по опис и Д-Р/30.05.2011 г. и транспорт Оряхово - В. Търново - София - 2 курса. Съдът е посочил, че не са представени доказателства за изпълнението на услугите. Не са представени документи, удостоверяващи приемането от възложителя на резултата от услугите. Административният съд е приел за недоказано и изпълнението на доставката на стоки. Изложил е, че фактурата към "Стройкомерс-ВТ" ЕООД от предходния доставчик е от 12.04.2011 г., т.е. дата следваща издаването на фактурата към "Би-Сен Оряхово" ЕООД, която е от 7.04.2011 г. Освен това при сравнение в двата приемо-предавателни протокола /все от 8.04.2011 г./ се открива, че единият е изготвен в град Пловдив, а другият в гр. София, като значителното разстояние между двете населени места въвежда съмнение относно верността на отразеното в съдържанието на протоколите. Същевременно, посоченото място за съставянето на приемо-предавателния протокол между доставчика и жалбоподателя /със седалище в гр. Оряхово/, противоречи на показанията на управителя на "Стройкомерс-ВТ" ЕООД, който твърди, че сам е превозил вентилите до купувача с товарен автомобил на дружеството. Самият приемо-предавателен протокол не доказва действителното предаване на родово определените вещи като начин за прехвърляне на собствеността върху същите. От соченото за доставчик дружество не са представени никакви документи за приемане и съответно за изписване /експедиране/ на стоки от склад, в протокола не е указана складовата база, от която са изписани същите, липсват и доказателства за назначени материално-отговорни лица. Както от доставчика, така и от ревизираното лице, не са представени документи за извършено транспортиране на стоките. Относно фактурите, издадени на жалбоподателя от "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕАД, "Телб инвест" АД, "Румойл" ООД, "Топливо" АД, "ИВД - Ауто" ЕООД и от ЕТ "Авто-ойлс - П. Петков" с предмет - гориво и резервни части за автомобил и автоуслуги, първоинстанционният съд е приел, че правилно е отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е изложил, че представеното в хода на съдебното дирене удостоверение, издадено от Сектор "Пътна полиция" - Враца, в което се посочва обстоятелството, че в периода от 5.10.2007 г. до 9.09.2009 г. лек автомобил "Пежо J 5" с рег. № ВР 4890 АТ е бил регистриран на името на ЕТ "Би сен - Тотка Николова" не е достатъчно да докаже твърдяното право на собственост на дружеството-жалбоподател върху посоченото МПС в ревизирания период. Посочил е, че в представените в хода на ревизионното производство счетоводни документи, сред които и баланс за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. няма отразени никакви данни за заприходени ДМА в следствие прехвърлителната сделка по чл. 15 от Търговския закон. Относно фактурите с предмет телефонни услуги, издадени от "Космо България мобайл" ЕАД - гр. София, административният съд е приел, че не съответстват на чл. 114 и 115 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице не е посочено за получател. При ревизията е установено, че спорните фактури са издадени на ЕТ "Би сен - Тотка Николова", а не на ревизираното лице, т.е. получател по фактурите не е "Би-сен Оряхово" ЕООД. С оглед на това съдът е посочил, че ревизираният субект неправилно е включил въпросните две фактури в дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 11.2008 г. с право на ползване на данъчен кредит. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спор между страните е формиран досежно наличието на реално извършени доставки на услуги и стоки, по отношение на които за дружеството-касатор са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. Съдът обосновано е възприел извода на органа по приходите и след като е изложил обстойни мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. В тази връзка неоснователно касаторът твърди, че изводите на съда са резултат от превратното тълкуване на събраните доказателства, както и че същите противоречат на доказателствата по делото и са резултат на изследване на обстоятелства, неотносими към предпоставките на чл. 68 във връзка с чл. 25 от ЗДДС. Решаващото в случая за обосноваване на отказа да бъде признато приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 6, 9 и 25 от същия закон е недоказаността на реалността на доставки на услуги и стоки по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а чл. 6 от ЗДДС сочи, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като за оспорващият е съществувало задължението да установи положителният факт - получени от него услуги и стоки по облагаеми доставки, отразени в процесните фактури, издадени от "Димекс транс" ЕООД, "Стройтекс инженеринг" ЕООД, "Велдим билд" ООД, "Стройкомерс-ВТ" ЕООД, "ИВД-АУТО" ЕООД, ЕТ "Авто-ойлс-П. Петков", "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕАД, "Телб инвест" АД, "Румойл" ООД, "Топливо" АД и "Космо България мобайл" ЕАД. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд по отношение на доставките от "Димекс транс" ЕООД. Правилно съдът е приел, че не е доказано в хода на производството, че ревизираното лице е било изпълнител на обект в гр. Правец, възложен му от "Главболгарстрой" АД. Не е представена строителна документация за обекта в гр. Правец, договор между възложител и изпълнител, доказателства за предаване на възложената работа. В тази връзка са събрани единствено гласни доказателства, които правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са достатъчни за доказването на тези обстоятелства. Правилно Административният съд - Велико Търново не е приел за доказателство за извършените услуги от страна на доставчика представените приемо-предавателни протоколи. За процесните фактури в ревизионното производство жалбоподателят е представил по два приемо-предавателни протокола с един и същ предмет и различно съдържание, което налага извода, че същите са съставени за целите на ревизията. С оглед на това при липса на доказателства за реално извършване на доставката първоинстанционният съд правилно е приел, че представените доказателства за плащане по фактурите, осчетоводяването от двете дружества на процесните фактури и свидетелските показания на управителя на дружеството-доставчик не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит на ревизираното лице. Следва да бъде отбелязано, че по делото са представени нечетливи копия на договори за възлагане на СМР, които няма как да бъдат ценени от съда. След като касаторът претендира право на данъчен кредит, то доказателствата относно реалността на извършването на услугите, е логично да се притежават и от него, а не само от доставчика. Вярно е, че касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик относно осчетоводяване на фактурите, кадрова и материална обезпеченост, но икономическата логика предполага получателят, претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит, да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката /услугата/, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такива, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. По отношение на фактурираните доставки от "Стройтекс инженеринг" ЕООД по делото са представени процесните фактури, нечетливо копие на договор и нечетливо копие на приемо-предавателни протоколи. Правилно е изложил първоинстанционният съд, че в хода на съдебното дирене не са ангажирани други доказателства по отношение на този доставчик освен допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В заключението от същата е посочено, че по обективни причини не може да бъде даден отговор по поставените въпроси, тъй като дружеството доставчик не е открито. По отношение на фактурираните услуги правилно административният съд е приел, че липсват доказателства за изпълнението на строителните работи от соченото за доставчик дружество, както и липсват доказателства за изпълнението изобщо на обект в гр. Правец от ревизираното лице. С оглед на това правилно съдът е заключил, че нечетливото копие от Протокол образец 19 (л. 240 гръб), с оглед липсата на други строителни книжа по делото, не е достатъчно доказателство за реалното извършване на услугите. По отношение на фактурираните стоки от "Стройтекс инженеринг" ЕООД са правилни изводите на Административният съд - Велико Търново, че по делото липсват доказателства за размяна на насрещно дължимите престации между доставчика и получателя, вкл. такива за транспортиране на стоките /товарителници, пътни листи/, за фактическото им предаване, последващото съхранение и реализация на същите и т.н., вкл. и за заплащането на цената от купувача. Фактът, че ревизираното лице разполага с първични счетоводни документи /фактури/ и направени във връзка с тях счетоводни записвания, не доказва по безспорен начин наличието на данъчно събитие като основание за начисляване на данъка и за възникване на кореспондиращото му право на приспадане на данъчен кредит. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на фактурираните стоки от страна на "Велдим билд" ООД. По делото, включително и в хода на съдебното дирене, не са събрани доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки - липсват двустранно подписани документи за предаването им, документи за извършено транспортиране и съхранение на същите. В изслушаните по делото свидетелски показания на Димитър Димитров - управител на дружеството-доставчик в процесния период /той е управител и на "Димекс транс"/, са наведени твърдения, че лично той е осъществил доставката на фактурираните вентили, но за доказване на това обстоятелство не са представени други доказателства. Касационната инстанция установи, че единственият документ, представен във връзка с предаването на стоките от страна на доставчика на ревизираното лице, е складова разписка /л. 37 от т. 2/, от който е видно, че не се отнася за процесните фактури, а за фактура № 4 от 20.10.2010 г. Предмет на доставката са родово определени вещи и правото на собственост върху същите се прехвърля с индивидуализацията им чрез отделяне от рода, по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на това освен процесните фактури и осчетоводяване на същите при получателя и доставчика не е установено в хода на производството извършването на индивидуализацията им чрез отделяне от рода, тяхното предаване на ревизираното лице, от което следва извода, че не е доказана реалността на доставката. В тази връзка следва да се изложи, че се явяват неотносими представените доказателства за доставка на стоките от предходен доставчик на прекия доставчик на ревизираното лице (фактури и приемо-предавателни протоколи), тъй като за последващото предаване на тези стоки на "БИ-СЕН ОРЯХОВО" ЕООД не са представени доказателства. По отношение на фактурираните услуги от страна на "Стройкомерс - ВТ" ЕООД правилно първоинстанционният съд е изложил, че не са представени доказателства за реалното им извършване. Не е представен и посоченият във фактурата договор от 30.05.2011 г., за да може да се установи от постигнатите между страните договорености, в задължение на кого е възложено осигуряването на необходимите материали за извършване на посочените дейности, какви разходи следва да се отнесат към себестойността на извършената услуга, нещо повече не става ясно изобщо къде са извършени същите и какъв всъщност е техният обем. Правилно Административният съд е констатирал, че представените 4 броя трудови договори не доказват възможността на доставчика да извърши услугите, тъй като видно от трудовите договори, лицата са били назначени до 3.03.2011 г., а според предмета на спорната фактура, услугите са извършени във връзка с договор от 30.05.2011 г., което означава че към този момент "Стройкомерс -ВТ" ЕООД не е разполагало с трудов ресурс за изпълнението им. По делото не се представени доказателства, удостоверяващи приемането от възложителя на резултата, които следва да се съдържат при жалбоподателя. Правилни са изводите на съда, че от наличните по делото доказателства не може да бъде установен по безспорен начин както обемът на фактурираните работи, така и тяхното изпълнение. По отношение на доставката на стоки от страна на "Стройкомерс-ВТ" ЕООД правилно административният съд е заключил, че не са представени надлежни доказателства, които да доказват реалното индивидуализиране на родовоопределените вещи. Фактурата, издадена от предходния доставчик на прекия доставчик на ревизираното лице, е с дата 12.04.2011 г., а процесната фактура е с дата 7.04.2011 г. Стоките са предадени, съгласно приемо-предавателни протоколи от 8.04.2011 г. - от предходния доставчик на прекия в гр. Пловдив, от прекия доставчик на ревизираното лице в гр. София. Посоченото място (гр. София) в приемо-предавателни протокол противоречи на показанията на управителя на доставчика, който твърди, че превозът е извършен от него. Не са представени доказателства за приемане/изписване на стоките от склад на доставчика, не е твърдяно, че са превозвани направо от база на предходния доставчик, в протоколите не е посочена складова база на предаване на същите, не са представени документи за транспорт на стоките. С оглед установените несъответствия касационната инстанция намира, че представените приемо-предавателни протоколи са съставени с оглед на ревизията и правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд. С оглед на събраните доказателства законосъобразно административният съд е стигнал до извода за нереалност на процесните доставки. Правилно и законосъобразно Административен съд - Велико Търново е потвърдил РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени на жалбоподателя от "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕАД, "Телб инвест" АД, "Румойл" ООД, "Топливо" АД, "ИВД - Ауто" ЕООД и от ЕТ "Авто-ойлс - П. Петков" с предмет - гориво и резервни части за автомобил и автоуслуги. Законосъобразно съдът е приел, че представеното по делото удостоверение, издадено от Сектор "Пътна полиция" - Враца, в което се посочва обстоятелството, че в периода от 5.10.2007 г. до 9.09.2009 г. лек автомобил "Пежо J 5" с рег. № ВР 4890 АТ е бил регистриран на името на ЕТ "Би сен - Тотка Николова", не е достатъчно, за да докаже, че процесният автомобил е собственост на ревизираното лице. В тази връзка по делото от страна на ревизираното лице не са представени други доказателства. Като допълнителен аргумент следва да се изложи, че дори и да се приеме, че процесният автомобил е собственост на ревизираното лице, по делото не са представени доказателства, че същият е използвал стоките и услугите за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и че са налице изключенията посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. Правилни са изводите на първостепенния съд и по отношение на фактурите с предмет телефонни услуги, издадени от "Космо България мобайл" ЕАД - гр. София. В процесните фактури ревизираното лице не е посочено като получател, съгласно изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, тъй като фактурите са издадени на ЕТ "Би сен - Тотка Николова". Неоснователен е доводът на касатора, че с договор от 24.04.2008 г. ЕТ "Би сен - Тотка Николова" е прехвърлило на ревизираното лице предприятието си в неговата цялост, поради което издадените фактури, макар и изготвени с получател ЕТ "Би сен - Тотка Николова", всъщност са издадени на ревизираното лице. При извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че ЕТ "Би сен - Тотка Николова" не е заличен към настоящия момент, което означава, че не са налице основания да се приеме, че същите са издадени на ревизираното лице. С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя и доставчиците, само по себе си не означава, че доставките са били реализирани. Липсата на реално извършване на доставките е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса, като в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на доставките. Неправилно е и тълкуването което дава касатора на практиката на СЕС, тъй като във всички случаи се приема, че правото на данъчен кредит може да възникне само при реално извършени доставки. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, като не се установяват твърдените в жалбата касационни основания. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова в размер на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от административния съд, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК