Решение № 11584 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2015 г.

Решение № 11584 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2015 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, подадена чрез процесуалния представител против решение № 192 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1240/2014 г. по описа на Административен съд София-област. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - ЕТ "Драгон - Петър Якимов", с. Априлово, общ. Горна Малина, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на ЕТ "Драгон - Петър Якимов", представлявано от управителя Петър Атанасов Якимов, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба 2 от 21.02.2011 г. изх. № 02-230-2600/7578 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, с което е отказано финансово подпомагане, т.е. изцяло оторизираната сума е в размер на 0 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението в 30-дневен срок от получаването на преписката. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че отказът за финансиране на заявлението не отговаря на изискването към формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложено е, че има пълна липса на фактически основания за издаването на процесното уведомително писмо, не е посочено правно основание за издаването му, като също така не става и ясно кога и как е извършена проверката и дали ЕТ "Драгон - Петър Якимов" е уведомяван за нея. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е приел за безспорно доказано, че няколко животни, собственост на ЕТ "Драгон - Петър Якимов", от които и единадесетте животни описани в уведомителното писмо, в периода 18-25.09.2013 г. са били на изложба - Животинска изложба на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от западна България, находяща се в пазара на с. Горна Малина, общ. Горна Малина, обл. София. От тук е изведен извод, че дори и подробно описаните в административния акт 11 животни да не са били в посоченият за отглеждане обект за времето от 18.09.2013 г. до 20.09. 2013 г., то отпускането на поисканата субсидия не би било незаконосъобразно, при положение, че животните съществуват реално, отглеждани са в регистриран обект и само временно, за горепосочената изложба, са били изведени оттам. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение правилно е констатирано, че процесното уведомително писмо има характер на индивидуален административен акт и като такъв следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с постоянната съдебна практика административният съд е преценил, че посочените задължителни реквизити позволяват на адресата на акта да узнае основанието за формиране волята на органа, както и да организира защитата си срещу административния акт. Именно те позволяват и извършване на административен и съдебен контрол за законосъобразност на акта при неговото оспорване. В текста на процесния административен акт не само, че не се съдържа посочване на изискуемите основания за издаването му - фактически и правни, ами и дори не става и ясно кога и как е извършена проверката, както и дали ЕТ "Драгон - Петър Якимов" е уведомяван за нея. Горепосоченото се потвърждава и от факта, че дори и процесуалният представител на касационния жалбоподател в първото проведено открито съдебно заседание по разглеждане на делото пред АССГ не е могъл да посочи конкретната дата, на която се е състояла проверката. Единствено е посочил, че това е бил период преди плащането на субсидията, съответно преди издаването на обжалваното уведомително писмо - 24.09.2014 г. В обжалваното уведомително писмо е посочен списък с ушни марки на животни, които не са били открити в стопанството при извършените проверки на място и проверки в регистрите СИРЖО или не отговарят на изискванията по чл. 2, ал. 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. - № 100001000284727; 100001000284724; 100001000284722; ВGD301605940; 100001000284865; 100001000284863; 100001000284861; 100001000284743; 100001000284734; 10000100284732 и 100001000284731. На това основание Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е отказала финансовото подпомагане. Правилно съдът е посочил, че с оглед неоспорените по делото доказателства, а именно Договор от 23.08.2013 г., сключен между Държавен фонд "Земеделие" и "Развъдна асоциация на аборигенни поради овце от западна България" и съответно Договор между ЕТ "Драгон - Петър Якимов" и посочената асоциация от 14.08.2013 г., ветеринарномедицински свидетелства и удостоверение от Българска агенция по безопасност на храните, безспорно по делото се установява, че ответната страна в настоящото производство е изпратила 40 бр. подробно описани животни - овце (описани са чрез ушни марки), на изложба в гр. Горна Малина, като съгласно Ветеринарно медицинско свидетелство № ВО2013-040373 животните са били върнати отново в животновъдния обект на 20.09.2013 г. Видно и от двете ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспорт на животни (стр. 9 и 10 от първоинстанционното дело) всичките единадесет животни, които са посочени в обжалваното Уведомително писмо, са били сред останалите животни, които са били изпратени на изложбата в гр. Горна Малина. Следователно, при издаването на обжалваното уведомително писмо административният орган не е съобразил, че тези 11 животни реално съществуват, отглеждани са в регистриран обект на ЕТ "Драгон - Петър Якимов" и само временно, за изложба, са били изведени оттам. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспорваното Уведомително писмо са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, като същият е постановен и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което законосъобразно го е и отменил. За пълнота на решението настоящата инстанция следва да отбележи и следното: независимо от обстоятелството, че в настоящия случай по делото безспорно е доказано, че единадесетте животни (овце) реално съществуват, и към момента на проверката са се намирали в друг обект, то също така така посочената правна и фактическа обстановка в Уведомителното писмо сама по себе си е достатъчно основание за отмяната му. Това е така, защото в административния акт е посочено, че животните "... не са били открити в стопанството при извършените проверки на място и проверки в регистрите СИРЖО или не отговарят на изискванията по чл. 2, ал. 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г." - т.е. при съпоставката на така посочените основания за отказ от финансово подпомагане не може да се разбере защо на практика е било отказано финансирането. В случая са посочени няколко хипотези, като в коя точно попада конкретният случай, следва да бъде изрично посочено от административния орган в издадения от него акт, защото съдът не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена и поражда съмнение за наличие или липсата на някои обстоятелства. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение