Решение № 10139 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2010 г.

Решение № 10139 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 1761 от 29.12.2009 г. по адм. дело № 1708/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите:

С разпореждане № 34 от 10.01.2003 г., изменено с разпореждане № 219 от 29.01.2003 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отпуснало на Георги Петров Белев от гр. Асеновград лична пенсия поради общо заболяване в размер на 134,83 лв., изчислен при индивидуален коефициент (ИК) 1,472. При определянето на пенсията не е взет предвид осигурителния стаж за времето от 01.12.2000 г. до 31.03.2002 г. поради това, че работодателят "Месокомбинат Асеновград" ООД (той и осигурител) все още не е бил изплатил дължимите за това време трудови възнаграждения и не е бил внесъл съответните на тях осигурителни вноски (удостоверение изх. № 95-А от 09.12.2002 г. на л. 9 от делото на ПдАС). Със заявление вх. № 49972 от 28.09.2006 г. Георги Петров Белев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление е приложил необходимите документи, сред които и удостоверение обр. УП-2 изх. № 54 от 15.09.2006 г. на "Месокомбинат Асеновград" ООД за осигурителен стаж и осигурителен доход за времето от 01.12.2000 г. до 31.03.2002 г., вкл. В отговор на запитване от РУСО "Месокомбинат Асеновград" ООД с удостоверение изх. № 59 от 12.10.2006 г. е удостоверил, че "данните, отразени в УП-2 изх. № 54 от 15.09.2006 г. са достоверни и съответстват на данните от изплащателните ведомости". С разпореждане № 131 от 01.11.2006 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е определило пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 162,22 лв., но тъй като този размер е по-малък от размера на пенсията за инвалидност, РУСО е продължило да изплаща на Георги Петров Белев пенсията за инвалидност. Няколко години след това - с молба вх. № 39131 от 16.06.2009 г. Георги Петров Белев поискал да бъде преизчислена пенсията. Посочил е, че прилага удостоверение обр. УП-3, но то не е при молбата в преписката, поради което не е ясно какви данни удостоверява (впрочем намиращата се по делото на ПдАС пенсионна преписка е неподредена - документите не са подредени в тяхната хронологична последователност и издирването им създава затруднение, което е предпоставка за грешки, вкл. и за грешки в изводите). С писмо изх. № 60161 от 29.06.2009 г. РУСО е поискало "Месокомбинат Асеновград" ООД да отговори на въпроса "точно на коя дата са изплатени възнагражденията на лицето за периода 01.12.2000 г. до 31.03.2002 г." С удостоверение изх. № 58 от 29.06.2009 г. "Месокомбинат Асеновград" ООД отговаря, че заплатите за този период са изплатени през м. януари 2003 г.

При тези данни с разпореждане от 24.07.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило разпореждането от 29.01.2003 г. и всички последващи го, като е определило нов размер на пенсията за инвалидност от първоначалното й отпускане. При определянето на този нов размер длъжностното лице е включило осигурителния стаж за времето от 01.12.2000 г. до 31.03.2002 г. и удостоверения за същото време осигурителен доход. Получило е общ осигурителен доход за времето от 01.01.1997 г. до 31.03.2002 г. (общо 63 месеца) в размер на 13116,13 лв., но не е посочило средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

С последващо разпореждане от 14.08.2009 г. длъжностното лице е разпоредило Георги Петров Белев да възстанови неправилно изплатената му в повече пенсия за времето от датата, от която е била отпусната (21.10.2002 г.) до 31.07.2009 г.

Тези две разпореждания Георги Петров Белев е оспорил с жалба вх. № 52365 от 20.08.2009 г. (л. 72 от делото на ПдАС), обстойно допълнена с "Допълнение към възражение", на което е поставен същия входящ номер от същата дата (л. 63 и сл. от делото на ПдАС).

С решение № 196 от 15.09.2009 г. директорът на РУСО е:

1. отхвърлил жалбата на Георги Петров Белев в частта, с която е оспорен новия размер на пенсията за инвалидност;

2. заличил погасената по давност част от вземането на НОИ за времето от 21.10.2002 г. до 31.12.2003 г. в размер на 64,05 лв.

3. потвърдил е разпореждането от 14.08.2009 г. в останалата част за вземането за периода от 01.01.2004 г. до 27.09.2006 г. в размер на 376,67 лв. от които главница 192,32 лв. и лихва 184,35 лв., начислена към 24.07.2009 г., като е приел, че за този период вземането на НОИ не е погасено по давност, защото според чл. 115, ал. 1 КСО, в неговата редакция след 01.01.2009 г., петгодишния давностен срок започва да тече от 01.01. на годината, за която се отнасят, т. е. в случая за вземанията след 01.01.2004 г. давността е започнала да тече от 01.01.2005 г.

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е приел, че правилото за погасителна давност по чл. 115, ал. 1 КСО следва да се приложи за вземанията от 2004 г. такова, каквото е било до 01.01.2009 г., защото изтеклата петгодишна давност по отношение на тези вземания е възникнала като юридически факт при и въз основа на старата редакция на чл. 115, ал. 1 КСО.

Този извод на Пловдивския административен съд е правилен и напълно се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд (тук трябва да се посочи, че не се споделят съжденията на директора на РУСО и тези на съда по въпроса от кога е започнала да тече в случая погасителната давност, но тъй като с касационната жалба е инвокиран само спор по въпроса коя редакция на чл. 115, ал. 1 КСО е принципно приложима за вземания от 2004 г., отговор следва да бъде даден само на този въпрос, а този отговор е: ако се приеме, че за вземания на НОИ от 2004 г. е текла погасителна давност, каквото е приел директора на РУСО, то приложимо е правилото на чл. 115, ал. 1 КСО преди изменението, влязло в сила и приложимо от 01.01.2009 г.), поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото юрисконсултско възнаграждение не се следва.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,