Решение № 7889 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2026 г.

Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на „Мар Саба“ ЕООД, чрез адв. П. Белелиева срещу Решение № 515 от 16.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2323/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград /АС- Благоевград /, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002222007581-091-001/06.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1639/16.11.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта на установените допълнителни задължения за ДДС за периодите от м. 02.2019 г. до м. 06.2019 г. и от м. 08.2019 г. до м. 03.2020 г. за разликата от 372 814,92 лв. до 664 517,89 лв., ведно с начислените към тях лихви към 06.06.2023 г. за разликата от 122 382,08 лв. до 228 110,50 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при неправилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод за материална законосъобразност на РА в съответната му част. Иска отмяна на решението и постановяването на друго с отмяна на РА в съответната част. Претендира разноски за двете съдебни производства. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Н. – Ердир, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Благоевград е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение № 11464 от 14.11.2025 г. по адм. дело № 5121/2025 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С процесното решение е отменено предходно решение № 4398 от 13.12.2024 г. постановено по адм. дело № 384 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Мар Саба“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22002222007581-091-001/06.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1639/16.11.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта на установените допълнителни задължения за ДДС за периодите от м. 02.2019 г. до м. 06.2019 г. и от м. 08.2019 г. до м. 03.2020 г. за разликата от 372 814,92 лв. до 664 517,89 лв., ведно с начислените към тях лихви към 06.06.2023 г. за разликата от 122 382,08 лв. до 228 110,50 лв. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – Благоевград. С решението по адм. дело № 5121/2025 г. по описа на ВАС първата касационна инстанция е приела, че АС - Благоевград е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. В съдебния акт са изложени съображения, че съдът не е обсъдил по отделно и в съвкупност представените към фактурите съпроводителни документи от 11 доставчици, както и по процесните ВОД предвид свързаността им с фактури по получените доставки. Върховният административен съд е обосновал извод, че административният съд не е изложил конкретни фактически констатации за всяка от доставките в съответствие с представените доказателства по процесните доставки. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата, събрани по ревизионната преписка и в хода на съдебното производство, при новото разглеждане на делото съдът е приел, че спорните доставки не са реално извършени, с оглед на което процесният РА в съответната част е законосъобразен. Първостепенният съд е обсъдил представените към фактурите, издадени от „Бултранс 2018“ ЕООД доказателства. Формирал е извод, че по фактура № 1000000034/17.08.2019 г. съгласно представените договори за превоз изпращач и получател на товара „скална маса“ е „Вера строй“ ЕООД, а превозвачът е „Бултранс 2018“ ЕООД, като РЛ не фигурира както в договорите, така и в пътни листове, вкл. кантарни бележки. Съдът приел, че представените товарителници не свидетелстват за някакво участие на „Мар Саба“ ЕООД при изпълнението на тези договори за превоз. Сходни с изложени са мотивите на съда и по останалите процесни фактури, издадени от Бултранс 2018“ ЕООД, за част от които е отбелязано, че не са представени товарителници. АС-Благоевград е съобразил, че кантарните бележки от „Витекс 2018“ ЕООД и „Броудкаст мениджмънт“ ЕООД са издадени към „Вера строй“ ЕООД, вместо РЛ. По отношение фактура № 0000000083/30.04.2019 г. с основание „транспортна услуга“ съдът се е аргументирал с липсата на документи, от които да се установи предметът на услугата, както и свързана ли е доставката с целите на икономическата дейност на ревизираното дружество. Относно фактура № 3000000007/12.12.2019 г. за доставка на „международна транспортна услуга“ съдът се е позовал на отсъствието на името на РЛ в приложеното CMR от 06.12.2019 г. и разминаване в данните за мястото на товарене по CMR (София) и място на товарене (Нови Искър, Софийска област) в представената заявка за транспорт, вкл. несъответствието на мястото на товарене в представения пътен лист. Във връзка с фактура № 0000000105/08.01.2020 г. с предмет „извозване на отработена сярна киселина“, първостепенният съд е съобразил както липсата на договорно отношение между „Булетаб“ ЕООД и РЛ, така и отсъствието на доказателства, че превозвачът „Бултранс 2018“ ЕООД има възможност да извърши този превоз, тъй като отработена сярна киселина е опасен товар, който може да се превозва само с цистерна код L4BN. Посочени са разликите в теглото в представените товарителници. Съдът се е позовал и на писмените обяснения на медицинско лице д-р М. П., която е отрекло пред ревизиращите органи извършването на прегледи на водачите. За нереална е приета и доставката по фактура № 2000000009/03.03.2020 г. с аргументи, че гръцкото дружество Trade one mon IKE е „липсващ търговец“, непосочване на името на РЛ в товарителницата, липсата на данни по делото „Тенакс 2011“ ЕООД, посочен като товародател, да действа като спедитор в полза на РЛ и липсата на пътни листове. Аналогични са съображенията на първоинстанционния съд и по доставките по фактура № 2000000020/16.03.2020 г., фактура № 2000000022/18.03.2020 г., фактура № 2000000012/05.03.2020 г., фактура № 2000000018/13.03.2020 г., фактура № 2000000007/01.03.2020 г. и фактура № 2000000015/11.03.2020 г. Според съда по фактура № 0000000001/30.03.2020 г. с предмет „превоз в кариера на инертен материал“ в нито един от съпроводителните документи не е посочено „в (коя) кариера на инертен материал“ е извършван протоколирания превоз. Административният съд се е позовал на липсата на проследимост на документираните над 50000 тона превозени инертни материали както като количество, така и като място на товарене – място на разтоварване „в кариера“ при условие, че договорената единична цена от 1,65 лв. без ДДС е за тон, респ. не е формирана от разстоянието на превоза. Сходни с изложеното са мотивите на съда и за фактура № 0000000001/30.03.2020 г. Във връзка с доставките от „Бела-02“ ЕООД по фактури № 2000000011/02.01.2020 г., № 2000000011/02.01.2020 г., АС-Благоевград се е мотивирал с липсата на доказателства за предаване/натоварване/извозване на обемите, посочени в процесните фактури. По отношение на доставките от „Денчев 2018“ ЕООД, съдът е изложил съображения, че не е доказано стоките да са счетоводно отчетени като материален актив, както и не е доказана последващата им доставка като ВОД на територията на Гърция с получател BG BUDITEL MON IKEEL. Относно доставките на дизелово гориво от „Ротфиър“ ЕООД, първостепенният съд е акцентирал върху бланкетните приемо-предавателни протоколи, като е приел, че са съставени за целите на ревизията. Позовал се е на липсата на доказателства, че РЛ има собствени цистерни, респ. „бидони по 1000 л.“ за транспортиране на опасен продукт като дизеловото гориво, както и на липсата на доказателства за използване на други превозни средства, чрез които е възможно превозването на „бидони от 1000 л.“, натоварени с дизелово гориво. Посочил е и несъответстващите данни в представените товарителници, вкл. невъзможност да се установи мястото и датата на приемане на товара, като за доставката от 29.09.2019 г. на общо 5000 л. „дизел“ липсват товарителници. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу РА относно отказания данъчен кредит по доставките на дизелово гориво от „Аполон Плюс“ ЕООД, съдът е отказал да цени приемо-предавателните протоколи с мотиви, че са формално съставени. Позовал се е на липсата на товарителници и доказателства за натоварването, превозването и/или съхранението на горивото. Идентични са съображенията на АС - Благоевград и за доставките по фактури, издадени от доставчика „Витек 2018“ ЕООД. Първоинстанционният съд е възприел извода на ревизиращите органи за нереалност на доставките от „Торино Гранде“ ЕООД с предмет „двукомпонентна хидроизолация“ и „шпакловачна смес за фасади“. Съобразено е, че посоченото материално отговорно лице М. В. С. не е управител на доставчика от 08.06.2017 г. Съдът е отказал да цени ППП и договорите за доставка, предвид невъзможността от предаване („товарене“) на стоката в „база Фохар“, разрушена през 2017 г., която се е намирала в имот гр. София, [улица], който имот от своя страна представлява „разчистен“ такъв от сгради към момента на фактурирането. С обжалвания съдебен акт в друга част съдът е обосновал извод за недоказани декларираните от РЛ като извършени вътреобщностни достави (ВОД) към BG BUDITEL MON IKE, OPEN BUSINESS LTD и TRADEONE MON I.K.E. По фактурите № 4000002659/30.10.2019 г.и № 1000000001/30.11.2019, издадени от ревизирания към английското дружество OPEN BUSINESS LTD за последваща доставка на стоките „двукомпонентна хидроизолация“ и „шпакловачна смес за фасади“, решаващият състав е посочил, че стоките са натоварени на 30.10.2019 г. и 31.11.2019 г. от несъществуваща „база Фохар“, което обуславя невъзможността да бъдат доставени/натоварени стоки от несъществуваща база, за които не е доказано да са получени. Административният съд е съобразил, че РЛ не е получило доставки от полигранулат от доставчика „Добрев Къмпани“ ЕООД по фактура № 4000000004/12.03.2020 г. и фактура № 4000000003/04.03.2020 г. (оставено в сила с решение № 11464/14.11.2025 г. по адм. дело № 5121/2025 г. по описа на ВАС). С фактури № 4000002662/04.03.2020 г. и № 4000002663/12.03.2020 г., издадени от ревизирания към гръцкото дружество TRADEONE MON I.K.E, се свидетелства за последваща доставка на стоките доставени на РЛ от „Добрев Къмпани“ ЕООД. Според АС-Благоевград не може да бъде доставено нещо, за което е доказано, че не е получено от РЛ, поради което съдът е приел, че ВОД към гръцкото дружество не са извършвани. С позоваване на липсата на доказателства за произвеждането и за придобиването на пелети решаващият състав е приел за нереални доставките на пелети от РЛ към TRADEONE MON I.K.E по фактура № 4000002661/28.02.2020 г. Съдът е приел и за недоказан ВОД на офис оборудване от РЛ към гръцкото дружество BG BUDITEL MON IKE по фактура № 4000002660/04.12.2019 г. Тази ВОД е последваща доставка спрямо РЛ от „Денчев 2018“ ЕООД по фактура № 1000000020/04.12.2019 г. Изложени са мотиви, че гръцкото дружество е „липсващ търговец“ на територията на Гърция, както е налице и несъответствие на посочения адрес в товарителницата с адреса на РЛ или на доставчика. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са съобразени задължителните указания, дадени с Решение № 11464 от 14.11.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 5121/2025 г. в тяхната цялост. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА в съответните му части при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. При постановяване на съдебното решение, след връщане на делото за ново разглеждане, АС – Благоевград е разгледал всички фактури и съответните съпроводителни документи, касаещи спорните доставки от „Бултранс 2018“ ЕООД, „Булстар Строй“ ЕООД, „Бела -02“ ЕООД, „Денчев- 2018“ ЕООД, „Ротфиър“ ЕООД, „Аполон Плюс“ ЕООД, „Витек 2018“ ЕООД и „Торино Гранде“ ЕООД към РЛ, както и твърдените ВОД към BG BUDITEL MON IKE, OPEN BUSINESS LTD и TRADEONE MON I.K.E, които са предмет на съдебен контрол с оглед отменителното решение на Върховния административен съд по адм. дело № 11464 от 14.11.2025 г. по адм. дело № 5121/2025 г. Видно от мотивите на съдебния акт съдът се е съсредоточил върху спорния въпрос дали са извършени съответните доставки на стоки и услуги от сочените във фактурите доставчици, както и дали е доказано извършването на ВОД от страна на РЛ към горепосочените гръцки търговци. Според националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от Съда на ЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай следва да се отчете и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. За да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя – чл.9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Съобразявайки съответната материалноправна уредба и практиката на Съда на ЕС, съдът е изложил подробни съображения за недоказаност на действителното осъществяване на съответните доставки на стоки и услуги, като е анализирал всички, касаещи конкретната доставка, доказателства – фактури, протоколи, товарителници и др. Всички мотиви на съда се възприемат от настоящата касационна инстанция, която намира, че не следва да бъдат преповтаряни. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че в съдебния акт липсват мотиви и били възприети бланкетно съображенията на приходните органи, без да са установени фактите и да са обсъдени доказателствата за всяка една доставка. В решението е направен обстоен и пълен анализ на всички доказателства, като са разгледани отделните фактури, издадени от „Бултранс 2018“ ЕООД, „Булстар Строй“ ЕООД, „Бела -02“ ЕООД, „Денчев- 2018“ ЕООД, „Ротфиър“ ЕООД, „Аполон Плюс“ ЕООД, „Витек 2018“ ЕООД и „Торино Гранде“ ЕООД ведно с документите към тях, по които с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ и които са предмет на спор след отменителното решение на Върховния административен съд. С оглед на горното не е налице соченото от касатора нарушение, съставляващо липса на оценка на фактите и доказателствата, довело до твърдяно неправилно приложение на закона и ограничаване правото на защита на РЛ. Относно непризнатите с РА ВОД към горепосочените гръцки дружества, обосновано съдът е заключил за липса на доказателства за реалното им извършване от РЛ. Правилно е акцентирано, че съответните стоки не са били налични/придобити от РЛ, поради което не съществува възможност да бъде доставено нещо, за което не е установено, че е било част от патримониума на РЛ. Разгледани са и са отчетени непълноти/пропуски при съставяне на ЧМР, както и придружаващите ги документи, поради което при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС и при задълбочена преценка на доказателствата по делото АС – Благоевград е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА и в посочената му част. Съобразно гореизложеното, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размерна 150 евро за касационното производство съобразно чл. 161 ДОПК /в изменената редакция с ДВ, бр. 17/13.02.2026 г./ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение