Решение № 12461 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2014 г.

Решение № 12461 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 7832 от 12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3146/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Светлана Петкова Стоянова-Любенова е отменена негова заповед № 3021/22.02.2013 г. за прекратяване на служебното й правоотношение като "експерт" в АМ, сектор "Развитие на информационни системи", отдел "Информационни технологии - Север", Дирекция "Информационни системи", ЦМУ, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяна на съдебния акт поради наличие на пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата оспорва жалбата с доводи, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съдебен състав. След изпълнение на задълженията по чл. 168 от АПК правилно решаващият спора по същество съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 - 5 от АПК и я е отменил. Като се имат предвид писмените доказателства относно оценяването (л. 25 - л. 31), обосновано административният съд е отбелязал, че резултатите от проведените междинна и заключителна срещи относно изпълнението на работния план, постигнатите цели и резултати, и изложеното относно компетентността на държавния служител, включително и заключителната оценка (4 - изпълнението отговаря не напълно на изискванията), контрастират на поставената най-ниска окончателна годишна оценка от контролиращия ръководител (5 - неприемливо изпълнение). Оценяващият ръководител е изложил подробни мотиви за обосновка на оценката "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", включително с оглед на изискванията по чл. 76, т. 7 от ЗДСл за основаване на обективно установими факти и е дал пояснения на конкретните причини, довели до констатираните слабости. Верни са изводите на съда за това, че и без подадено възражение от служителя (което е допустимо като хипотеза), контролиращият ръководител е намалил оценката, като е поставил най-ниската възможна, без да съобрази критериите по чл. 17, т. 5 от НУРОИСДА, както и че не е изложил конкретни обективно установими факти и обстоятелства, които да кореспондират с изискванията на цитираната разпоредба (арг. чл. 18, ал. 1) и да опровергават отразените факти относно дейността на държавния служител при междинната среща и окончателната оценка на оценяващия ръководител. Основателно е обърнато внимание в решението на АССГ, че самооценката на служителката не може да бъде квалифицирана като "признание за некомпетентност". А що се касае до това, дали в оценявания период тя е притежавала необходимите изисквания за заемане на длъжността като професионална област на завършено образование, умения и компетентности за изпълнение на функциите на длъжността, предвидени по длъжностната характеристика, то при липсата им тя не би трябвало да е преназначена през септември на длъжността експерт в АМ. Ако това е така, има друго законово основание за прекратяване на служебното правоотношение. Крайните изводи на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Налага се извод, че решението не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. При този изход на делото, основателно е искането на ответницата за присъждане на разноски в касационното производство, поради което следва да се осъди АМ да й заплати сумата 550 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,