Решение № 14661 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2013 г.

Решение № 14661 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касациона жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител против решение № 2313 от 9.04.2013 г. по адм. дело № 78/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-150-6500/15567 от 10.10.2011 г. за отказано на Найден Недялков Даскалов финансиране по мярка 214 в размер на 8276.97 лева. С решението преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона и е определен срок от 1 месец за произнасянето. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в оспореното уведомително писмо не са посочени фактически и правни основания за отказ от финансиране. Подобни основания не се съдържат и в съпроводителното писмо до съда. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Найден Недялков Даскалов против уведомително писмо изх. № 02-160-6500/15567 от 10.10.2011 на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано финансово подпомагане за 8277 лева - разликата между поисканата по мярка 214 сума общо в размер на 90648.58 лева и оторизираната такава в размер на 82.370 лева. Направил е възражения за допуснати нарушения на административно-производствените правила. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане на 1.05.2010 г. по четири схеми и мерки за подпомагане. Между тях е мярка 214 - Агроекологични плащания /АЕП/. Кандидатствал е по направление код АП07 с претендирана сума от 59535.69 лева за заявена площ от 168.18 ха и по направление код АП08 с поискана сума от 31111.89 лева за заявени 31.5 ха. Административният орган е извършил само административни проверки. Приел е, че по първия код е установена площ от 163.26 ха и наддекларирана площ от 4.02 ха, което в процентно съотношение е 3.01%. По код АП08 е установена площ от 30.47 ха и наддекларирана площ от 1.03 ха или 3.38%. Отказал е по АП07 подпомагане в размер на 5225 лева, а по АП08 в размер на 3052 лева или общо 8277 лева. Съдът е назначил съдебно-техническа екпертиза, която на базата на самолетните аерофотоизображения от летене 2010 г. е установила същия процент на наддекларирана площ. Жалбоподателят е представил писмени доказателства, установяващи според него обработването на имотите. При тези данни по делото, съдът е приел възможността мотивите към административния акт да бъдат в табличен вид и е извършил пълен анализ на данните в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, заедно с поясненията под нея относно информацията в съставляващите я колони. В резултат на анализа е установил, че изписаният текст не касае спецификата и характера на мярката, за която е предназначено подпомагането. Отделно от това е посочил липсата дори на елементарно уточняване за отделните БЗС, за които е посочена недопустима площ, кои условия за подпомагане не са изпълнени. Съдът е приел още, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на фактическите основания /каквито в конкретния случай не са посочени/ и изпълнението на законовите изисквания при издаването на писмото. Що се касае до изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, то и за нея, съдът е отчел обстоятелството, че посочените в таблицата на стр. 8 от заключението причини за намаления на допустимите площи, не обосновават неизпълнение на конкретни изисквания по приложимата Наредба № 11/1009 г., дори и базисни. Съобразил е и приложеното от жалбоподателя уведомително писмо от 12.05.2010 г. със съпътстващата го таблица, в която са одобрени в цялата им заявена площ всичките 37 парцела, заявени за подпомагане по мярка 214. Всичко това е дало основание на съда да приеме, че административният акт не е мотивиран, а освен това е постановен и при допуснати нарушения на административно-производствените правила - нарушения на чл. 146, т. 3 от АПК. По тези съображения е отменил уведомителното писмо. Изпълнил е задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК и го е върнал на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Едновременно с това е приложил нормата и на чл. 174 от АПК и е определил едномесечен срок на администрацията за произнаяне по преписката. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди необоснованост на изводите на съда за липса на мотиви към уведомителното писмо. Обосновката на доводите се изразява в преразказ на съдържанието на колоните в таблицата на стр. 2 от писмото и на текста под същата таблица. Доводите са неоснователни. Административният съд изключително обстойно е анализирал и съответно съпоставил информацията в таблицата с обяснителните бележки под нея и е констатирал съществуващите несъответствия, непълноти и неясноти. Поради това касационната инстанция няма да повтаря същия анализ. Само ще посочи, че обяснителните бележки имат стандартизиран и шаблонен вид и никъде не става ясно, че те касаят това заявление с тези парцели и на този кандидат за подпомагане. За илюстрация на горния извод служи пояснението на стр. 3 от писмото относно информацията, изразена в колона 7, която има пряко отношение към конкретния казус. Тя е предназначена да укаже площите, за които не са спазени базовите изисквания за съответното направление по мярката АЕП и то съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания. За всички парцели, заявени по мярката в тази колона е изписано числото "0". Липсата на мотиви към таблицата на стр. 2 по никакъв начин не е компенсирана с информация в другата таблица на стр. 4 от писмото, която дава механизма за изчисляване на размера на финансовото подпомагане и в която просто са залегнали данните в предходната таблица. Напълно необоснован е вторият касационен довод, че мотивите към акта са изложени отделно от писмото. Подобни мотиви не се откриват в преписката. Нещо повече, в случая е приложено предходно уведомително писмо от 12.05.2010 г. на изпълнителния директор на фонда, в което всички парцели са отразени, като изцяло допустими. В тази връзка касаторът твърди, че писмото има предварителен характер и в него е изрично отразено, че заявените площи подлежат на последващи проверки. Данни за такива проверки и техния характер не са представени. В същото време и двете уведомителни писма са изготвени на базата на административни проверки, поради което не става ясно какво се е променило между 12.05.2010 г., когато е издадено първото уведомително писмо и 10.10.2011 г., когато е издадено второто. Още повече, че вещото лице в пункт втори от заключителната част на експертизата изрично е посочило, че е работило на базата на представените по делото самолетни аерофотоизображения от летене 2010 г. и от цветните такива в МЗХ. По преписката се намира уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат. По това писмо Найден Неделчев Даскалов е подал декларация, че изцяло се отказва. Писмото и декларацията обаче касаят БЗС № 32038-175-2. БЗС с такъв номер не фигурира в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо. В таблицата на вещото лице е посочен парцел 32038-175-1-2. Като се има предвид еднаквата площ на двата парцела, вероятно се касае за идентични БЗС. Вещото лице обаче е отразило за него, че той не участва в АЕП. Поради това и не е отразен в таблицата на стр. 2 от писмото. По преписката има данни само за извършени кръстосани проверки, но липсват данни за причината, поради която 4.91 ха по направление АП 07 и 1.03 ха по направление АП 08 са приети за недопустими за подпомагане по мярка 214. Друга група доводи, обособени в раздел II от касационната жалба съдържат общи пояснения за приетите за недопустими за подпомагане площи, поради попадането им извън допустимия за подпомагане слой. Съдебната практика обаче трайно и безпротиворечиво е приела, че само тези данни са недостатъчни, за да мотивират отказа от подпомагане по мярката. В този смисъл са решенията по адм. дело № 13126/2012 г.; адм. дело № 12488/2012 г.; адм. дело № 4869/2012 г. и адм. дело № 2922/2013 г. - всички на четвърто отделение на Върховния административен съд. По тези съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноските в касационното производство. Искането е своевременно направено, но липсват каквито и да било доказателства, приложени към отговара по жалбата и в съдебното производство за направени такива разноски. Поради това искането е недоказано и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение