Решение № 12966 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2012 г.

Решение № 12966 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2012 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба от Здравко Крумов Алексиев от гр. Шумен, против решение № 61/15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 101/2012 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването на разпореждане № 14-ГВ-4/13.03.2012 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт. Касационният жалбоподател развива доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че обективни и непреодолими причини, свързани с влошеното му здравословно състояние, са възпрепятствали своевременното подаване от негова страна на молбата - декларация в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като съобрази доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу решение на Административен съд - Шумен, което е неблагоприятно за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Здравко Крумов Алексиев против разпореждане № 14-ГВ-4/13.03.2012 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на претендирано вземане с мотиви за подаване на искането след изтичане на 30-дневния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Административен съд - Шумен правилно е изяснил фактическата обстановка, като същата се подкрепя от събраните по делото доказателства. За да приеме, че обжалваният административен акт е законосъобразен, първоинстанционният съд е приел за основателен извода, направен от административния орган, че в случая не следва да се изплаща гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР поради депозиране на заявлението - декларация от жалбоподателя за отпускането му извън законоустановения 30-дневен преклузивен срок. Установил е, че дължимото от работодателя начислено, но неизплатено месечно възнаграждение касае месеците октомври, ноември и декември 2011 г. (т. е. последните три възнаграждения, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР ), при вписано решение в търговския регистър за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя на 18.01.2012 г. Към момента на откриване на производството по несъстоятелност и вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона, лицето е било в трудово правоотношение с работодателя. 30-дневният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, считано от вписването в Търговския регистър на решение № 9 от 11.01.2012 г. на Окръжен съд - Шумен за откриване на производството по несъстоятелност на "Осмар" ООД, е изтекъл на 17.02.2012 г., а жалбоподателят Здравко Крумов Алексиев е депозирал по пощата молба - декларация за отпускане на гарантирано вземане на 20.02.2012 г. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; 2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. По смисъла на тази правна норма гарантираното вземане възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1.откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление - декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Както правилно е приел първоинстанционният съд, този срок е преклузивен и упражняването на субективното материално право на гарантирано вземане след изтичането му води до погасяване на това право. Настоящият съдебен състав споделя констатациите на Административен съд - Шумен, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с работодателя "Осмар" ООД, спрямо който е открито производство по несъстоятелност и че това трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Няма спор, че на Здравко Алексиев не са изплатени начислени възнаграждения за м. октомври, ноември и декември 2011 г., прехождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. По делото се спори относно възможността искането за гарантирано вземане да бъде направено след изтичане на предвидения срок в случаите на настъпили непредвидени обстоятелства, които са попречили на лицето да подаде заявление - декларация своевременно. Не се спори, че 30-дневният срок за подаване на молба-декларация е изтекъл на 17.02.2012 г., а жалбоподателят е депозирал такава по пощата на 20.02.2012 г. Настоящата инстанция споделя изложените в решението мотиви за ирелевантност в случая на обстоятелствата, поради които касаторът е пропуснал възможността да депозира заявлението си в преклузивния срок. Дори пропускането на срока да се дължи на внезапното му заболяване в последните дни на 30-дневния срок, то законодателят не е предвидил възможност за неговото удължаване, прекъсване или възстановяване, поради което изтичането му преклудира правото на гарантирани вземания за посочения период. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е знаел за този срок и от кога тече той, а твърдението му, че работодателят е подавал от негово име предходна молба - декларация, която се оказала нередовна, е недоказано. Отделно от това настоящият състав споделя и изводите на съда, че представената медицинска бележка не съставлява доказателство по смисъла на чл. 101 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза за установяване на временна нетрудоспособност на лицето за периода 16.02. - 20.02.2012 г. След като срокът е изтекъл на 17.02.2012 г., а искането на жалбоподателя е подадено по пощата на 20.02.2012 г., т. е. извън рамките на предвидения 30-дневен срок, е обосновано заключението на съда, че пропускането му води до погасяване на правото на лицето да получи гарантираното вземане по регламентирания в специалния закон ред. Постановеният на основание чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 25 от ЗГВРСНР отказ на административния орган да изплати гарантирано вземане е в съответствие с материалния закон. Ето защо е правилно заключението на съда, че оспореното разпореждане като издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби, е законосъобразно, а подадената срещу него жалба - неоснователна. След подаване на касационната жалба и с оглед наличието на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по сходен правен спор по адм. дело № 862/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение, производството по делото е спряно до приключване на това пред Съда на Европейския съюз по дело С-247/12. След произнасяне по отправеното преюдициално запитване производството по настоящото дело е възобновено. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 18.04.2013 г. по дело C-247/12 (Мелиха Вели Мустафа срещу директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт), Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. Обжалваното решение е обосновано. Правните изводи на съда са съответни на доказателствата по делото и са изградени при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Съдебният състав се е произнесъл и по всички, наведени в оспорването и в хода на процеса възражения и е достигнал до обосновано заключение за неоснователност на жалбата. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,