Решение № 7959 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три молби (по своята правна същност искания) за отмяна на влязлото в законна сила решение 7110 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 6551/2023г. на Административен съд София град. Първата е на Н. А. Н. от гр.София, втората на А. Р. М. от гр.София и третата на А. Р. М. също от гр.София. В трите искания се твърди, че са налице условията на чл.239, т.1 и т.5 от АПК и се иска Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решения на Административен съд София град. Н. А. Н. твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи, свързани със семейното и имущественото положение на синовете й - А. Р. М. и А. Р. М.. Твърди се още, че са налице и предпоставки по чл.239, т.5 от АПК, тъй като е била лишена от възможност да упражни правото си на защита в съдебното производство, тъй като процесуалният й представител не е бил надлежно упълномощен. А. Р. М. и А. Р. М. твърдят, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при неговото разглеждане, като се излагат съответни доводи, свързани със семейното и имущественото им положение. Твърдят още, че са налице и предпоставки по чл.239, т.5 от АПК, тъй като не са били надлежно призовани за откритото съдебно заседание на 02.11.2023г. Ответникът по исканията кметът на район Младост при Столична община, чрез своя процесуален представител правоспособен юрист П. Бъчварова, с отговор на исканията за отмяна, изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С влязлото в законна сила решение 7110 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 6551/2023г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. от гр.София (искател в настоящето производство) срещу заповед РМЛ23-РД48-3/15.06.2023г. на кмета на Район Младост при Столична община, с която на основание чл.46, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост и чл.33, ал.1, т.6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката и двучленното й семейство (А. Р. М. и А. Р. М. конституирани като заинтересовани страни пред първоинстанционния съд и искатели в настоящето производство). Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира исканията за отмяна на влязло в сила решение на Административен съд София град, за процесуално допустими. Съгласно чл.240, ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239, т.5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият състав приема, че исканията за отмяна са подадени в тримесечния срок по чл.240, ал.2 от АПК и от надлежни страни, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани. По същество исканията за отмяна са неоснователни. В трите искания са отмяна се сочат наличие на две основания за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд София град чл.239, т.1 и т.5 от АПК. В чл.239, т.1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В трите искания за отмяна по отношение на основанието по чл.239, т.1 от АПК като нови обстоятелства и доказателства на първо място се сочи това, че към момента на постановявана на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на Н. А. Н. и двамата й сина, А. Р. М. не е бил собственик на апартамента, описан в заповедта. Сочи се, че апартаментът е придобит от А. Р. М. по завещание на 16.01.2023г., а в последствие на 03.05.2023г. е прехвърлен с договор за покупкопродажба на Д. Б. Р.. Представя се и справка 199968/12.02.2024г. за А. Р. М. от Агенция по вписванията. Изложените нови обстоятелства са били известни на А. Р. М. и са съществували към момента на съдебното производство, в което страната е следвало да установи доводите и претенциите си. Представената справка 199968/12.02.2024г. за А. Р. М. от Агенция по вписванията е новосъздадено доказателство (издадена е след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска) и с нея и тримата искатели, с оглед публичността на информацията, са могли да се снабдят и да я представят в производството по адм. дело 6551/2023г. на Административен съд София. Затова не може да се твърди, че искателите не са били в състояние да се снабдят с нея, за да я представят при разглеждане на спора по същество. Освен това обстоятелството, че имотът, придобит от А. Р. М., е продаден, би се отразило на част фактите по делото. Но същото не е от съществено значение за делото, тъй като по отношение на А. Р. М. остава наличен недвижим имот апартамент. Обстоятелствата и доказателствата не се отразяват съществено на заповедта на кмета на район Младост, чиято отмяна се иска. Като нови обстоятелства и доказателства на второ място и в трите искания за отмяна се сочи и това, че към момента на решаване на делото за съда остава неизвестно обстоятелството, че в закупения от А. Р. М. недвижим имот апартамент, живеят бившата му съпруга и дете. Представя се и справка 199967/12.02.2024г. за А. Р. М. от Агенция по вписванията. Изложеното не е от съществено значение за делото. Важното обстоятелство по делото е, че А. Р. М. е закупил апартамент и именно заради това административният орган е постановил своя акт. Това, че същият не живее в имота, независимо от причината, не се отразява на констатациите, направени в заповед РМЛ23-РД48-3/15.06.2023г. на кмета на Район Младост при Столична община. Освен това изложеното обстоятелство е било известно на А. Р. М. и е съществувало към момента на съдебното производство, в което страната е следвало да установи доводите и претенциите си. На последно място от представената справка 199967/12.02.2024г. за А. Р. М. от Агенция по вписванията единствено се установява, че лицето е закупило апартамент, което обстоятелство не е било спорно. Предвид изложеното не се установява да е налице основанието по чл.239, т.1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и исканията на това основание следва да бъдат отхвърлени. В чл.239, т.5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разпоредбата са предвидени няколко хипотези на отменителни основания със самостоятелно приложно поле, обединени от общата предпоставка, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител, и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая доводите в искането на Н. А. Н. се основават на първата хипотеза от разпоредбата на чл.239, т.5 от АПК, като се твърди, че е била лишена от възможност да упражни правото си на защита в съдебното производство, тъй като процесуалният й представител не е бил надлежно упълномощен от нея. Конкретно посочва, че не е подписала пълномощното на адвоката, който я е представлявал пред съда. Именно във връзка с това нейно твърдение, както и с оглед изричното й искане, при извършено сравняване на подписа поставен върху пълномощното по делото с други документи, намиращи се в преписката, съдебният състав установи, че е видно, че подписът, поставен върху пълномощното, е на Н. А. Н.. Във връзка с изложеното и с оглед налично по делото пълномощно, подписано от Н. А. Н., следва, че не е нарушено правото на страната на участие в делото. Същата е била надлежно представлявана в производството пред Административен съд София град от адвокат. Следва да се отбележи, че производството пред Административен съд София град изцяло се е развило с действията на упълномощения от Н. А. Н. адвокат. В тази връзка и с оглед твърденията на искателката, че не е налице редовно упълномощаване, следва да се анализира действието на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и доколко би се осигурил за нея благоприятен резултат от вече постигнатия. С влязлото в законна сила решение 7110 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 6551/2023г. на Административен съд София е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. от гр.София (искател в настоящето производство) срещу заповед РМЛ23-РД48-3/15.06.2023г. на кмета на Район Младост при Столична община. Следователно съдебното решение има установително действие. Това съдебно решение не внася правна промяна за Н. А. Н.. В този случай изпълнителното основание ще е административният акт заповедта на кмета на район Младост, която заповед е съобщена на Н. А. Н. на 23.06.2023г. лично и ако не беше обжалвана, щеше да влезе в законна сила на 07.07.2023г. В този смисъл, след като не е налице подадена лично от Н. А. Н. жалба срещу цитираната заповедта и във връзка с твърденията й, че не е упълномощила адвокат да подаде такава, то по отношение на нея административният акт ще е влязъл в законна сила и развилото се съдебно производство не се отразява на правното й положение. В исканията си А. Р. М. и А. Р. М. твърдят, че са налице предпоставки по чл.239, т.5 от АПК по отношение на тях, тъй като те не са били надлежно призовани за откритото съдебно заседание на 02.11.2023г. В случая след внимателен преглед на осъществените от съда процесуални действия се установи, че не е налице лишаването им от възможност за участие в делото, по причините, който твърдят. Възможност да участват в делото им е била осигурена с насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2023г., за което и двамата са били редовно призовани - А. Р. М. е призован на 01.08.2023г. лично. А на същата дата, чрез брат си, е призован и А. Р. М.. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл.239, т.1 и т.5 от АПК. Направените от Н. А. Н., А. Р. М. и А. Р. М. искания за отмяна на влязлото в законна сила решение 7110 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 6551/2023г. на Административен съд София град се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от във връзка с чл.249 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, е основателно. На ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и във връзка с осъществената защита, следва да се присъдят в размер на 200 (двеста) лева. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение