Решение № 13698 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2016 г.

Решение № 13698 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Решение № 1593/15.07.2016 г. постановено по адм. д. № 3891/2015 г. на Административен съд - гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000315001646-091-001/1.10.2015 г. на органа по приходите при ТД на НАП, с който на "А. - 65" ЕАД е установено задължение за ДДС за данъчен период м. февруари 2014 г. в размер на 22 592, 30 лв. и за изтекла лихва върху главницата в размер на 3 559, 12 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи, че автомобилът е придобит и използван единствено за отдаване под наем. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "А. - 65" ЕАД гр. В. чрез адв. Левон оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2014 г. на ревизираното лице при придобиване на процесния лек автомобил, отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. С. е било дали е бил използван за независимата икономическа дейност на дружеството и по-специално за отдаване под наем. За да уважи жалбата против РА, административният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства - представените седем броя наемни договори, приемо - предавателни протоколи, фактури и доказателства за плащания, осчетоводените при наемателя разходи за гориво на автомобила, както и заключението на назначената основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Приел е за установено, че жалбоподателят е успял да докаже в процеса факта на отдаването под наем на процесния лек автомобил, което е условие за прилагането на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. П. тези доказателства съдът е приел, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на ответника по касация и то за отдаване под наем. Съдът е приел, че в случая е изпълнено условието на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, поради което относно придобиването на процесния автомобил е неприложима нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, изключваща правото на получателя на приспадане на данъчен кредит по доставката. Решението е правилно. Постановено е след преценка на всички събрани доказателства, обосновани фактически изводи и при правилно приложение на материалния закон. В ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от посочената икономическа дейност на предприятието. В касационната жалба се поддържа, че не било доказано, че автомобилът е ползван единствено за отдаване под наем. Обосновано съдът е приел, че към момента на сключване на договорите към процесният период не са налице данни, собствениците на капитала на "А.-65" ЕАД и наемателят "Р. СС" ЕООД, да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР ЗДДС във вр. § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ДОПК. Това твърдение се отнася до предишните съдружници в търговското дружество, а не за настоящите, което е признато и от данъчният орган. Не се установяват факти, които да обосновават довод, че процесната сделка е симулативна. Дори съдружниците да бяха свързани лица по смисъла на закона, това не води автоматично до изводи за недействителност на сключените договори. Заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза относно осчетоводяването в двете дружества на наемното правоотношение, плащането на наемната цена по наемните договори по банков път преди образуване на ревизионното производство и разходи за гориво също е в подкрепа на направената от съда преценка на частните документи относно използването на автомобила. Правилно са отхвърлени доводите на приходните органи относно отчитането на данните от километража, като е прието, че няма нормативна уредба, която да задължава страните при отдаване под наем на превозното средство да се засича километража на МПС-то, както и че обстоятелството относно представянето на автомобила за годишен технически преглед от собственика, също не може да се тълкува, че е ползван за други цели, освен за отдаване под наем. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900 лева съгласно представения списък за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,