Решение № 16687 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2011 г.

Решение № 16687 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Варна, чрез ст. юрисконсулт Велин Добрев, против решение № 1529/21.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1102/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения относно законосъобразността на заповед № 11-1471/18.02.11 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - "Джуниър 4" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1529/21.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1102/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отменена Заповед за налагане на ПАМ № 11-1471/18.02.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и мотиви относно определения срок за налагане на мярката. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС по отношение на "Джуниър 4" ЕООД, от гр. Варна, е наложена ПАМ - "Запечатване на обект-снек бар", находящ се в гр. Варна, Аспарухов плаж и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпът до него, за срок от 15 дни. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в позоваване на друг АУАН, както и че по делото не е установено визираното в заповедта административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на касова бележка, защото липсват доказателства, че е прието плащане в брой на сумата от 5,60 лв. на 23.08.2010 г. Допълнително поради това липсата на мотиви в заповедта относно срока на действие на ПАМ, е прието наличието на отменителните основания на чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на акта, защото съдът няма възможност да осъществи контрол относно съобразяването на акта с целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От данните по делото е установено, че оспорения административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба на стока в търговски обект "снек бар" на "Джуниър 4" ЕООД. Тежестта за доказване на това нарушение е на издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото не е представена АУАН, който е цитиран в отменената от АС - Варна заповед, поради което и не е възможно установяване на извършване на нарушението. Допълнително следва да бъде посочено, че за осъществяване на състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е необходимо е установяването на причината за възникване на задължението за издаване на такъв бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в търговски обект на датата 23.08.2010 г., на стойност 5,60 лв. Съдът правилно е приел, че за този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Административният орган не е обсъдил доводите на търговеца за наличието на съответствие между касовата наличност по фискално устройство и фактическата наличност в тази каса. При тези данни крайния извод на съда за недоказаност продажбата на стока, срещу която е платена сумата от 5,60 лв. в обекта, а оттук и за материална незаконосъобразност на заповедта е правилен, защото при недоказаност на продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук и липсва административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като условие за налагане на ПАМ. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за липсата на мотиви в оспорения акт, относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е винаги съществено нарушение на административно производствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК, а не както и посочил АС - Варна - чл. 146, т. 5 от АПК. Това нарушение не се е отразява на крайния правилен извод на решаващия съд за наличие на отменителни основания. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни за запечатването на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи на които се основава налагането на ПАМ. Като е достигнал до същите правни изводи АС - Варна е постановил правилно, законосъобразно е обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,