Решение № 10195 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 209/2009 г.

Решение № 10195 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 209/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Черноморски район с център Варна против решение № 1473 от 05.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1495/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът Станислав Тодоров Илиев не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отменил решение № 326/25.04.2008 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район с център Варна, с което на Станислав Тодоров Илиев е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект - Дуранкулашко езеро, с цел зарибяване и риболов с мрежени уреди и е върнал административната преписка за ново произнасяне. От фактическа страна е прието, че административното производство е започнало по искане на Станислав Тодоров Илиев за издаване на разрешение за ползване на воден обект. След изтичане на срока по чл. 62а от Закона за водите (ЗВ) директорът на Басейнова дирекция Черноморски район с център Варна публично оповестил заявлението за издаване на разрешително за ползване на воден обект - Дуранкулашко езеро. В законоустановения срок са постъпили 5 бр. възражения срещу заявлението за водоползване, в т. ч. и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в което е посочено, че в Плана за управление на защитена местност - Дуранкулашко езеро липсва текст разрешаващ отглеждането на аквакултури, поради което и разрешаването им е недопустимо. С решение от 13.12.2007 г. на директора на РИОСВ гр. Варна на Илиев било разрешено да извършва риболов с мрежени уреди за период от 5 години в защитена местност Дуранкулашко езеро. Административният орган е постановил отказ за издаване на исканото разрешително, като се е позовал на липса на решение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), респективно решение да не се извършва такава, като е посочено, че следва да бъде дадена възможност и на други заинтересувани лица да заявят желание за ползване на водния обект. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че предмет на заявлението за издаване на разрешение за ползване на воден обект е бил за аквакултури и свързаните с тях дейности, към което било прибавено и "риболов с мрежени уреди". Позовал се е на легалното определение на понятието аквакултури, дадено в § 1 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите и е счел, че риболовът не е включен в исканото разрешение, тъй като е свързан с получената продукция от развъждането на риби. В тази връзка е направен и извода, че оспореното решение не е издадено от компетентния орган. За да отмени оспорения административен акт съдът е, счел че същият е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗВ. Безспорно установено по делото е, че Дуранкулашкото езеро е защитена местност по смисъла на чл. 33 от Закона за защитените територии, като със заповед № РД-1225 от 11.12.2002 г. на министъра на околната среда и водите е утвърден план за управлението й. С решение от 13.12.2007 г. директорът на РИОСВ Варна е издал на Станислав Илиев разрешително за извършване на риболов с мрежести уреди, при спазване на подробно описаните в акта условия, възпроизвеждащи изискванията на Плана за управление на защитената местност. Съдът е посочил, че в случая не е било необходимо решение за извършване, респективно неизвършване на ОВОС, тъй като предмета на искането за водоползване не попада в приложение № 1 и 2 към чл. 81 от ЗООС. Направен е извод и за незаконосъобразност на посоченото в решението основание за отказ да се издаде исканото разрешително, а именно да се даде възможност и на други заинтересувани лица да заявят желание за ползване на водния обект. Обжалваното решение е правилно. Основният аргумент, изложен в отказа да се издаде разрешително за ползване на воден обект е липсата на решение за извършване на ОВОС, респективно на решение да не се извършва ОВОС. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗВ компетентния орган в едномесечен срок проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи по чл. 60 отговарят на изискванията на този закон. Правилото на чл. 61, ал. 3 от същия закон задължава органа, при неизпълнение на изискванията на чл. 60 ЗВ да уведоми заявителя и да му даде срок за отстраняване на недостатъците. В случая това не е направено. След като е преценил, че е необходимо да се представи решение да не се извършва, съответно да се извърши ОВОС административният орган е следвало да изиска същото от заявителя, а при наличие на хипотезата на чл. 54, 1, т. 5 от АПК да спре административното производство до представяне на решението на компетентния орган. Нормата на чл. 61, ал. 4 от ЗВ императивно разпорежда, че при неотстраняване на недостатъците в законоустановения срок документите не се разглеждат и процедура за издаване на разрешително не се открива. Посочените нарушения представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. В заявлението, поставило началото на административното производство, е посочено, че се иска издаване на разрешително за ползване на воден обект, с цел на ползването - зарибяване и риболов с мрежести уреди. В съобщението, изготвено по реда на чл. 62а от ЗВ е посочено, че целта на заявеното ползване е отглеждане на аквакултури и свързаните с тях дейности (зарибяване и риболов с мрежени уреди). В тази връзка е незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че риболовът е дейност, свързана с получената продукция от развъждането на риби. Както е посочено в обжалваното решение легалната дефиниция на понятието аквакултури е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗРА, а именно това са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях. "Продукция от аквакултури" са всички рибни продукти, отглеждани при контролирани условия до пускането им на пазара като храна. Сладководните или соленоводните риби или ракообразни, уловени в тяхната природна среда в млада възраст и отглеждани до достигане на търговска големина за човешка консумация, също се считат за продукти от аквакултури. Риби и ракообразни с търговска големина, уловени в тяхната природна среда и поддържани живи до продажбата им, не се считат за продукти от аквакултури, ако само са поддържани живи, без да са правени опити да бъде увеличена тяхната големина или тегло. (§ 1, т. 19 от ДР на Наредба № 14 от 8.05.2009 г.) Легалното определение на риболов е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно което риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Следователно не може да се заключи, че риболовът като дейност е включен в аквакултурите. Първоинстанционният съд правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при което обаче на първо място следва да се изясни точно за каква цел се иска издаване на разрешително за ползване на воден обект. В зависимост от това следва да се направи преценка за необходимостта от представяне на решение на компетентния орган за извършване или неизвършване на ОВОС, като се има предвид и обстоятелството, че Дуранкулашкото езеро е защитена зона и като такава е включена в списъка по чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие съгласно Решение № 122 на МС от 2.03.2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и в тази връзка следва да бъдат спазени и изискванията на Закона за биологичното разнообразие. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,