Решение № 927 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2020 г.

Решение № 927 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "МОСКИТО" ООД, гр. София, чрез адв. Ганчева, срещу Решение № 8419 от 30.12.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 9953/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "МОСКИТО" ООД, гр. София срещу решение по т. 2. 118 от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 844 от 14.03.2008 г.

Касационният жалбоподател, "МОСКИТО" ООД, гр. София, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно не е установил допуснатите в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен бил и изводът на съда за материална законосъобразност на акта. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ.

Ответникът по касационната жалба, Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", взема становище за неоснователност. Съдът правилно определил компетентния административен орган и приел, че при издаването на акта са спазени изискванията за форма и не са нарушени административнопроизводствените правила, в т. ч. чл. 35 и 36 АПК. Излага подробно фактите по спора и счита, че в хода на съдебното производство надлежно са доказани приетите от него за установени факти досежно местоположението на процесното рекламно съоръжение. С оглед на това правилен е изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 17б, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата (Наредбата). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка, Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "МОСКИТО" ООД, гр. София срещу решение по т. 2. 118 от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 844 от 14.03.2008 г.

За да отхвърли жалбата срещу административния акт, съдът въз основа на анализ на доказателствата и приложимото право, е обосновал извод, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът прави общо и неаргументирано възражение за допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид забраната за служебна проверка на съдебния акт на посоченото основание, въведена с чл. 218, ал. 2 АПК, общото възражение е неоснователно.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

1. На 14.03.2008 г. на "МОСКИТО" ООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 844 – на Автомагистрала "Тракия", км 81 + 400, ляво, без срок – л. 10 по делото.

1. На 28.03.2017 г. "МОСКИТО" ООД подава заявление за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение вх. № 53-00-208, като заявлението включва и процесното разрешение за км 81 + 400, ляво, на Автомагистрала "Тракия" – л. 11 по делото.

1. На 18.05.2017 г. служители на Областно пътно управление – Пазарджик извършват проверка на рекламно съоръжение на Автомагистрала "Тракия", км 81 + 400, ляво, като констатират, че съоръжението е на разстояние по-малко от 1 500 м след пътен възел "Калугерово". За установеното е съставен Констативен протокол № 51 от 18 май 2017 година – л. 13 по делото.

1. На 26.06.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" с решения, отразени в Протокол № 16631/17, по:

т. 2. 118. "Одобрява проект на писмо с отказ до "МОСКИТО" ООД за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ "Тракия" при км 81 + 400, ляво.

т. 2. 235. "Възлага на инж. Д. Атанасов – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234. " - л. 31-69 по делото.

1. На 26.06.2017 г. с документ, изх. № 53-00-4708, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява "МОСКИТО" ООД, че искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение не може да бъде уважено – л. 8 по делото. Съобщението е получено от адресата на 10.08.2017 г. – л. 12 по делото

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза.

Въз основа на така установените факти, които се споделят от касационната инстанция като правилно установени въз основа на анализ на събраните в хода на производството относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на изискуем кворум и мнозинство с оглед на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" (Правилника). Приема, че актът е в исканата от закона форма и е мотивиран с оглед на изложеното в документа от 26.06.2017 г. и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, както и че при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на § 5 от Закона за пътищата (ЗП) заявлението за преиздаване на разрешителното е подадено в срок, но в случая не са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като процесното рекламно съоръжение отстои на разстояние 388 м. от пътен възел "Калугерово". Въз основа на горното, съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а чл. 6, ал. 2 от Наредбата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението.

Следователно, законът изрично определя органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Безспорно е, че законодателят е предоставил на Управителния съвет възможността да делегира (използваният от законодателя термин "упълномощава" не променя смисъла, тъй като в случая не става въпрос за действие по пълномощие, т. е. за гражданскоправни последици, а за упражняване на държавна власт, т. е. за оправомощаване) тази своя компетентност на длъжностно лице от агенцията, но за да е налице делегация на компетентност е необходимо да е налице изрично волеизявление на Управителния съвет с точно посочване на делегираното правомощие. Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише писмата" до адресатите на решенията на съвета за отказ от издаване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. А избраният от Управителния съвет изказ на приетото решение – "одобрява проект на писмо за отказ", не може да промени същността на взетото решение, а именно - отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, т. е. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Избраното от органа наименование на акта му, също не променя неговото съдържание, защото не наименованието на акта, а неговото съдържание е това, което определя същността му. По същия начин и наименуването на един документ индивидуален административен акт, не може да го превърне в такъв, ако съдържанието му не е на индивидуален административен акт. Неправилното наименуване на индивидуалния административен акт не може да лиши адресата на акта от ефективна съдебна защита. То е само илюстрация на разбирането на административния орган за начина на упражняване на правомощията му.

Поради горното, оспореният акт – отказ да се продължи разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, е правилно индивидуализиран от съдебния състав на първоинстанционния съд като предмет на съдебен контрол, като изводът на съда за компетентност на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" до го постанови, е в съответствие с приложимия закон.

Досежно мотивираността на акта: Безспорно е, видно от самия оспорен акт, че органът не е изложил фактически и правни основания в него. Но както обосновано приема и първоинстанционният съд, с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, мотивите на един акт могат "да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на акт". Като пример в тълкувателното решение е посочено излагането на мотивите в съобщението до страните за издаването му. В случая е безспорно, че целите на законовото изискване за мотивиране - да даде възможност на адресата на акта да организира защитата си и да позволи на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта са постигнати с излагането на фактическите и правни основания в документа, с който на касатора е съобщено за отказа да се преиздаде исканото разрешително. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на съда е неоснователен.

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че в хода на процедурата на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е уведомен за съставния Констативен протокол от проверка на място. Вярно е, че органът не е уведомил касатора за установеното с Констативен протокол № 51, но първо, установеното не е нов и неизвестен на касатора факт, а обективно съществуващ и осъществен от касатора, тъй като именно той е изградил процесното рекламно съоръжение на процесното място. И второ. В хипотезата на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването на установените в протокола факти в хода на съдебното производство правят акта материално законосъобразен. Касаторът не е оборил констатациите в протокола. Напротив. Приетата по делото съдебна експертиза със задача да извърши измервания на място, защото точно тези замервания съдържа Констативен протокол № 51, установява по безспорен начин верността на фактите, посочени в протокола. С оглед на това, неоснователен е и доводът на касатора, че в хода на съдебното производство са установявани факти, които органът е следвало да установи. В случая, експертизата е извършила проверка на приетите за осъществени от органа факти, а не е установила вместо органа факти.

Правилен е и изводът на съда за съответствие на оспорения акт с материалния закон и неговата цел. Видно от мотивите на оспорения акт отказът е постановен на основание чл. 17б, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата, разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя, то трябва да отстои на не по-малко от 1 500 м от пътни възли и кръстовища за автомагистралите. Процесното рекламно съоръжение е изградено на Автомагистрала "Тракия" и отстои на по-малко от 1 500 м от пътен възел. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт.

С оглед на горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновано фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и въз основа на това е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразност на оспореното решение. Това прави решението му правилно.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд