Решение № 297 от 20.5.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104606/2023 г.

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 260166 от 13.03.2023 г. на А. Е. М., подадена чрез пълномощника му адвокат Л. М., за отмяна на влезлите в сила решения № 37 от 13.02.2020 г., постановено по гр. д. № 764/2019 г. на Районен съд - Видин за допускане на съдебна делба и решение № 5 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г. на Окръжен съд - Видин за извършване на съдебна делба между Ц. А. Ф. и А. Е. М.. Ц. А. Ф., чрез пълномощника си адвокат Ц. И. оспорва допустимостта, евентуално основателността на молба за отмяна. С определението по чл.307 ГПК № 3548 от 15.11.2023 г. е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима и е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание само по основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на съдебна делба е неоснователна. Делбеното производство е инициирано от Ц. А. Ф. за делба на урегулиран поземлен имот и построените в него сгради и на четири земеделски имота, като ищецът е придобил идеална част от имотите по дарение, а ответникът по наследство. В отговора на исковата молба ответникът А. Е. М. не е оспорил наследствения характер на урегулирания поземлен имот, както и на възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, но е въвел възражение, че ги е придобил по давност, като сградите са построени от неговия дядо, баща му и от него. С влязло в сила решение № 37 от 13.02.2020 г. по гр.д. № 764/2019 г. на Районен съд - Видин е допусната съдебна делба на всички имоти при права 1/6 ид. ч. за ищеца и 5/6 ид. ч. за ответника, като съдът е приел, че двамата са наследници (правнуци) от различни колена на Ф. Н. Ц., починал на 26.10.1970 г. – ответникът е единствен наследник на Е. М. Ф., а праводателят на ищеца на В. А. П.. С влязло в сила решение № 5 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г. на Окръжен съд - Видин делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК. Към молбата за отмяна са приложени нови писмени доказателства – описна книга за внесена в ТКЗС от А. П. М. земеделска земя в размер на 43 дка, опис-декларация на Ф. Р. Н. и опис- декларация на Ф. Н. Ц. за внесени в ТКЗС-А. земеделски земи. Според молителя тези документи установяват новооткрити обстоятелства от съществено значение по делото, а именно, че прадядо му Ф. Ц. и брат му Р. Ц. (чийто наследник е праводателя на ищеца по делото) приживе са си разделили наследствените имоти, като имотите на Р. са внесени в ТКЗС от неговите синове Ф. Р. и Г. Р., а Ф. Ц. не е внасял в ТКЗС имот в местността „П.“, тъй като нивата в тази местност е била дадена като зестра на дъщеря му Г. (баба на праводателя на ищеца) и е внесена в ТКЗС от нейния съпруг А. М.. Счита, че след като наследодателите на праводателя на ищеца са получили зестра, то нямат право на наследство от Ф. Ц.. От една страна посочените документи не установяват твърдените от молителя обстоятелства доколкото по делото липсват данни за родствените връзки на общия праводател Ф. Ц., както и за това кои са били негови наследници или наследници на Р. Ц., нито дали тези наследници са били в брак, както и дали имотът в местността „П.“ някога е принадлежал на Ф. Ц. или Р. Ц.. От друга страна посочените твърдения съставляват оспорване на качеството наследник на праводателя на ищеца, основано на тезата, че след като неговата баба е получила имот в зестра, то тя не наследява останалото имущество на своя баща. Посочената теза е неотносима към уредбата на наследяването в действащия Закон за наследството от 1949 г., поради което и твърдяните като новооткрити обстоятелства не биха рефлектирали върху изхода на спора. Отделно от изложеното в производството за съдебна делба е недопустимо да се разглежда спор за това кой е бил собственик на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот към момента на образуване на ТКЗС и съответно кой има право на възстановяване на собствеността (спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ). Ц. А. Ф. не е представил доказателства за направени разноски по повод молбата за отмяна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение