Решение № 7425 от 5.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Иванов, [ЕГН] от гр. София, срещу Решение 7204 от 29.11.2022 г., по описа на АССГ, 77-ми състав по д. 5614/2022 г., в частта с която съдът е отхвърлил предявения от него иск срещу Министерство на здравеопазването за разликата от 24 455,61 лева до 42 359,50 лева. Искът е бил за обезщетяване на настъпили за лицето имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразния мълчалив отказ на Министъра на здравеопазването да го възстанови на заемана преди мандатно правоотношение длъжност. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Желае отмяна на решението. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. В съд4еблно заседание се явява лично и поддържа направените от него искания и наведени аргументи. Ответникът, Министерство на здравеопазването, чрез процесуален представител юрк. Гавазова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218,ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е уважил частично предявения от Р. Иванов иск по чл. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил Министерство на земеделието да му заплати сумата от 24 455,61 лева лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - пропуснати ползи, както следва : 10 699,69 лева, представляваща разлика между неполученото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за безработица за периода 29.09.2020 - 04.07.03.2021 година; 1 848 лева, представляваща разлика между възнаграждението, което ищецът би получил за длъжността Ръководител на Инспектората на Министерство на здравеопазването и полученото за длъжността Старши държавен експерт в дирекция Правна в Министерство на финансите за периода 08.03.2021 - 17.05.2021 година; и 11 907,92 лева, представляваща разлика между неполученото трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за безработица за периода 18.05.2021 - 21.11.2021 година, в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ на Министъра на здравеопазването да се произнесе по Заявление с вх. 94- 4814/14.09.2020 година, отменен с влязло в сила на 21.10.2021 година Решение 2287/07.04.2021 година, постановено по адм.д. 9939/2020 година по описа на Административен съд - София-град, като е отхвърлил иска за разликата до 42 359,50 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел за установено наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна АССГ е установил, че е бил налице отменен от съда мълчалив отказ ищецът да бъде възстановен на заеманата от него длъжност Ръководител на Инспектората на Министерство на здравеопазването, след като е заемал мандатната длъжност Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор. За периода от 29.09.-2020 -21.11.2021г. е заемал за кратко друга по - нископлатена длъжност и е получавал обезщетение за безработица. Поради това е намалил претендираното от ищеца обезщетение със сумите, получени като доход в този период. Въз основа на експертиза и проверка чрез собствени изчисления е определен размера на обезщетението, което ищецът би получил в случай, че е била възстановен в срок на заеманата от него длъжност. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд приема, че се касае за иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и че са налице всички елементи от фактическият състав на законовата норма. Налице е първата предпоставка за приложението на чл.1,ал.1 ЗОДОВ- с влязло в сила решение е отменен административен акт- мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването. Според първоинстанционния съд е налице и втората предпоставка- претендираните имуществени вреди пряко и непосредствено произтичат от незаконосъобразния мълчалив отказ и представляват неполучено трудово възнаграждение за периода от 29.09.-2020 -21.11.2021 година. По отношение размерът на присъдените вреди съдът е използвал аргумента, че полученото обезщетение за безработица следва да се приспадне от размера на неполученото трудово възнаграждение, тъй като на обезвреждане подлежат реално претърпените вреди. В конкретния случай претендиралото обезщетение е основано на твърдения за пропуснат доход. При положение, че с получаването на обезщетение за безработица частично е обезвредено оставането без работа, получаването на обезщетение в размера на неполучения доход от работна заплата би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Изчислил е и разлика между възнаграждението, което ищецът би получил за длъжността Ръководител на Инспектората на Министерство на здравеопазването и полученото за длъжността Старши държавен експерт в дирекция Правна в Министерство на финансите, която е заемал за периода 08.03.2021 - 17.05.2021 година. Решението е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите първоинстанционния съд за наличие на всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Както правилно приема АССГ, в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ касаторът е останал без възнаграждение в исковия период, поради което следва да бъде обезщетен. Настоящия състав на Трето отделение на ВАС възприема аргумента на АССГ, че би се получило неоснователно обогатяване, ако не бъдат приспъднати сумите, получени от Р. Иванов като обезщетения за безработица за периода, в която е бил без работа. Това е така, не поради наличието или липсата на съпричиняване, каквото възражение е направило лицето, а поради факта, че претендира пропуснати ползи за периода на лишаването си от възможността да заеме предходната си длъжност. Пропуснатите ползи биха се изразявали в размера на възнаграждението, което Иванов би получил за периода без работа. Доколкото обаче същият вече е получил някаква сума като обезщетение, че не заема длъжността и е безработен, то пропуснатите му ползи следва да се намалят именно с нея. Друг вид допълнителни плащания или приходи от нетрудова дейност не биха се отразили върху размера на това обезщетение и не би следвало да бъдат прихванати. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение