Решение № 6101 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2012 г.

Решение № 6101 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на инж. Станимир Стефанов Радков от гр. Велико Търново, представляван от адв. Киркорян-Цонкова, против решение № 5723/13.12.11 г. по адм. д. № 7175/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Управителен съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представляван от адв. Даскалова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Радков срещу решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, взето с протокол № 80/24.06.11 г., с което е отказано вписването му в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност по специалност "Противопожарна техника и безопасност". За да постанови този резултат, съдът е приел, че административното решение е издадено от компетентен орган в установената форма и в съответствие с материалния закон. Решение е правилно. Безспорно установено по делото е, че касационният жалбоподател е вписан в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране по специалност "В и К", предвид което обоснован и в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране/ЗКАИИП/ е решаващият правен извод, че подавайки заявлението за вписване в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност по специалност " Противопожарна техника е безопасност" не е отговарял на законовото изискване - да е бил вписан в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност по тази специалност. Неоснователно се поддържа задължение за вписване на заявителя в регистъра по чл. 7, ал. 1 ЗКАИИП по специалност "Противопожарна техника и безопасност", тъй като административният орган не е бил сезиран с подобно искане, нито в процедурата по вписване действа служебно. В съответствие с материалния закон и данните по делото са мотивите във връзка с приложението на § 13 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПРЗУТ/. Понятието "пълна проектантска правоспособност" е въведено с разпоредбите на ЗКАИИП обн. ДВ бр. 20/03 г. Това е законът, който съгласно чл. 230, ал. 2 /ред. ДВ 43/02 г/ ЗУТ следва да уреди условията и редът за оправомощаване и регистрация на лицата, упражняващи технически контрол на конструктивната част на инвестиционните проекти. Именно този закон въвежда регистри за ограничена и пълна проектантска правоспособност и вписването във втория регистър е законово обусловено от наличието на вписване в първия. За да е приложима разпоредбата на § 13, ал. 1 ПРЗУТ следва да е бил осъществен фактическия състав по ал. 4 на същия, а именно лицето да е било вписано до влизане на закона по чл. 230, ал. 1 ЗУТ - ЗКАИИП- в регистъра към Дирекцията за национален строителен контрол, условие предвидено и в първоначалната редакция на текста -ДВ бр. 1/01 г. Вписването в регистрите за проектантска правоспособност е в изключителна компетентност на Управителния съвет на съответната камара, поради което искането за положително произнасяне по същество по заявлението за вписване не само не намира опора в доказателствата по делото, а се прави в нарушение и на императивната норма на чл. 173, ал. 2 АПК. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Този резултат определя претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за тази инстанция като основателна, тъй като е заявена своевременно с представената в съдебно заседание писмена защита и е надлежно доказана в размер на 500 лв. с Договор за правна защита и съдействие от 20.03.12 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение