Решение № 11717 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16325/2009 г.

Решение № 11717 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16325/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Аббас Мохамед Акуш, гражданин на Ливан, срещу решение № 556/20.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилния извод, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, именно поради ситуацията в Ливан. Не се представят доказателства. Ответната страна- председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Аббас Мохамед Акуш е отказано предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата, поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване с оглед раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В административното производство е установено, че чужденецът е пристигнал в Р България нелегално през месец май 2009 г. В молбата си за предоставяне на статут, както и пред интервюиращият орган кандидатът твърди, че след войната от 2006 г. представители на групировката Хизбула поискали той да работи за тях. Аббас Мохамед Акуш отказал, след което му е било оказван натиск и е бил притискан да се съгласи. Тази ситуация е обусловила страха на чужденеца да се завърне в родината си, тъй като се опасява за живота си. Към административната преписка са приложени становище на главен експерт в РПЦБ - София № УП-3794/4.11.2009 г.; справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" на ДАБ при МС с вх. № 1380/8.05.2009 относно обстановката в Ливан и спазването на човешките права; протоколи от проведените с кандидата интервюта. На тази база административният орган е възприел становището, че конституцията в Ливан гарантира свободата на вероизповеданията и това право е гарантирано от държавата. Сочи се, че дори религиозният плурализъм и климатът на религиозните свободи привличат в Ливан много бежанци от съседни държави, избягали от преследване по религиозни причини. Не се съобщава и за случаи, при които ливанските власти да са се принуждавали да защитават със средствата на закона ливански или чужди граждани, заплашвани от членове или симпатизанти на Хизбула. При така установената фактическа обстановка и съобразявайки се с приложимата нормативна уредба, законосъобразен е отказът на административния орган за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не е доказан по отношение на кандидата наличие на основателен страх от преследване с оглед раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и /или убеждение. Законосъобразен е и отказът на административни орган за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са допуснати сочените с жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото. Преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за доброволното му напускане на Ливан и установяването му в Р България. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ливан не съществува такъв. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,