Решение № 2382 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2009 г.

Решение № 2382 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1255 от 15.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2314/08 г. Варненският административен съд, първо отделение, IV-ти състав, е обявил за нищожен Ревизионен акт № 030800589/16.05.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 387/8.08.2008 г. на зам. директора на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта му, в която на "Оу Си Джи Кансълтантнтс" - ЕООД - гр. Варна, представлявано от Джерарлд Джоузеф О Конър е установено задължение за данъчен период 01.11. - 30.11.2007 г. - ДДС за внасяне в размер на 133,33 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 13 846,67 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Оу Си Джи Кансълтантнтс"-ЕООД-гр. Варна. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество "Оу Си Джи Кансълтантнтс" - ЕООД - гр. Варна не е взело становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Варненският административен съд е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 030800589/16.05.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 387/08.08.2008 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта му, в която на "Оу Си Джи Кансълтантнтс" - ЕООД - гр. Варна, представлявано от Джерарлд Джоузеф О Конър е установено задължение за данъчен период 1.11. - 30.11.2007 г. - ДДС за внасяне в размер на 133,33 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 13 846,67 лв. Административният орган е описал много подробно фактическата обстановка, свързана с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, респективно заповедта за удължаване на срока на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. За да постанови този резултат същият е съд е приел, че предвид императивният характер на нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, началник сектор "Ревизии и проверки"- Анелия Бонева не е разполагала с материалната компетентност да издаде както Заповед № 800589/24.03.2008 г. за възлагане на ревизия за изменение на срока на ревизията, така и заповед № К - 800589/10.04.2008 г. за определяне на компетентен орган за издавана на ревизионния акт. Посочено е, че липсата на материална компетентност на органа обуславя нищожността на двете заповеди, които не са породили правни последици, както и обуславя нищожността на процесуалните действия, извършени след 28.03.2008 г., така и издаденият ревизионен акт № 030800589/16.05.2008 г.

Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно като краен резултат.

Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно тълкуване от страна на първоинстанциония съд на фактите по делото и закона. Излагат се доводи, че производството е образувано въз основа на заповед № 800162/24.01.2008 г., издадена от Тошко Петров Янев в качеството му на зам. директор на ТД на НАП - гр. Варна, чиято компетентност е определена със заповед № Д-18/4.01.2008 г. на директор на ТД на НАП - гр. Варна, с която той е оправомощен да издава заповеди за ревизии по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ДОПК и да определя компетентен орган по чл. 119 от ДОПК, а заповед № 800589/24.03.2008 г., с която срокът на ревизията е продължен, е издадена от Анелия Цветозарова Бонева, която в качеството си на началник сектор "Ревизии и проверки 4" е оправомощена със заповед № Д-79/21.02.2008 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна. Посочва се, че с последната заповед е променен кръгът на лицата, опровомощени да издават заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган, и че по силата на тази заповед издалият първоначалната заповед за възлагане на ревизия Тошко Петров Янев вече няма такива правомощия. На база на изложеното се гради довод, че към датата на издаването на заповедта за удължаване на срока на ревизията и на заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК издалото ги лице е притежавало такива правомощия и приемайки обратното, административният съд е нарушил закона.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По делото няма спор относно фактическата обстановка, свързана с провеждането на ревизията, приключила с издаването на процесния ревизионен акт. В тази насока е безспорно:

1. че производството е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 800162/24.01.2008 г., издадена от Тошко Петров Янев в качеството му на зам.-директор на ТД на НАП - гр. Варна;

1. че със заповед за възлагане на ревизия № 800589/24.03.2008 г., издадена от Анелия Цветозарова Бонева в качеството й на началник сектор "Ревизии и проверки 4" е удължен срокът на ревизията до 25.04.2008 г.;

1. че със заповед № К 800589 от 10.04.2008 г., издадена от Анелия Цветозарова Бонева в качеството й на началник сектор "Ревизии и проверки 4", е определен на осн. чл. 119, ал. 2 от ДОПК компетентен орган за издаване на ревизионен акт.

Спорният въпрос е дали тези заповеди са издадени от компетентен орган с произтичащите от това последици.

Настоящата инстанция споделя изцяло доводите, изложени в касационната жалба относно компетентността на Анелия Цветозарова Бонева в качеството й на началник сектор "Ревизии и проверки 4", възложена й със заповед № Д-79/21.02.2008 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна. По силата на последната при условията на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК въпросното лице е упълномощено да издава заповеди за възлагане на ревизии, както и такива за определяне на компетентен орган, като със същата заповед е отменена предходна заповед № Д-18/4.01.2008 г. на директор на ТД на НАП - гр. Варна относно кръга на компетентни лица със същите правомощия, в това число и лицето, издало първоначалната заповед за възлагане на ревизията.

Предвид на фактите по делото настоящата инстанция обаче намира, че лицето издало първоначалната заповед за възлагане на ревизията не е имало такива правомощия, което влече след себе си същите последици за нищожност на ревизионния акт, каквито е изложил първоинстанционния съд.

Както бе вече посочено, правомощията на Тошко Петров Янев, зам. директор на ТД на НАП - гр. Варна, издал първоначалната заповед за възлагане на ревизия № 800162/24.01.2008 г., произтичат от заповед № Д-18/4.01.2008 г. на директор на ТД на НАП - гр. Варна. Последната заповед е приложена на л. 34 от делото, и в точка I са определени органи по приходи, които възлагат извършването на ревизии по чл. 112, ал. 1, т. 2 и определят компетентен орган за издаване на ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК, проверки за прихващане и възстановяване на суми, като по т. 1 е посочен Тошко Петров Янев, зам. директор на ТД на НАП-гр. Варна, в т. ч. с деклариран ДДС за възстановяване по ЗДДС в диапазона до 5 000 лв.

Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК съдържа една алинея без точки. Две точки съдържа нормата на алинея втора на чл. 112, като т. 2 на същата определя, че ревизията може да се възлага изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Ако се приеме, че в заповед № Д-18/4.01.2008 г. на директор на ТД на НАП - гр. Варна в т. I е допусната техническа грешка при изписването на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ДОПК и става въпрос за чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, то за да породи заповедта последици следва да са налице доказателства за прехвърляне на правомощия от страна на изп. директор на НАП към директора на ТД на НАП - гр. Варна при условията на чл. 10, ал. 2 от ЗНАП, каквито данни не са ангажирани по делото.

От друга страна, дори да се приеме, че такова опровомощаване е налице, то издалият първоначалната заповед за възлагане на ревизия Тошко Янев е имал правомощия да възлага ревизии до размер на 5 000 лв. ДДС за възстановяване, като при по-голям размер такива правомощия са притежавали други лица. Предвид спорния размер на задълженията - 13 846,67 лв. ДДС за възстановяване - следва изводът, че лицето не е имало подобни правомощия.

Допуснатите нарушения са съществени при издаването на първоначалната заповед за възлагане на ревизия са съществени, същите не може да бъде прието, че са санирани с последващата заповед за възлагане на ревизия и имат за последици нищожността на издадения ревизионен акт.

Като е стигнал до същият краен извод, макар и с други мотиви, Варненският административен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, като за мотиви на същото се считат мотивите на настоящето решение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,