Решение № 7448 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 997/2012 г.

Решение № 7448 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 997/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 174 от 06.12.2011 г., постановено по административно дело № 656/2011 г. по описа на Административен съд - Добрич, е: 1) отхвърлена жалбата на Маргарита Данчева Василева против решение № 51/15.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 4602/31.05.2011 г. на Началник администрация сектор КРД при ТП на НОИ - Добрич, по силата на което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО Маргарита Данчева Василева да възстанови недобросъвестно получено, в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 12.09.2007 г. до 24.03.2008 г. в размер на 1266.63 лв. главница и 947.89 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането; 2) жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НО - Добрич сумата от 272.87 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба на Маргарита Данчева Василева от гр. Добрич, действаща чрез процесуалния представител адв. Димитрова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез уважаване на първоначалната жалба като основателна, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Добрич, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото по същество при осъществения административен контрол от директора на ТП на НОИ - Добрич, разпореждане № 4602/31.05.2011 г. на Началник администрация сектор КРД при ТП на НОИ - Добрич, е наредено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО Маргарита Данчева Василева да възстанови недобросъвестно получено, в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 12.09.2007 г. до 24.03.2008 г. в размер на 1266,63 лв. главница и 947,89 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Маргарита Данчева Василева срещу решението на директора на ТП на НОИ - Добрич не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Добрич (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода от 12.09.2007 г. до 24.03.2008 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Родената на 24.03.2006 г. Виктория Галинова Милева, дъщеря на Маргарита Данчева Василева, е била приета по молба на майка си в детска ясла "Радост" № 2 гр. Добрич на 12.09.2007 г. и е била отписана на 04.09.2009 г., като за посочения период от 12.09.2007 г. до 24.03.2008 г. на майка й са изплатени общо 1266,63 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение. Следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.), съответно сега по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 06.12.2008 г. Съгласно приложимата за процесния период редакция на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят само е уточнил смисъла й, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", съответстващо на смисъла, в който тази норма винаги е била логически тълкувана. Противното би означавало да се приеме абсурдната теза, че до тази промяна детската ясла не е била детско заведение. За процесния период на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. От решаващо значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че при настаняването на детето в детското заведение жалбоподателката не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 13.07.2006 г. в т. 2 от нея Маргарита Данчева Василева е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 3-дневен срок от промяната. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. Предвид горното фактът на недеклариране пред своя работодател и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението-декларация, не подкрепя развитата от нея теза пред първата инстанция за добросъвестност при получаването му. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката е получила недобросъвестно сумите за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 12.09.2007 г. до 24.03.2008 г., тъй като недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Настоящият съдебен състав споделя и останалите фактически констатации и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и предвид горните съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания в касационната жалба неоснователна се явява и не следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,