Решение № 6741 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14868/2018 г.

Решение № 6741 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14868/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Хрис 5" ЕООД, против решение № 1939/18.10.2018 г. по адм. д. № 92/2018 г. на Административен съд -В., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) №Р-03001816009367-091-001 от 22.08.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-В., в частта потвърдена с Решение № 408/01.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 44 128, 30 лв. главница и 4 831, 71 лв. лихва. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. В с. з. касаторът не се представлява. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –В. при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки. Претендират се разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на "Хрис 5" ЕООД, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Силко 10" ЕООД, "Домостроене-Дюн 1"ДЗЗД и "Капитал Трейдинг" ЕООД. След като е анализирал данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, административният съд е извел извод за законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит, при липса на доказани основания по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Изводите на ревизиращите органи и на съда за липса на доказателства за осъществяване на реални доставки са формирани след съвкупна преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. По делото е била назначена ССчЕ, която след намаляне на определения депозит и налагане на глоба, поради невнасянето му, в резултат на което делото е отлагано в няколко поредни е заличена от съда. Предмет на всички фактури от процесните доставчици са стоки- ПДЧ, МДФ. Не са представени доказателства за съхранението им, както и трите дружества доставчици на жалбоподателя не разполагат с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките. От извършените насрещни проверки не се установява и дружествата доставчици да разполагат със стоките предмет по процесните фактури. Съдът подробно е обсъдил по отношение на всеки доставчик предпоставките за признаване право на данъчен кредит, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и доводите за неправилно прилагане на материалния закон. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само документално оформяне на стопанските операции. Липсата на доказателства, които установяват извършването предаване на стоките прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Правилно е прието от съда, че макар получателят по фактурите да не може да отговаря за действията на доставчиците относно тяхната обезпеченост, доколкото именно получателя претендира право на приспадане на данъчен кредит следва да докаже всички положителни предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай се оспорва право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет стоки. В тежест на ревизираното лице е да докаже предпоставките по ЗДДС за упражняване право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът правилно е приел, че направения извод за недоказаност на доставките по процесните фактури в хода на ревизията е правилен. Обоснован е извода на съда, че всички доказателства преценени в тяхната съвкупност не обосновават извод за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и неговите доставчици. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви относно законосъобразност на РА, което е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП"-В. се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1998, 80 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и осем лв. и 80 ст. / Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение