Определение по допустимост от 08.10.2019 г. на КС по к. д. № 10/2019 г.

Конституционното производство е по чл. 150, ал. 3 във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Конституционното дело е образувано на 16. 7. 2019 г. по искане на омбудсмана на Република България. Искането е предявено от легитимен субект на инициатива по чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Отправено е в писмена форма и е мотивирано, с което са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС и чл. 18 ПОДКС. Внесено е в деня на обнародването на атакуваните разпоредби в съответствие с чл. 17, ал. 2 ЗКС. Иска се установяване на противоконституционност на разпоредби от закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията. Омбудсманът иска установяване на противоконституционност на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (изм. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г., ЗУЧК). Атакуваните разпоредби са създадени със Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие (обн. ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г., ЗИДЗУЧК). Според § 15 на ЗИДЗУЧК неговите разпоредби влизат в сила от деня на обнародването (16 юли 2019 г.), освен чл. 24в, който влиза в сила в едногодишен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 10а, ал. 3. Към датата на образуване на конституционното дело такава наредба не е приета, респ. не е изтекъл и едногодишният срок от приемането ù, поради което чл. 24в ЗУЧК не е влязъл в сила. Поради това Конституционният съд приема, че предмет на производството пред него са разпоредбите на чл. 10а и чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК (посл. изм. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г.), в сила от 16 юли 2019 г., и на § 9 ЗИДЗУЧК (обн. ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.), който въвежда новия чл. 24в ЗУЧК, невлязъл в сила. Според вносителя посочените разпоредби противоречат на чл. 1, ал. 2 (демократична държава), чл. 4, ал. 1 (правова държава), чл. 15 (задължението на държавата за осигуряване на опазването и възпроизводството на околната среда и разумното използване на природните богатства и ресурси), чл. 22, ал. 3 (задължението за уреждане на режима на земята със закон) и чл. 55 (правото на здравословна и благоприятна околна среда) от Конституцията. Конституционният съд не се е произнасял с решение по предмета на делото или с определение за недопустимост на искането, поради което не е налице отрицателна процесуална предпоставка за допустимост по чл. 21, ал. 6 ЗКС. На основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) съдът смята, че с оглед предмета на делото като заинтересувани институции, които да представят становища по делото трябва да бъдат конституирани: Народното събрание, Президентът на Република България, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на икономиката, министърът на туризма и министърът на земеделието, храните и горите. На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС съдът смята, че следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни и други организации: Асоциация на българските черноморски общини, Национална асоциация „Българско Черноморие“ и Национално гражданско сдружение „Природата за хората“. На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява да покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Венцислав Стоянов, проф. д-р Георги Пенчев, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Павел Сарафов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Христина Балабанова, доц. д-р Гергана Боянова, доц. д-р Златимир Орсов, доц. д-р Иван Стойнев. Воден от горното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложение второ от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд