Решение № 14714 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2009 г.

Решение № 14714 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Царево против решение № 462/30.04.2009 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1741/2008 г., с което е отменена негова заповед № РД-01-711/28.10.2008 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответниците Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева вземат писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, с която се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж:"Двуетажна жилищна сграда с РЗП 317, 45 кв. м. ", находящ се в УПИ II-37, кв. 4 по действащия план на гр. Ахтопол, община Царево, е незаконосъобразна. Съдът счита, че административният орган е приложил правни норми, които не са съществували към момента на издаване на отнасящото се за строежа Разрешение за строеж № 102/20.05.2005 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. С нормата на чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, въведена със ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 61/27.07.2007 г., е въведено правомощие на кмета на общината да спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж, който се извършва в нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗУТ. Тази разпоредба е действаща към датата на издаване на оспорената заповед, поради което е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е съобразил действието й във времето и е упражнил правомощие, с каквото не разполага. Процесният строеж е разрешен към 20.05.2005 г., когато ЗУТ е действа в редакцията си с измененията и допълненията, обнародвани в ДВ, бр. 28/1.04.2005 г. и нормата на чл. 125, ал. 5 гласи: "Заданието по ал. 1 за защитени територии на културно-историческото наследство се съгласува с Националния институт за паметниците на културата с писмено становище в едномесечен срок от внасянето му. . . В случай на непроизнасяне в този срок се смята, че заданието се съгласува без забележки". Следователно към датата на разрешаване на строежа изискването за съгласуване с НИПК е установено в закона и не е въведено със ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 61/2007 г., както неправилно приема административният съд. То се е отнася и до обект "Късноантична и средновековна крепост - гр. Ахтопол", обявен за археологически паметник на културата в ДВ бр. 35/1965 г. С протокола от 15.12.2005 г. на междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на културата само се актуализира оценката на културно-историческата стойност, границите и режима на опазване и ползване на територията и охранителната зона на археологическия паметник и според него кв. 4, в който се намира УПИ с процесния строеж, попада в територията на паметника на културата. Щом изискването за съгласуване с НИПК е било установено към момента на разрешаване на строежа, значи е налице основната материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Самото извършване на строеж в границите на територията на недвижима културна ценност без съгласуване с Министерството на културата (НИПК, НИОНКЦ), което в случая не се оспорва от страните, е основанието за издаване на заповедта по чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Извън предмета на делото, както и извън компетентността на кмета на общината, е въпросът за законосъобразността на влязлото в сила разрешение за строеж. Наложеното от касатора спиране на изпълнението на строежа е само временна мярка и отпада при отстраняване на причините, довели до него. При наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, решението на първоинстанционния съд за отмяната й е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,