Решение № 4873 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2021 г.

Решение № 4873 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. С. – съдия в Районен съд – Русе срещу решение по т. 3. 1 от Протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15 декември 2020 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка", за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ – действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на процесното решение, като прието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Релевирани са възражения за недоказаност по несъмнен и категоричен начин на твърдяното дисциплинарно нарушение. Намира преценката на дисциплинарнонаказващия орган относно твърдяното дисциплинарно нарушение, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на магистрата на конкретната дата, както и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за неточни, непълни, а в голяма степен и неясни. Сочи, че не са изложени мотиви каква вреда е причинена от поведението му и как тази вреда е установена по безспорен начин. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуален представител юрисконсулт А. -А., оспорва основателността на депозираната жалба. В писмено становище, развива подробни съображения относно законосъобразността на оспореното решение и липсата на пороци при издаването му, съставляващи основания за отмяната му, поради което намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна – и. д. административен ръководител – Председател на Районен съд – Русе не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във вр. с чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ, във вр. с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На 21.11.2019 г. във ВСС е постъпило предложение с рег. индекс BCC-14070/21.11.2019 г. от административния ръководител – Председател на Районен съд - Русе за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на А. С. - съдия в Районен съд - Русе. С решение на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет" (КДДВИВСС) към СК на ВСС по точка 1 от протокол № 31/26.11.2019 г. е прието, че постъпилото предложение не отговаря на изискванията за допустимост съгласно т. т. 9. 1., 11. 1 и 11. 2. от Правилата за дисциплинарната дейност на ВСС (приети с решение на ВСС по протокол № 6/11.12.2014 г.), тъй като не съдържа достатъчно ясно и конкретно изложение на фактическите обстоятелства, за които се твърди, че съставляват дисциплинарно нарушение, поради което се претендира ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията. На основание чл. 30, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 328 ЗСВ, на административния ръководител - Председател на Районен съд - Русе е указано да отстрани недостатъците в направеното предложение, като изложи фактическите обстоятелства, за които твърди, че съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и З ЗСВ, включително като изпрати в цялост преписка № 2 по регистъра на Комисията по професионална етика (КПЕ) при Окръжен съд (ОС) - Русе. С писмо рег. индекс № ВСС 14070/26.11.2019 г. по описа на ВСС, Председателят на Районен съд - Русе е уведомен за решението на КДДВИВСС към СК на ВСС, както и че в тридневен срок от получаване на съобщението, следва да отстрани недостатъците в направеното предложение, съгласно указанията на Комисията. В рамките на определения срок и в изпълнение на указанията на комисията, с писмо рег. индекс № ВСС-14070/04.12.2019 г. по описа на ВСС (изх. № 10760/29.11.2019 г. по описа на Районен съд - Русе) административният ръководител - Председател на Районен съд - Русе отстранява посочените недостатъци, като излага конкретни фактически обстоятелства, за които твърди, че съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ. Посочено е, че при проведено на 10.10.2019 г. съдебно заседание по НОХД № 1387/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, по обвинение за изнасилване, съдия А. С. е изпитвал затруднения при водене на съдебното заседание, трудно прочел правата на един от свидетелите, имал неестествено весело поведение, довело до изпадането му в комична ситуация, което е направило впечатление на всички присъстващи. Поведението му е било в разрез с утвърдените разбирания за благоприличие. Преди приключване на съдебното следствие и пледоариите на страните, съдията се е оттеглил за почивка и е постановил съдебен акт, т. е. преди да е приключило производството. Въз основа на горните фактически обстоятелства, административният ръководител намира, че подобно поведение на магистрат представлява нарушение на разпоредбите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което накърнява престижа на съдебната власт и обуславя ангажиране на дисциплинарната му отговорност, като прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание – "понижаване в ранг за срок от една година". Към писмото са приложени писмени доказателства под опис, включително преписка № 2 по регистъра на КПЕ при Окръжен съд - Русе. При проверката, извършена от КПЕ при Окръжен съд - Русе, комисията е изискала писмени обяснения от лицата, станали очевидци на поведението на съдия А. С. на посочената дата: прокурор Л. Д.; съдебния секретар М. П.; служителите от 03 "Охрана" - И. И., В. В., Н. Н.; председателя на Районен съд - Русе - П. Ч.; съдебните заседатели Л. М. и В. И.; адвокат Е. М. - защитник на подсъдимия по НОХД № 1387/2019 г. по описа на Районен съд - Русе; съдия М. П., с когото съдия А. С. е в един кабинет; изслушани са подателят на сигнала - Я. И. - административен ръководител на Районна прокуратура - Русе, както и съдия А. С., и са изискани съдебните протоколи от разгледаните на 10.10.2019 г. две дела; аудио запис от разгледаните дела на същата дата; писмени материали, изпратени от Районен съд - Русе. При анализа и оценката на събрания доказателствен материал, КПЕ при Окръжен съд – Русе намира за безспорно установено, че съдия А. С. е имал неадекватно поведение в проведеното открито съдебно заседание на 10.10.2019 г. Посочено е, че от изслушания аудио запис на съдебното заседание, проведено на 10.10.2019 г., се чуват становищата на страните, изявленията на свидетелите и вещите лица, като категорично се разграничава и чува гласа на съдия С. Изведено е, че от този запис не може да се прецени дали съдията е употребил алкохол или не, но се съдържат смущаващи негови изявления. Комисията приема, че отношение към предмета на проверката има следното: по НОХД № 1966/19 г. съдията не може да прочете номера на делото; не може да прочете наказанието, за което е постигнато споразумението, като в крайна сметка е заявил само, че наказанието е лишаване от правоуправление, което не е така. По НОХД № 1387/19 г. съдията не казва нищо по въпроса поставен от страните за разглеждане на делото при закрити врата; при разпита на свидетелката В. С., майка на подсъдимия, се затруднява да й разясни правата, като в крайна сметка заявил: "нали сте във фактическо съжителство със сина си"; не разяснява правата на свидетеля Б., като при разпита му свидетелят твърди "отправиха се", а съдията повтаря "справиха се"; не предупреждава вещите лица за наказателната отговорност, многократно задава едни и същи въпроси. Комисията намира, че отразеното в писмения сигнал от административния ръководител на Районна прокуратура - Русе се подкрепя, както от съдържанието на този аудио запис, така и от обясненията на прокурор Л. Д., тези на съдебния секретар М. П., на служителите от съдебната охрана И. И. и В. В., както и от подробните обяснения на председателя на Районен съд - Русе. Посочено е, че всяко едно от тези лица е имало преки впечатления от държанието, състоянието и поведението на проверявания съдия, като достатъчно подробно и с конкретни примери са заявили преките си впечатления от това състояние. Прието е, че в случая са съществени обясненията на административния ръководител на Районен съд - Русе, който е преценил, че съдия С. е употребил алкохол. Заявил е това лично на съдията, като му е предложил в 13, 30 ч. да даде проба за алкохол с техническо средство, ако настоява, че не е употребил такъв и едва след това продължи заседанието си за деня. Фактът, че съдия С. не е продължил заседанието си в следобедните часове, не се е съгласил да даде тази проба, а си е взел болнични, комисията е преценила, като аргумент, че съдия С. е бил употребил именно алкохол и не е искал това да стане публично достояние, считайки че така този непристоен случай ще бъде приключен. В обясненията, дадени пред КПE, проверяваният магистрат - съдия А. С., е заявил, че е бил в недобро здравословно състояние и е допуснал процесуално нарушение по НОХД № 1387/19 г. Посочил е, че най-вероятно състоянието му е било такова вследствие на приет медикамент "Кетонал" в ранните часове на 10.10.2019 г., като на посочената дата не е разговарял с никого за здравословното си състояние и е разглеждал дела до обяд, а след обяд си е взел болничен лист. Изложил е доводи, че сигналът е подаден заради допуснатото процесуално нарушение и постановения оправдателен акт, а не заради поведението му в залата. Представил е болничен лист за дните 10.10.2019 г. и 11.10.2019 г. и рецептурна бланка от 10.10.2019 г. КПЕ при Окръжен съд - Русе преценява за неубедителни и противоречащи на останалите доказателства обясненията на съдия С. Посочено е, че няма никакви други данни, освен заявеното от съдията, че той е приел посочения медикамент "Кетонал". Развити са съображения, че отразената в болничния лист диагноза "вирусна инфекция, неуточнена" и предписаните му медикаменти в приложената рецепта, също не позволяват, според комисията, да се направи такъв извод, още повече, че същите са изписани след проведеното заседание. С оглед на горното, комисията съобразява неговите обяснения като опит да се излезе от създалата се ситуация, да се неглижира случилото се и да се даде някакво обяснение за неадекватното му поведение. Комисията установява, че в писмените обяснения на съдебните заседатели Л. М. и В. И., както и на адвокат Е. М., защитник на подсъдимия по НОХД № 1387/19 г., не се съдържа конкретика за състоянието на проверявания съдия, като се акцентира върху допуснатото процесуално нарушение, което не е предмет на проверката. Отразено е, че в писмените обяснения на съдия М. П., също не се съдържа конкретика, но в тях е посочено, че както той, така и други лица са разговаряли със съдия С. въпросния ден, както в кабинета им, така и при проведения от С. телефонен разтвор с наблюдаващия по делото прокурор. Комисията извежда, че заявеното от тези лица се дължи на деликатността на случая, нежеланието им да се конфронтират със съдията, на това че заседателите работят с този магистрат от години, а и в конкретния случай са подписали предварително присъда, преди да е приключило делото по същество. При тези данни, комисията формира извод, че поведението на съдия А. С. в открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2019 г., пред множество страни и други лица в залата е било крайно недопустимо, като уронващо престижа и авторитета на конкретния магистрат и на съдебната система като цяло. Според становището на КПЕ при Окръжен съд - Русе, съдия С. е имал посоченото поведение поради употребен алкохол. Акцентирано е, че в конкретния случай това поведение е проявено по дело за изнасилване, което с оглед характера на производството е още по-укоримо. С оглед на изложеното, комисията единодушно приема, че съдия А. С. е нарушил принципа за почтеност и благоприличие и правилата за поведение, регламентирани в т. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). В съдебно заседание на 10.10.2019 г. съдия С. е имал поведение, явяващо се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие. С личното си поведение в служебната си дейност не е бил пример за висок морал. Компрометирал е честта на съдията в професията и обществото. Нямал е необходимата безукорна репутация. Посоченото, според становището на комисията, представлява нарушение на правилата по Раздел II, т. 5. З; 5. 5; 5. 6; 5. 7 КЕПБМ. Въз основа на предложение с рег. индекс № ВСС-14070/21.11.2019 г. от административния ръководител – Председател на Районен съд – Русе, в едно с представените към него материали, с решение на СК на ВСС по протокол № 41/10.12.2019 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ е образувано дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание на А. С. – съдия в Районен съд – Русе. На основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ чрез жребий е определен дисциплинарен състав и съответно председател на състава. След образуване на дисциплинарното производство, в съответствие с изискванията на чл. 316, ал. 6 ЗСВ (ред. изм. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.), на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия е връчено копие от предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, както и от решението за образуване на дисциплинарно производство (писмо изх. № 14070/18.12.2019 г. е получено от съдия А. С. на 20.12.2019 г., надлежно удостоверено с подпис от същия върху писмото). От съдия А. С. е подадено писмено възражение с рег. индекс ВСС-14070/30.12.2019 г., на основание чл. 316, ал. 7 ЗСВ (ред. изм. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.). Във възражението привлечения към дисциплинарна отговорност съдия навежда съображения, че не е извършил дисциплинарно нарушение на етичните правила и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, поради което счита, че следва да се отхвърли предложението на административния ръководител на Районен съд - Русе. Поддържа, че на посочената дата при провеждане на съдебното заседание по НОХД № 1387/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, е бил в недобро здравословно състояние. Твърди, че затрудненията при провеждане на съдебното заседание се дължат на приет медикамент - "Кетонал". Посочва, че страничните ефекти на този лекарствен продукт са свързани със сънливост, нервност, нарушена ориентация и реч, главоболие, обща слабост, умора, световъртеж и др. Релевира възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като сочи за недопустимо позоваването на КПЕ при Окръжен съд - Русе на обясненията на административния ръководител на Районен съд - Русе, тъй като същият е и вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че изводите на КПЕ се основават на доказателства, събрани в нарушение на съответния законов ред. По дисциплинарното дело са проведени редовни заседания на 25.02.2020 г. и 18.06.2020 г., на които привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия е представляван от адвокатите И. Д. и Е. Т. от Адвокатска колегия — Русе, редовно упълномощени, с пълномощно от 27.12.2019 г. Дисциплинарният състав е уважил доказателствените искания на страните и е събрал доказателства, включително и служебно, които е приел за допустими и относими за изясняване на делото. При разглеждане на делото пред дисциплинарния състав вносителят на предложението - административният ръководител – Председател на Районен съд - Русе, взема участие лично, като поддържа предложението в цялост и пледира за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година". В същия смисъл е и представеното по делото становище с рег. индекс ВСС-14070/19/18.06.2020 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, дисциплинарният състав намира за недоказани твърденията, че поведението на съдия С. се е дължало на употреба на алкохол. Изложени са мотиви, че наличието на косвени индиции от свидетелски показания на съдебния секретар и отказът на съдията да се подложи на проверка за алкохол чрез техническо средство, не налагат извод, че поведението на магистрата е било повлияно от алкохол при провеждане на съдебното заседание от 10.10.2019 г. По подробно развити съображения дисциплинарният състав не възприема заключението на КПЕ при Окръжен съд - Русе и на вносителя на предложението, че съдия С. е провел съдебните заседания на 10.10.2019 г. след употреба на алкохол. Независимо от горното, дисциплинарният състав намира за доказани обективните факти относно поведението на съдията, изразяващи се в употреба на думи, изрази, невербални форми на изразяване, като смях, подсмихване, необясними, нетипични и правещи впечатление жестове с ръце и тяло, невъзможност за правилно артикулиране на често употребявани думи и изрази, затруднения при изговарянето и изразяването и други подобни, така също и невъзможност обективно да възприеме и оцени поведението си, както и да прояви критичност към него. За доказано е прието, субективното възприемане на това поведение на магистрата от лицата, които са присъствали в залата - участниците в съдебното производство, включително от лица, извън съдебната система, както и тяхното негативно отношение към поведението му и външно изразеното състояние, в което е участвал като съдия по делото. От друга страна, за недоказано е прието твърдението на съдия С., че поведението му по време на заседанието и непосредствено след това се е дължало на здравословни проблеми и употреба на медикамент. Наведените твърдения по естеството си са квалифицирани като защитна теза, която е развита едва след образуване на преписката по сигнала на районния прокурор и същевременно не е подкрепена с никакви доказателства. Дисциплинарният състав намира, че описаното в издадения болничен лист заболяване "вирусна инфекция, неуточнена" по общо правило не обуславя поведение, подобно на това, които е имал съдията, а фактът, че болничният лист е издаден само за два дни (на практика болничният лист е издаден следобеда на първия ден), навежда на извод, че състоянието не е предполагало по-продължително лечение или поради някакви причини изключителност на случая. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, дисциплинарният състав приема, че поведението на съдия А. С. не съответства на етичния принцип за благоприличие, като нарушава правилата за поведение по т. т. 5. 3, 5. 5 и 5. 6 от КЕПМБ. Това поведение предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и съдия А. С.. Такава негативна оценка обективно е последвала, предвид изразеното отношение на лицата, които са възприели поведението на съдията по време на съдебното заседание и непосредствено след това, включително лица, които са извън съдебната система. По изложените съображения, дисциплинарният състав приема, че в случая поведението на съдия А. С., което е в разрез с утвърдените разбирания и правила за благоприличие, е довело до компрометиране на честта на съдията в професията и обществото, поради което накърнява престижа на съдебната власт и представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Обоснован е извод относно липсата на обстоятелства, които да изключват дисциплинарната отговорност на магистрата. На основание чл. 319 ЗСВ, дисциплинарният състав предлага на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет да наложи на А. С. - съдия в Районен съд - Русе, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт - "забележка", за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. З, т. З ЗСВ — действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ, председателят на дисциплинарния състав, с писмо изх. № ВСС – 14070/19 от 04.12.2020 г., представя преписката по дисциплинарно дело № 10/2019 г. по описа на ВСС за внасяне в заседание на Съдийската колегия на ВСС. С писмо изх. № ВСС – 14070/19 от 07.12.2020 г. А. С. – съдия в Районен съд – Русе е уведомен, че на 15.12.2020 г. ще се проведе заседание на Съдийската колегия на ВСС, на което ще се разгледа предложението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 10/2019 г. по описа на ВСС, като на основание чл. 313, ал. 1 ЗСВ на лицето е указана възможността да се яви в заседанието за изслушване или да представи писмени обяснения. От страна на А. С. – съдия в Районен съд – Русе са представени обяснения и становище рег. инд. ВСС-14070 от 14.12.2020 г. С решение по т. 3. 1 от Протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15 декември 2020 г., на А. С. – съдия в Районен съд – Русе е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка", за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ – действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Въз основа на така установената фактическа обстановка, при извършената служебна проверка по чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение намира от правна страна следното: Оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е издадено от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия по чл. 311, т. 2 ЗСВ, във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗСВ. Същото е прието с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ - с 11 (единадесет) гласа "за" от присъстващите членове на Съдийската колегия на ВСС. Процесният акт отговаря на нормативноустановените изисквания за форма, като на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Приетото решение от СК на ВСС отговаря на изискването за описание на обосноваващите го фактически и правни съображения. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е направено от Председателя на Районен съд - Русе, който е съответния административен ръководител и съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ разполага с правомощието да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии от Районен съд - Русе. Предвид горното, предложението е направено от компетентен орган и по отношение на лице - действащ съдия, който може да бъде привлечен към дисциплинарна отговорност по реда на Глава шестнадесета от Закона за съдебната власт. В изпълнение на указанията на КДДВИВСС към СК на ВСС по протокол № 31/26.11.2019 г. са отстранени недостатъците в направеното предложение, като видно от писмо (уточнение) с рег. индекс № ВСС-14070/04.12.2019 г., същото съдържа изложение на фактическите обстоятелства, за които се твърди, че съставляват дисциплинарно нарушение, с ясно формулирано и разбираемо посочване на основанието, поради което се претендира ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията. Производството по направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание е образувано в сроковете по чл. 310 ЗСВ. Твърдените дисциплинарни нарушения са установени в резултат на извършена проверка от КПЕ при Окръжен съд - Русе, образувана по сигнал от административния ръководител на Районна прокуратура - Русе срещу съдия А. С. във връзка с поведението му при провеждане на съдебно заседание на 10.10.2019 г. по НОХД № 1387/2019 г. по описа на Районен съд - Русе. За извършената проверка е изготвено становище от КПЕ при Окръжен съд - Русе, което на основание чл. 19 от Правилата за организацията и дейността на комисиите по професионална етика в съдилищата, е изпратено с писма от 14.11.2019 г. на субектите по чл. 312 ЗСВ. От изложеното следва, че към датата на образуване на дисциплинарното производство - 10.12.2019 г., не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриване на нарушението, както и три годишният срок — от извършване на нарушението. Неоснователни са възраженията на оспорващия досежно наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при провеждане на дисциплинарното производство. Обсъждането от КПЕ при Окръжен съд – Русе, при изготвяне на своето становище и на обясненията на административния ръководител на Районен съд – Русе, който е и вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производство, не води до опорочаване на процедурата. Анализът на разписаното правило по чл. 3, ал. 3 от Правилата за организацията и дейността на комисиите по професионална етика в съдилищата, приети с решение на ВСС по Протокол № 28/13.12.2016 г. (Правилата), не обуславя извод относно наличието на ограничение за даване на обяснения пред комисията по професионална етика от административния ръководител на съда, в който правораздава съдията, чието поведение е предмет на проверката от КПЕ. Съгласно чл. 16 от Правилата, при извършване на проверките комисиите по професионална етика в органите на съдебна власт могат да отправят покана за изслушване до автора на сигнала и задължително изслушват магистрата, срещу когото се води проверката. Те могат да събират и допълнителна информация от компетентните органи и институции, да вземат писмени обяснения от трети лица и да извършват други действия във връзка с изясняване на фактическата обстановка по сигнала. Следва да се подчертае, че в конкретния случай при спазване на разписаната процедура, сигналът за нарушение на принципите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е разгледан от горестоящата комисия по професионална етика в органите на съдебната власт, респ. КПЕ при Окръжен съд - Русе, в изпълнение на правомощията й по чл. 39б, ал. 5 от ЗСВ. Изводите на КПЕ при Окръжен съд – Русе са формирани, въз основа на обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като обясненията на административния ръководител на съда са обсъдени, съпоставени и ценени, заедно с обясненията на другите свидетели. Неоснователността на възраженията на оспорващия е обусловена и от статута на КПЕ към съответния орган на съдебна власт, която действа като помощен орган и нейните актове нямат самостоятелно правно значение. Актът на КПЕ, с който приключва проверката по сигнала също няма самостоятелно значение, а служи единствено като акт за преценка на съответния компетентен орган дали да направи предложение за образуване на дисциплинарно производство. Органът, който взема решение за образуване на дисциплинарно производство в случая не е административният ръководител на съда, а Съдийската колегия на ВСС. Същевременно, при формиране на изводите си дисциплинарният състав, който от своя страна прави само предложение до дисциплинарнонаказващия орган - Съдийската колегия на ВСС, не се позовава на обясненията на административния ръководител – Председател на Районен съд - Русе. Предвид изложеното, не се установява наличие на твърдяното процесуално нарушение. Наведените възражения за съвместяване на качеството на свидетел пред КПЕ и вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производството не е повлияло на крайния извод на дисциплинарния състав, съответно не би могло да повлияе при формиране на изводите на дисциплинарнонаказващия орган. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към предмета на спора доказателства, с оглед изясняването му от фактическа и правна страна. Дисциплинарния състав е изложил подробни съображения, като не е възприел становището на вносителя на предложението, че поведението на магистрата се е дължало на употребата на алкохол, а е развил собствени мотиви относно наличието на дисциплинарно нарушение. Противно на доводите на жалбоподателя в оспореното решение е посочена формата на вината. Неоснователни са възраженията на оспорващия досежно наличието на противоречие в мотивите на решението на дисциплинарния състав, с оглед цитираните стр. 16 и стр. 17. Дисциплинарният състав приема, че дисциплинарното нарушение е извършено при форма на вината "непредпазливост" - деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди неговите общественоопасни последици. Дисциплинарният състав не квалифицира дисциплинарното нарушение противоречиво при форма на вината "умисъл", а при излагане на мотивите е посочено, че "съзнателно съдията е позволил да останат съмнения относно благоприличието му /по – конкретно за това, че се е явил на работа и е заседавал по наказателни дела след употреба на алкохол, което е повлияло на поведението му/, въпреки че тези съмнения са били ясно изразени пред него от страна на председателя на съда. " При цялостния анализ на решението на дисциплинарния състав се налага изводът, че използваните изрази се отнасят до различни елементи от фактическа и правна страна на деянието, поради което твърдяните нарушения не са налице. Спазвайки изискванията на чл. 309 ЗСВ дисциплинарният състав и дисциплинарнонаказващият орган, за да преценят тежестта на нарушението, приемат, че дисциплинарното нарушение е извършено при форма на вината "непредпазливост" и въпреки предложеното от административния ръководител наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ "понижаване в ранг за срок от една година", на съдия С. е наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. ЗСВ "забележка". Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за несъобразяване на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. При определяне на наказанието дисциплинарнонаказващият орган приема, че поведението на съдията, изразяващо се в действия (използвани думи, изрази, жестове, невербални форми на комуникация) не се отличава с изключителна арогантност и дързост и е възприето от относително ограничен кръг от лица. Взето е предвид, че действията му са били преустановени по волята на самия съдия, макар и след проведен разговор с административния ръководител на съда. В същото време, от съществено значение е преценено обстоятелството, че нарушението е извършено при упражняване на преките служебни задължения на съдията, изразяващи се в разглеждане на наказателно дело от общ характер, чийто предмет е изисквал делото да се разглежда при закрити врата. Поведението на съдията е било възприето от другите участници в процеса като весело и дори фриволно. Взето е предвид и цялостното поведение на съдия С., и по - конкретно - нежеланието от негова страна да оцени собственото си поведение и да прояви критичност към него. Като съществено обстоятелство е посочен и отказът на съдията да се подложи на проверка за употреба на алкохол, тъй като с подлагането на подобна проверка същият би могъл да опровергае създаденото впечатление в част от лицата, които са възприели поведението му като такова, повлияно от употреба на алкохол. Дисциплинарният състав прави основния решаващ извод относно липсата на доказателства по отношение твърденията на магистрата за влошаване на здравословното му състояние, поради употреба на лекарствения продукт "Кетонал". Наведените доводи от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат са детайлно обсъдени и анализирани, като са съпоставени с всички обяснения, дадени както пред административния ръководител, така и пред КПЕ, включително и пред дисциплинарния състав. Обоснован е извод досежно липсата на данни за здравословен проблем на съдията, който да е съществувал преди или по време на заседанието, като нито един от свидетелите не дава обяснения, че съдията се е оплакал във връзка със здравословното си състояния или с общото си състояние преди или по време на заседанието. Твърденията на съдебния заседател В. И., че съдията й се оплакал по време на почивката, обосновано са приети за недостоверни, тъй като са направени за първи път пред дисциплинарния състав и по признанието на самата свидетелка не са написани в писмените обяснения пред КПЕ при Окръжен съд - Русе, освен това са изолирани от всички останали доказателства. Това твърдение на свидетелката противоречи и на обясненията на съдия С., дадени пред КПЕ при Окръжен съд - Русе, в които заявява, че на 10.10.2019 г. не е разговарял с никого за здравословното си състояние и е разглеждал дела до обяд, а след това си е взел болничен лист. Доказателства, че съдията е направил опит да посети личния си лекар в кабинета му преди заседанията /сутринта на същия ден/, не са представени. Изключително важно е обстоятелството, че преди административният ръководител на съда да "обърне внимание" на съдията, че той счита поведението му като такова, повлияно от алкохол и да му заяви ясно и недвусмислено, че би могъл да проведе следобедното заседание за същия ден, едва след като съдията премине тест със съответен апарат за употреба на алкохол, не е имало никакво твърдение, изявление или оплакване от страна на съдията за влошено здравословно състояние, нито пред някои от членовете на съдебния състав, двамата съдебни заседатели, пред секретаря, пред колегата му в кабинета, нито пък каквито и да било ясни данни за посещение при лекар. Доказателство за посещение при лекар представлява издадения на съдията на същата дата 10.10.2019 г., болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни — до 11.10.2019 г. /приложен на л. 26 от делото БЛ № E20198727645, ЛАК N2 2498, амб. лист 18113/, за който е безспорно, че е издаден след приключване на съдебното заседание по НОХД № 1387/2019 г. Предвид горното, назначаването на съдебно-медицинска експертиза би било безпредметно, поради обстоятелството, че изследването на здравословното състояние на лицето към датата 10.10.2019 г. - датата на която е проведено съответното заседание, няколко месеца след това при липса на писмени доказателства, изхождащи от съответните компетентни здравни органи относно здравословното състояние на съдията и употребата на този лекарствен препарат, не би довело до изясняване на релевантни към предмета на спора факти. Във връзка с изложеното се налага извода, че дисциплинарнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като при постановяване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е процесуално и материално законосъобразен. Обосновано е прието, че е налице нарушение на КЕПБМ и накърняване престижа на съдебната власт, т. к. поведението на магистрата е в противоречие с обществените очаквания за дължимо поведение на лицата, осъществяващи една от основните ценности на демократичното общество - правосъдието. Обществото държи сметка на външната убедителност на правосъдието и магистратите са длъжни да съобразяват последиците от това как изглеждат техните действия в очите на обществото. Поради това обществените изяви на магистрата не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за етично поведение и за пределите на почтеност и благоприличие. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност. Неоснователни са възраженията на оспорващия за липсата на вредоносен резултат. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. Т. е. действието или бездействие, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. В случая са налице данни, че поведението на магистрата в проведеното съдебно заседание, е станало достояние на определен кръг от хора извън съдебната система. Престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Гореизложеното води до извод, че с поведението си привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е уронил престижа на съдебната власт. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, Върховният административен съд – тричленен състав намира, че оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е постановено при ясно формулирано, доказано и правилно квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган нарушение. В съдебната фаза на производството оспорващият не обори съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта, релевантни за дисциплинарната му отговорност юридически факти. Въз основа на данните по преписката възприетият извод за наличие на дисциплинарно нарушение е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства. Спазено е изискването на чл. 309 от ЗСВ, като дисциплинарното наказание е определено съобразно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Съобразен е и принципът на съразмерност, като въпреки предложеното от административния ръководител наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ "понижаване в ранг за срок от една година", на съдия А. С. е наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. ЗСВ "забележка", за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. При налагане на дисциплинарното наказание е съобразена и целта на закона, с оглед постигане на генерална и специална превенция. В конкретния случай с налагането на най - лекото наказание — "забележка", целта е изостряне на вниманието на съдията и създаване на самокритичност към неговото поведение в съдебна зала. Изложените съображения обосновават извода, че оспореното в настоящото производство решение не съдържа пороци при издаването, съставляващи основания за отмяната му по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение,