Решение № 46 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 444/2020 г.

Решение № 46 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 444/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е въз основа жалбата, подадена от министъра на правосъдието, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т. против решение от 5.11.2019 г. по д. д. № 20/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Х., рег. № 878, район на действие ОС Ямбол наказание глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 427 ГПК по изп. д. № 2016878040062. Искането на министъра е за изменение на постановения акт в частта на определеното наказание и налагане на по-голямо, около средния размер, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. Счита, че наложеното не съответства на тежестта на нарушението, пред вид обстоятелството, че ЧСИ е действала в нарушение на императивно установена норма, гаранция за равното третиране на страните и възможността им да упражняват правата си. Постъпил е писмен отговор от ЧСИ И. Х. за неоснователност на подадената жалба. Счита изводите на Дисциплинарната комисия за обосновани. Не оспорва факта на извършване на нарушението, като акцентира на следните обстоятелства: 1. Образуваното изпълнително дело е за събиране на малко по размер вземане /от 200 лв., съставляващо адвокатско възнаграждение/, 2. Производството е образувано по молба от 18.04.2016 г., което е преди промяната на ГПК от 2017 г., установяваща задължителна подсъдност по адрес на длъжника за този вид вземания, 3. Допуснатото нарушение е изключение в практиката на ЧСИ, доколкото при проверката си Министерството на правосъдието не е установила тенденция за порочно прилагане на правилата на подсъдността, 4. Не са настъпили неблагоприятни последици, доколкото извършените по изпълнителното дело действия са връчване на покана за доброволно изпълнение и запор на пенсията на длъжника, които са идентични с тези, които биха били предприети и от местно компетентният частен изпълнител. В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на министъра на правосъдието и Камарата на ЧСИ, които съответно желаят жалбата да бъде уважена и отхвърлена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира следното: По делото няма спор за фактите, а за размера на следващото наказание. Безспорно е, че ЧСИ Х. е образувала на 18.04.2016 г. изп. д. № 2016878040062, по молба на адвокат от АК С., въз основа на изпълнителен лист № 167 от 4.02.2016 г. на РС Габрово. Длъжник по същото е А. Д., с адрес в [населено място]. Изпратена му е покана за доброволно изпълнение, като пощенската пратка е върната с отбелязване "непотърсена". Изпратена е повторна, която е върната със същото отбелязване. След направена справка в НОИ, на 3.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ София с искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника. Съобщението му е изпратено за връчване чрез ЧСИ К.. Получено е лично на 9.01.2018 г. Съгласно действащата към датата на образуване на изпълнително дело разпоредба на чл. 427 ГПК, молбата за изпълнение може да се подаде до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението; 2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него; 3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения и 4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя по вземане за издръжка. В конкретния случай молбата е подадена до ЧСИ Х., която е с район на действие ОС Ямбол, при положение, че вещите, върху които е насочено изпълнението и седалището на третото задължено лице /НОИ/ са в [населено място], без да са налице изключенията по т. 3 и т. 4, препращащи към адреса на взискателя или длъжника, които са съответно в [населено място] и в [населено място]. В тази хипотеза, ЧСИ не е изпълнила задълженията си по чл. 427 ГПК да препрати образувано изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши изпълнението. Предвиденото за така извършено нарушение наказание съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ е глоба в размер на от 100 до 10 000 лв. Дисциплинарната комисия е определила 500 лв., т. е. около минималния размер, съобразявайки чистото дисциплинарно минало на ЧСИ Х. Настоящият съдебен състав споделя този извод, преценявайки тежестта на конкретно допуснатото нарушение съобразно неговия вид, характер, последиците му, наличието на причинени вреди, поведението и отношението на извършителя към същото и установените релевантни обстоятелства. Касае се да процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на установени императивни правила за компетентност. Изземвайки компетентност, която не му се следва - частният съдебен изпълнител е извършил обичайно следващите се изпълнителни действия, идентични на тези, които би извършил и компетентният изпълнител. Съставът отчита и липсата по делото на данни, ЧСИ Х. да е имала в практиката си други случаи на действия без компетентност, липсата на настъпили за страните по образуваното изпълнително дело вредни последици и факта, че частният съдебен изпълнител е признала вината си. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение