Решение № 9325 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на МТ Роуз корпорейшън ЕООД, представено от адв. Георгиев, срещу решение 4950/13.02.2025 г., постановено по адм. дело 8614 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-22221723-091-001/04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му неотменена при оспорването по административен ред. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за опущения на съда в процеса на доказване. Сочи писмени доказателствени средства, които според него съдът не е включил в обхвата на познавателната си дейност. Заявява убеждение, че при различни фактически установявания е дължимо ползващо го решение по съществото на спора за липса на задължение за начисляване на ДДС за документирания от него износ на стоки за трета страна. Искането му е за отмяна на обжалваното решение, включително в частта за разноските и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от РА, с която са установени в тежест на МТ Роуз корпорейшън ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 27 857.33 лева с лихва за забава общо 8 064.06 лева. Източник на задължението е извършена от приходната администрация корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултати по ЗДДС в д.п.м. 03.2021 г. и м. 11.2022 г. Основание за корекцията в д.п.м. 03.2021 г. е начисляването от органите по приходите на допълнителни задължения за ДДС в размер 27 173.33 лева в този периоди на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС и чл. 39, ал. 1 ЗДДС за деклариран от ревизираното лице износ на стоки по ф-ра 58/04.02.2021 г. Корекцията в д.п.м. 11.2022 г. е обоснована с основан на разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС отказ да се признае ползвано от ДЗЛ данъчно предимство по фактура 0 88/18.11.2022 г., която е анулирана от доставчика Еко лес 2021 ЕООД. Начисляването на ДДС по декларирания износ по фактурата към регистрираното на Британските Вирджински острови дружество MT Rose corporation с предмет на доставките 1 000 опаковки хранителна добавка Enzoimmune Active е мотивирано с недоказаното извършване на износа, който по споразумение с купувача от 02.03.2021 г. следвало да се достави до негов клиент в Република Северна Македония. Отречено е откритите от органите по приходите при проверката на 06.10.2023 г. стоки да са тъждествени с придобитите от РЛ по издадената от Розета лайфкеър БГ АД фактура 1000000007/06.11.2020 г., като е съобразен срока на годност на стоките по фактурата до 11.01.2022 г. и обстоятелството, че стоката е изписана счетоводно през 2021 г. Обоснован е извод, че наличните стоки не са придобитите по фактурата от 2020 г., които са изписани счетоводно през 2021 г. и съответно реализирани. Доколкото доставчикът не се снабдил с документите по чл. 21-38 ППЗДДС до края на месеца следващ този, в който данъкът е станал изискуем, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 39, ал. 1 ППЗДДС доставката се считала за облагаема като размерът на данъка се определя по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. С обжалваното първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу обжалваната част от РА. Решението е поправено с решение 16140/12.05.2025 г. по същото дело в частта за размера на лихвата върху данъка за внасяне за д.п.м. 03.2021 г. В мотивите на съдебния акт е описан динамичния фактически състав на ревизията, включително дейността на органите по приходите по събиране, проверка и оценка на доказателствата и направените в резултат на тази познавателна дейност констатации. Съдът е обсъдил доказателствата събрани в извънсъдебната фаза на производството и приетите в хода на съдебното дирене - споразумение от 11.12.2021г. между Розета Лайфкеър БГ АД и МТ Роуз Корпорейшън ЕООД, по силата на което се прави замяна на 1000бр. хранителна добавка Ензоимун Актив партиден 1002 с партиден 12109, кредитно известие 107/31/05.2024г., с което се сторнира фактура 58/04.02.2021г., и СД по ЗДДС за м. май 2024г., с дневници за покупки и продажби, видно от които кредитното известие е включено в регистрите за периода. Възприел е вътрешно противоречие на информационните източници, за да изключи убедителността на доказването на фактическото твърдение, че декларираните като изнесени стоки по фактура 58/04.02.2021 г. са налични. Ценил е счетоводните записвания на ДЗЛ, според които стоките са отписани от счетоводна сметка 302 и приходът от тяхната продажба е отчетен на 04.02.2021 г. по кредите на сметка 706 Приходи от продажба на материали. Решаващият му извод е, че не е доказана доставка по чл. 28, т. 1 или т. 2 ЗДДС; доставката е с място на изпълнение на територията на страната и за нея се дължи ДДС. Съдът се е позовал на чл. 39 ППЗДДС, за да определи момента на възникване на публичното задължение за ДДС. При решаването на спора за съществуването на установеното допълнително задължение за ДДС в д.п.м. 11.2022 г. съдът е възприел позицията на органите по приходите, че неправомерно е упражнено от ДЗЛ правото на приспадане на данъчен кредит по анулирана от доставчика фактура. Решението е правилно. Липсват конкретни оплаквания срещу частта от съдебния акт, разрешаваща спора за съществуването и размера на установените с РА допълнителни публични задължения в д.п.м. 11.2022 г., поради което с арг. от чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 218, ал. 1 АПК тази част от решението е извън обхвата на инстанционния контрол. А иначе е мислимо отбелязване за противоречащ на материалния закон отказ на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено в този данъчен период по фактурата на Еко лес 2021 ЕООД. Анулирането от този доставчик на фактурата по реда на чл. 116 ЗДДС не ретроагира и погрешно съставения данъчен документ не е дисквалифициран като формална предпоставка на правото на приспадане, въведена с чл. 71, т. 1 ЗДДС. С арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС (ред. от ДВ бр. 07/2016 г.) анулирането на данъчния документ е основание за корекция на ползвания данъчен кредит. В случая прилагането на различните институти на материалното данъчно право е без ефект върху резултата за д.п.м. 11.2022 г. Съобразен с правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти. Включвайки издадената от него фактура в дневника за продажбите за м. 03.2021 г. с нулева ставка на ДДС, ДЗЛ е манифестирало намерение да ползва освобождаването от данъка по чл. 28, т. 1 или т. 2 ЗДДС за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС. По разясненията от решението на Съда по дело С-602/24: Целта на освобождаването на доставките на стоки, изпратени или превозени извън Съюза, е да гарантира облагане на съответните доставки на стоки по местоназначението им, а именно на мястото, в което стоките ще бъдат потребявани. Според същото решение думата изпратени, използвана в член 146, параграф 1, букви а) и б) от Директивата за ДДС, следва, че стоката е изнесена и е приложимо освобождаването на доставката за износ, когато правото за разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на клиента, доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена извън Съюза, и вследствие на изпращането или превозването ѝ стоката напусне физически територията на Съюза. Съюзното право не въвежда изисквания за доказването на материалните изисквания за освобождаването на износа. По националното позитивно право доказването на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 ЗДДС се осъществява с документите по чл. 21, ал. 1, т.т. 1-3 ППЗДДС. Касаторът е представил фактура (документ по чл. 21, ал. 1, т. 2 ППЗДДС, но не и митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство и документ за превоза на стоките. Пропускът на доставчика да се снабди с документите за износа до изтичането на календарния месец, следващ месеца, в който данъкът за доставката е станал изискуем, е основание за начисляване на данъка с протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС (вж. чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС). Протоколът следва да бъде издаден в срока по чл. 39, ал. 3 ППЗДДС. Позицията на касаторът е, че при неприложимост на освобождаването от данък на износа, не дължи ДДС поради отсъствието на доставка, като основание за начисляването му. Издаването от доставчика на данъчния документ за доставката и отписването на стоките от сметка 302 през 2021 г., както и отчитането на приход от продажбата сочат на осъществена прехвърляне в полза на получателя на правото да се разпорежда фактически с тях като собственик. Счетоводните записвания на доставчика може да се ползват като информационен източник (вж. чл. 182 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК). Получателят е погасил задължението си по доставката чрез прихващане, което е индиция за извършване на насрещната престация. Не се основава на логическите и на опитните правила очакването да се приеме за осъществен фактът на държането на стоките от доставчика и подменянето им с други след изтичането на срока на годност на първите щом отписването далеч предхожда подмяната и насрещните задължения на страните по доставката са погасени чрез изпълнение. Без да са доказани предпоставките на износа по чл. 28, т. 1 и 2 ЗДДС облагането им с нулева ставка е неправомерно. По тази причина начисляването на данъка в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е в съответствие с материалния закон, а отхвърлянето от съда на оспорването срещу утежняващия административен акт правилно. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 3 524 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение