Решение № 7514 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2024 г.

ВАСПето отделение08.07.2025 г.докладчик Елка Атанасова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6704 от 29.05.2024 г., постановено по адм. д. 1734/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Б. М. М., [ЕГН] и Л. М. М., [ЕГН] да заплатят на Комисия за защита на личните данни юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева .

ОСЪЖДА Б. М. М., [ЕГН] и Л. М. М., [ЕГН] да заплатят на Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Б. М. М. и Л. М. М., срещу решение 6704 от 29.05.2024 г., постановено по адм. д. 1734/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение ППН-01-270/2022 от 18.01.2024г. на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба, подадена от Б. М. М., се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът Б. М. твърди, че "Топлофикация София" ЕАД се е снабдило документи, съдържащи личните му данни - нотариален акт за договорна ипотека и съдебно решение по бракоразводно дело на родителите му, които дружеството обработва неправомерно, представяйки ги като доказателство по гр. д. 10 423 на СРС. Оспорва изводите в обжалваното решение на АССГ, че обработването на личните му данни от Топлофикация София ЕАД е правомерно и поддържа, че то не е в защита на легитимни интереси на дружеството, тъй като имота, описан в нотариален акт от 28.06.2007г. за учредяване на договорна ипотека и в решение от 27.11.1995г. по гр.д. 2143 на СРС не е имот, който е топлоснабден, липсват облигационни отношения с дружеството и за него няма необходимост от откриване и водене на партида. Иска отмяна на решението на АССГ и на Комисия за защита на личните данни ( КЗЛД) и постановяване на друго, в негова защита от тормоза на Топлофикация София ЕАД. В касационната жалба, подадена от Л. М. М. се поддържа неправилност и необоснованост на решението на АССГ и се иска отмяната му, с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните му данни от страна на Топлофикация София ЕАД, доколкото не е доказано наличието на легитимен интерес на дружеството за снабдяване, съхраняване и ползване на съдебно решение по бракоразводно дело 2143/1995г. по описа на СРС, съдържащо негови лични данни, както и са необосновани изводите в решението на АССГ за правомерно обработване на личните му данни, тъй като е налице снабдяване с документи, съдържащи данните, по неизвестен "криминален способ" и без наличие на легитимни интереси за обработване на личните му данни. Иска отмяна на решението на АССГ и на решението на Комисия за защита на личните данни. Ответникът Топлофикация София ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В позиция по същество поддържа, че обработката на личните данни на касаторите е била необходима и правомерна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисия за защита на личните данни в писмен отговор оспорва касационните жалби и счита, че решението на АССГ като правилно законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Й. М. се явява лично и изразява становище за основателност на двете касационни жалби. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Л. М. М. и Б. М. М. срещу Решение ППН-01-270/2022 от 18.01.2024г. на Комисията за защита личните данни. С решението си съдът е отхвърлил и жалбата на М. Й. М. срещу Решение ППН-01-270/2022 от 18.01.2024г. на Комисията за защита личните данни ( КЗЛД). М. М. е подал касационна жалба срещу решението на АССГ, която с Разпореждане 17158/18.09.2024г. по адм.д. 1734/2024г. на АССГ е върната, на основание чл.213а ал.1 от АПК. С Решение ППН-01-270/2022 от 18.01.2024г. на КЗЛД са обявени за неоснователни: жалба с рег. ППН-01-271/20.04.2022г., подадена от Б. М. М. срещу Топлофикация София ЕАД администратор на лични данни с предмет неправомерно снабдяване, съхраняване и употреба по гр.д. 10423/2021г. по описа на СРС на лични данни на жалбоподателя в решение на СРС от 16.11.1995г. за развод на неговите родители; жалба с рег. ППН-01-272/20.04.2022г., подадена от Б. М. М. срещу Топлофикация София ЕАД администратор на лични данни с предмет неправомерно снабдяване, съхраняване и употреба по гр.д. 10423/2021г. по описа на СРС на лични данни на жалбоподателя, съдържащи се в нотариален акт за ипотечен кредит и жалба с рег. ППН-01-273/20.04.2022г., подадена от Л. М. М. срещу Топлофикация София ЕАД администратор на лични данни с предмет неправомерно снабдяване, съхраняване и употреба по гр.д. 10423/2021г. по описа на СРС на лични данни на жалбоподателя, съдържащи се в решение на СРС от 16.11.1995г. за развод на неговите родители. Със същото решение на КЗЛД е обявена за неоснователна и жалбата с рег. ППН-01-270/20.04.2022г., подадена от М. Й. М. срещу Топлофикация София ЕАД администратор на лични данни, с предмет неправомерно снабдяване, съхраняване и употреба по гр.д. 10423/2021г. по описа на СРС на лични данни на жалбоподателя в решение на СРС от 16.11.1995г.. За да постанови решението си, Административен съд - София-град е приел, че решението е постановено от компетентен орган - издадено от компетентен колективен орган, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, прието е при необходимия кворум и с необходимото мнозинство, в изискуемата от закона писмена форма, като отговаря на изискването за форма на административния акт. Съдът е констатирал, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена предвидената в чл. 38в от ЗЗЛД процедура и решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след обсъждането им е установил фактите по спора. Приел е за установено, че обработването на личните данни на Л. М. М. и Б. М. М. е било необходимо, за целите на легитимните интереси на Топлофикация София ЕАД. С исковата молба по гр.д. 10423/2021г. по описа на Софийски районен съд дружеството е предявило искове срещу наследниците на П. И. М. - Л. М. М. и Б. М. М. за заплащане на дължими суми за топлинна енергия и лихва за забава за аб. 17037/4000134049, с адрес на топлоснабден имот: гр. София, [адрес]. С исковата молба, като писмени доказателства са представени решение от 27.11.1995г. по гр.д. 2143/1995г. на СРС, 85 състав, с което е прекратен бракът между П. И. М. и М. Й. М.. С решението, в дял на П. М. е поставено: таванско жилище, находящо се в таванския етаж на външната сграда в гр. София, [улица], [номер], както и е постановено от кого ще се упражняват родителските права по отношение на непълнолетния тогава Л. М.. Представен е с исковата молба и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.06.2007г. на нотариус Ч. Б., с който в полза на кредитор Райфайзенбанк (България) ЕАД, за обезпечаване на отпуснат кредит на Б. М. М., ипотекарният длъжник П. И. М. е учредила ипотека върху собствения недвижим имот - таванско жилище, находящо се в таванския етаж на външната сграда в гр. София, [улица]. С исковата молба дружеството твърди, че задължението за заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия е на собственика на имота, поради което и за установяване на длъжника, съответно лицето, което дължи плащането на цената на енергията, към исковата молба са приложени вече посочените решение по дело за развод, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. С исковата молба дружеството е поискало извършването на служебна справка за наследниците на П. И. М. или издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение от служба ГРАО за наследниците на П. М.. Съобразно решението по гражданското дело от 1995г. за развод до 2007г. собственик на имота е П. И. М., а наследниците й, конституирани като ответници в производството по гр.д. 10423/2021г. на СРС - Л. М. М. и Б. М. М., според петитума на исковата молба на "Топлофикация София ЕАД дължат като собственици по наследство стойността на доставената в имота топлинна енергия. При тези установявания от фактическа страна АССГ е приел, че обработването на личните данни на Л. М. М. и Б. М. М. е извършено с цел легитимни интереси на Топлофикация София ЕАД, тъй като според нормата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Изясняването на въпроса кой е собственик на посочения имот, според първата инстанция, е от решаващо значение за изхода на делото за заплащане на цена на доставена топлинна енергия. АССГ е приел, че обработването на личните данни на жалбоподателите не е незаконосъобразно, тъй като е извършено на основание чл.6, т.1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679. Решението е валидно, допустимо, и правилно. При извършена служебна проверка с оглед разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК съдът намира решението за допустимо. АССГ се е произнесъл по процесуално допустима жалба, подадена в срок и от заинтересовани лица срещу подлежащ на оспорване административен акт. Съгласно чл.168 ал.1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Обосновани са изводите на съда, че представянето от Топлофикация София ЕАД на писмените доказателства, съдържащи лични данни на касаторите, е било необходимо за целите на образувания съдебен процес. В производството пред КЗЛД от "Топлофикация София" ЕАД е поискано да предостави информация относно източника на получаване на решение на СРС от 16.11.1995г. по гр.д. 2143 на същия съд, както и информация относно източника на получаване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. С писмо от 17.11.2023г. Топлофикация София" ЕАД е уведомила КЗЛД, че се е снабдила с решението по гр.д. 2143/1995г. на СРС и с нотариалния акт за договорна ипотека, на основание чл.93 от Закона за кадастъра и имотния регистър, която норма дава възможност на всеки да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство, като справките по вписванията могат да се правят и чрез регистриран отдалечен достъп и до електронния образ на поисканите незаверени преписи от сканирани копия чрез Единния портал за заявяване на електронни административни услуги към Агенция по вписванията, от която възможност дружеството се е възползвало. Във връзка с правомерния начин за снабдяване с посочените документи от страна на "Топлофикация София" ЕАД следва да се посочи и нормата на чл.51 ал.3 от Правилника за вписванията, съгласно която незаверени преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата се издават на всяко лице, като издаването на незаверения препис се отбелязва в регистъра за справки по чл. 33а, буква "е". В регистъра за справки се отбелязват името и ЕГН на лицето, получило незаверения препис. В писмените доказателства - решението по гр.д. 2143 на СРС от 1995г. недвижимия имот е описан като таванско помещение, с адрес на [улица], без конкретизиране на етаж, при което въпрос на анализ и правни изводи на компетентния съд в производството по гр.д. 10 423/2021г. на СРС е обстоятелството дали е налице идентичност между топлоснабдения имот с адрес [улица] и имота, описан в решение от 27.11.1995г. по гр.д. 2143/1995г. на СРС, 85 състав, с което е прекратен бракът между П. И. М. и М. Й. М. и в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.06.2007г. на нотариус Ч. Бележкова. По изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.6 пар.1 б.е от Регламент (ЕС) 2016/679 заключението на първоинстанционния съд, че обработването на лични данни на касаторите е законосъобразно е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.6 пар.1 б.е от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването е законосъобразно, когато то е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна. В случая обработването на личните данни от страна на Топлофикация София ЕАД е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора в образуваното исково прозиводство по гр.д. 10423/2021г. по описа на СРС, като дружеството ищец се е снабдило с документите, съдържащи лични данни на касоторите по правомерен начин. Като е приел, че административният орган, в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна Топлофикация София ЕАД и ответната страна Комисия за защита на личните данни са представлявани от юрисконсулт в касационната производство и претендират заплащането на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на всяка от тях следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение