Решение № 81 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2008 г.

Решение № 81 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Тодор Василев Тодоров от гр. Свети Влас, срещу решение № I-27/29.04.2008 г., по адм. д. № 1292/2006 г. на Бургаския окръжен съд, административно отделение, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № 125/21.11.2006 г. на н-ка РДНСК гр. Бургас, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът, началник на РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище на неоснователност на касационната жалба и моли решението на окръжния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Тодор Василев Тодоров срещу Заповед № 125/21.11.2006 г. на н-ка РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранен достъпа и ползуването на неприетия по установения ред строеж "преустройство на част от партер на жилищна сграда в пералня", находящ се в УПИ ХI-43, кв. 23 по плана на гр. Свети Влас. За да постанови решението си съдът приел, че преустройството на част от партерния етаж в пералня представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и след като това преустройство като строеж, не е въведено в експлоатация по съответния законов ред, са налице основанията за забрана достъпа и ползуването му, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е извършил преустройство на част от партерния етаж на жилищната си сграда, в пералня, когато се ползува за обществени нужди. Окръжният съд правилно е приел, че това преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и, че е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г ЗУТ, ползува се като обществена пералня, както и че за извършването му се изисква издаване на разрешение за строеж. Пералнята, като обществена такава, а не за лични нужди на собственика на жилищната сграда, представляваща строеж по смисъла на посочения текст, не е въведена в експлоатация съгласно изискванията на чл. 177, ал. 1 ЗУТ. При изграждане на жилищната сграда, помещенията, които са преустроени в пералня, са били с предназначение за складово-стопански нужди, т. е. за лично обслужване на жилищната сграда и собственика на същата, а след промяната тези помещения са преустроени в обществена пералня, с начин на експлоатация за търговска дейност. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано окръжният съд е приел, че се касае за строеж, който не е въведен в експлоатация след промяна предназначението на помещенията, както и че заповедта е законосъобразно издадена на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с ал. 1 и 4 ЗУТ. При издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствени правила, тъй като е издадена въз основа на съставен констативен акт, констатациите в който не са опровергани от изслушаната техническа експертиза относно промяна предназначението на конкретните обекти, като в по-голямата си част заключението е с оглед жилищната сграда, че не е нарушена конструктивната й цялост и пр., които нямат отношение към законосъобразността на процесната заповед. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК