Решение № 53 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 669/2008 г.

Решение № 53 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 669/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ч.н.д. № 279/08 г. описа на Софийския военен съд и отмяна на постановеното по него определение от 9.10.2008 г. В искането се сочи, че съдът е нарушил закона при групирането на наказанията, наложени на В. В. Н. с четири отделни влезли в сила присъди. Не е съобразено действието на § 90 от ПР на ЗИДНПК (ДВ, бр. 92 от 2002 г.) и в една от съвкупностите са включени престъпления, представляващи опасен рецидив, попадащи времево в създадения от законодателя режим на самостоятелно изтърпяване на определените за тях санкции. С тези аргументи се настоява за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на прокуратурата поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира против възобновяването на делото, като изтъква, че след налагане на наказанията е приет по-благоприятен закон, който трябва да намери приложение по силата на чл. 2, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното: Софийският военен съд с протоколно определение от 9.10.2008 г. по ч.н.д. № 279/2008 г. групирал на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК наказанията, определени на В. В. Н. по н.о.х.д. № 90/1998 г. на Пловдивския военен съд и по н.о.х.д. № 29/2002 г., н.о.х.д. № 443/1999 г., и н.о.х.д. № 28/2008 г. на Софийския военен съд, като наложил най-тежкото от тях - девет години лишаване от свобода и увеличил размера му съгласно чл. 24 НК с още две години. Съдът постановил строг режим на изпълнение на санкцията и приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното от осъдения наказание по изброените присъди [1]. Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 25.10.2008 г. Искането за неговото възобновяване е основателно. Софийският военен съд е групирал наказанията на В. В. Н., без да съобрази, че три от тях (две по н.о.х.д. № 443/1999 г. и едно по н.о.х.д. № 29/ 2002 г.) са за престъпления, представляващи опасен рецидив, санкционирани с присъди, влезли в сила при действието на редакцията на чл. 26 от НК, изключваща обединяването им в съвкупности. По силата на § 90 от ПР на ЗИДНК (ДВ, бр. 92 от 2002 г.) тези наказания трябва да се търпят отделно, но до размера на предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията. Съгласно обвързващите мотиви на Тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 г. на ВКС по т.д. № 1/2006 г. на ОСНК същите санкции могат да се групират с наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 1.10.2002 г. (в настоящия случай това е присъдата по н.о.х.д. № 28/2008 г. на Софийския военен съд), но и в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното съгласно § 90. С атакуваното определение съдебният състав напълно е игнорирал нормата на § 90, като е кумулирал наказанията по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК без да държи сметка за наличието на опасен рецидив за част от престъпленията. Възражението на защитата не намира подкрепа в закона, защото изменената редакция на чл. 26 от НК действа едновременно с пар. 90 от ПР на ЗИДНК, който е по- благоприятната норма за осъдените рецидивисти. Извън изложеното определението на военния съд впечатлява с превратното боравене с писмените доказателства, което е рефлектирало самостоятелно върху законосъобразността на постановения акт. Съдът е приел, че с присъдата по н.о.х.д. № 443/99 г. на основание чл. 23 от НК е наложено общо наказание от девет години лишаване от свобода, а от приложения препис става ясно, че е постановено самостоятелно изтърпяване на две наказания - от девет години и от пет години лишаване от свобода. На следващо място според определението присъдата по н.о.х.д. № 29/02. е влязла в сила на 23.04.2002, докато според изискания официален препис със заверка за датата на влизане това е станало на 2.05.2006 г. При тези необективни данни в съчетание с неправилното им интерпретиране относно възможностите за групиране на наказанията се налага възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на военния съд, който да изясни точно наказателния статус на В. Н. и приложи точно разпоредбите на чл. 23, 25, 59 от НК и параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,