Решение № 10518 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична община срещу Решение 8392 от 11.03.2025 г. по адм. дело 9827/2024 г. на Административен съд София-град, с което e отхвърлена жалбата на общината срещу уведомление от 29.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. за извършване на финансова корекция във връзка с искане за окончателно плащане 19/29.03.2024 г. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение страда от всички пороци по чл. 209 АПК. В подкрепа са изложени аргументи, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и не е обсъдил доводите от първоинстанционната жалба за незаконосъобразност на административния акт. Касационният жалбоподател проследява предходните актове на административния орган по процесния проект и счита, че с обжалвания административен акт органът прави опит да санира допуснатите нарушения при определянето на финансова корекция с Решение 69 от 27.05.2024 г. Представя доказателства, че посоченото решение е отменено на първа съдебна инстанция. Моли спорът да бъде решен по същество, като касационната инстанция отмени административния акт. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г., чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не само не е обсъдил оплакванията от първоинстанционната жалба, но се е произнесъл по съществото на спора, без по делото да е представен в цялост административния акт и преписката по издаването му. В първоинстанционното производство с молба от 19.07.2024 г. (л. 13 от адм. дело 9827/2024 г. по описа на Административен съд София-град, гръб) жалбоподателят Столична община уточнява, че обжалва изцяло уведомление от 29.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. за извършване на финансова корекция във връзка с искане за окончателно плащане 19/29.03.2024 г. Посоченият акт обаче не се съдържа в цялост по делото. На л. 23 от делото е приложена първата страница от акта. На тази страница във връзка с изчислението на стойността на финансовата корекция в последния абзац, номериран с арабско число 1, са посочени суми по междинни плащания. На гърба на същия лист има незавършено изречение, което започва отново с арабско число 1, но касае суми по окончателно плащане. Следващата страница от акта е на л. 24 от делото, но част от текста в горната част на страницата е отрязан при копирането. В преписката не се съдържа и Решение 69 от 27.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. за определяне на финансова корекция, сочено от административния орган като основание за намаляване на верифицираните разходи. По горните съображения съдът е допуснал съществени нарушения на чл. 152, ал. 4 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да изиска заверено копие на обжалвания акт в неговата цялост и преписката по издаването му. След това съдът дължи проверка на допустимостта на оспорването и ако оспорването е допустимо да разреши спора по същество, като за тази цел установи относимите факти и обстоятелства, обсъди становищата на страните и изложи правни изводи на всички основания по чл. 146 АПК. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение