Решение № 14665 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16433/2010 г.
ВАСVII отделение10.11.2011 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Стоян Иванов Сотиров, регистриран като ЕТ с фирма "Соти - Сис - Стоян Сотиров", със седалище и адрес на управление в гр. Обзор, ул. "Младежка" № 34, срещу заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в частта, с която е заличен от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на туроператорска дейност. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 14665 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16433/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 20, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ). Образувано е по жалба на Стоян Иванов Сотиров, регистриран като ЕТ с фирма "Соти - Сис - Стоян Сотиров", със седалище и адрес на управление в гр. Обзор, ул. "Младежка" № 34, срещу заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в частта, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и ал. 2, 3 и 4; чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ, и предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА) е заличена регистрацията на жалбоподателя, поради непредставяне в законоустановения 14-дневен срок от сключването или подновяването му, на договор за застраховка по чл. 42 ЗТ за вписване в регистъра, като е обявено за невалидно издаденото удостоверение за регистрация като туроператор. В депозираната жалба се поддържа, че заповедта в оспорената й част акт е неправилна, поради допуснати при постановяването й нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Твърди се, че след като търговецът реално не осъществява туристическа дейност, няма задължение да сключва и представя застрахователен договор. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, не се представлява и не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приема жалбата за допустима като подадена от надлежна страна - адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Между страните няма спор, че ЕТ "Соти - Сис - Стоян Сотиров" е регистриран по реда на чл. 17, ал. 2 ЗТ за извършване на туристическа дейност като туроператор, като по реда на чл. 18, ал. 9 с. з. е било издадено удостоверение за регистрация № 04431 от 28.01.2005 г. (л. 15). С протокол № РК-07-08/30.09.2010 г. ЕКРТТА е предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издаде заповед за заличаване от регистъра на туроператорите и туристическите агенти на изрично посочени в приложен списък туроператори, включително жалбоподателя. Мотивите на Комисията по материалното съдържание на акта са свързани с обстоятелството, че в нарушение на нормативните изисквания същите лица не са представили документ за сключен или подновен застрахователен договор към 31.05.2010 г. В същия аспект е и докладната записка на зам. министъра Маринов с рег. № Т-93-00-1364/11.10.2010 г. С атакуваната заповед № Т-РД-14-79/13.10.2010 г., възприемайки аргументите на ЕКРТТА, министърът е прекратил произтичащите от регистрацията права на ЕТ - жалбоподател. С оглед индивидуализацията и конкретизацията спрямо визираните правни последици и спрямо нейните адресати, оспорената заповед е юридически акт, обективиращ конкретно волеизявление на компетентен държавен орган спрямо конкретен (предварително известен) брой адресати (туроператори по приложен списък, неразделна част от заповедта), на които се предписва точно определено задължително поведение. При условие, че актът на министъра на икономиката, енергетиката и туризма има за свои адресати изчерпателно посочени лица (Виж: пълният текст, стр. 30 - 36 от делото, където под № 84 фигурира името на ЕТ "Соти - Сис - Стоян Сотиров"), то се касае за субективно съединени волеизявления на административния орган, които за улеснение са обективирани в една заповед. В този аспект обжалваната заповед е валиден и допустим индивидуален административен акт. Жалбоподателят не оспорва, че не е депозирал в срок изискуемият се застрахователен договор. Твърди, че поради липса на помещение не е упражнявал туристическа дейност, поради което и не е задължен да сключва договор, обезпечаващ произтичащите от тази дейност рискове. Предвид стопанската значимост на обществените отношения, свързани с осъществяване на управлението и контрола в туризма и създаването на подходящи условия за неговото развитие като отрасъл с приоритетно значение за националната икономика, законодателят е установил регистрационен (разрешителен) административен режим за правно регулиране на специфичните му дейности чрез вписване в нарочен публичен регистър по чл. 17, ал. 2. Материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на административен акт за осъществяване на туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗТ са регламентирани основно в Глава Четвърта ЗТ и Наредба за изискванията към персонала на туроператори или туристически агенти, към лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност, и към помещенията за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност (Наредбата, Приета с ПМС № 319 от 25.11.2004 г., Обн., ДВ, бр. 107 от 7.12.2004 г.). По силата на чл. 17 ЗТ, туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица. Регистрацията се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в публичен Регистър на туроператорите и туристическите агенти. Разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 18 ЗТ съдържат изчерпателно изброяване на изискуемите се документи от лицата, кандидатстващи за регистрация и уреждат самото производство по издаване на разрешителния административен акт, в т. ч. компетентните органи и сроковете за тяхното произнасяне. Нормата на чл. 42, ал. 1 ЗТ задължава туроператорът ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрахенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 (Арг.: чл. 42, ал. 4 ЗТ). Оспорената заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е издадена на основание 20, ал. 1, т. 4, б. "г" по предложение на ЕКРТТА, в качеството му на помощен орган, даващ мнение с консултативен ефект, целящо подпомагане на водещият производството и компетентен да издаде акта орган при вземането на решение. За да прекрати произтичащите от регистрацията права, административният орган е приел, че ЕТ не е изпълнил условието на чл. 42, ал. 4 ЗТ, като представи в МИЕТ в 14-дневен срок от сключването или подновяването копие от ежегодния договор за застраховка. Срокът е юридическо събитие с чието начало и край законът свързва проявлението на определени юридически факти и настъпването на съответните правни последици. Бездействието на туроператора в рамките на срока поражда правото на административния орган да прекрати произтичащите от регистрационния акт права по съображения, че търговецът не е изпълнил нормативноустановеното задължение по чл. 42, ал. 4 ЗТ. Непредставянето на договора в 14-дневния срок е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение, вменено в тежест на регистрираното лице за извършване на туристическа дейност. Неизпълнението му е скрепено от закона със санкция за нередовния туроператор, а именно прекратяване на произтичащите от регистрацията по чл. 17, ал. 2 ЗТ права. Следователно с пропускането на срока за подаване на документа по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за заличаване на регистрацията от страна на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който действа в условията на обвързана компетентност. Предвид характерната за регистрационните режими императивна уредба, възприетото от административния орган разрешение е в съответствие с целта, която преследва законът. В разглеждания случай административният орган е извършил всички процесуални действия, съставляващи нормативно регламентираното производство по издаване на оспорената заповед. Приложените към делото писмени доказателства установяват правнозначимите юридически факти, на които издателят се е позовал и с чието наличие свързва упражненото субективно право да заличи регистрацията на ЕТ - жалбоподател. Причините за непредставяне на договора по чл. 42, ал. 1 ЗТ са ирелевантни за законосъобразността на произнасянето, след като наличието му е формално изискване за осъществяване на туристически дейности, респ. фактът на непредставянето му съставлява материалноправна предпоставка за заличаване на регистрацията. Целта на закона е да се заличава регистрацията на туристически агенти и туроператори, които не доказват предпоставките за извършване на регистрираната туристическа дейност, включително сключването на застрахователен договор и представянето му в МИЕТ в определените за това срокове. Неизлагането на мотиви в самата заповед не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването й могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Съображенията на министъра се съдържат в предхождащата акта документация - становище на ЕКРТТА и мотивите в докладната записка на зам.-министъра. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. Ирелевантно за законосъобразността на акта за прекратяване на произтичащите от регистрацията права е фактическото неизвършване на разрешения вид дейност от страна на заличения от регистъра субект. Независимо, че жалбоподателят не е осъществявал туроператорска дейност, не е освободен от задължението да сключи застрахователен договор в съответния срок и в 14-дневен срок от сключването му да го представи в МИЕТ. Наличието на застрахователен договор е условие за съществуване на регистрацията на търговеца като туроператор и не се предпоставя от фактическото извършване на туристическата дейност. Смисълът на застрахователния договор е защита на потребителите на туристически услуги, което се постига чрез сключване на самия договор, а задължението за уведомяване на МИЕТ е свързано с упражняване на последващ контрол. След като търговецът е регистриран като туроператор за извършване на такава дейност, следва да отговаря на специалните изисквания на ЗТ до заличаване на регистрацията. Ето защо за него не отпада задължението за сключване на застраховка по чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (обн., ДВ, бр. 106/12.11.2002 г.), независимо от наличието на нулев оборот от предходната година и ако не се планира извършване на дейност през текущата година. Този извод следва и от данните в таблицата - приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, където е посочено, че при оборот 0 - 50 000 лева, минималната застрахователна сума е 15 000 лева. Т. е. и при нулев оборот се сключва застрахователен договор на посочената минимална застрахователна сума. Предвид изложените съображения, подадената жалба срещу административния акт следва да се отхвърли като неоснователна. Съдебни разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,