Решение № 4905 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2020 г.

Решение № 4905 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция "Строителство" при Община Б. против решение № 1136 от 01.09.2020 г., постановено по адм. д. № 2932/2019 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – С. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № 1048/30.04.2015 г. на директора на Дирекция "Строителство" при Община Б., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: "Основен ремонт на част от покрив, разширяване на съществуваща капандура с приобщаването й към самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27. 1. 5 по КККР на гр. Б.", находящ се в УПИ VI-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, гр. Б., с административен адрес: гр. Б., [адрес] и възстановяване на конструкцията на съществуващия покрив по одобрен проект" и връща преписката на Директора на Дирекция "Строителство" при Община Б.. А. на заповедта е собственика и извършителя на строежа – В. Д., съпруг на ответницата, който на самостоятелно основание е обжалвал заповедта и спрямо него има влязло в сила решение № 1207/23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 994/2015 г. на Административен съд гр. Б., потвърдено с решение № 3435/21.03.2017 г. по адм. д. № 9933/2016 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му като неоснователна. За да постанови този резултат съдът приема, че като не уведомява поотделно и двамата съпрузи за оспорената заповед, живеещи в условията на съпружеска имуществена общност, административният орган допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че Д. е лишена от възможността да участва като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Прави извод, че това представлява нарушение на чл. 168, ал. 4 АПК като във връзка с ал. 5 от цитираната разпоредба не проверява основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и отменя оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Видно от приложените към касационната жалба заповеди, е че компетентността на издателя на оспорената заповед, а именно директорът на дирекция "Строителство" при Община Б. е отнета след издаване на оспорената заповед, като на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ са делегирани права за издаване на заповеди за премахване на незаконно строителство на заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Б.. К. ответник в производството по оспорване на процесната заповед е конституиран издателят на административния акт, на който компетенциите са отнети, поради което като страна в производството по делото е следвало да бъде конституиран органът, на който към момента на оспорване на заповедта са делегирани съответните права по арг. на чл. 153, ал. 3 АПК, което в случая не е сторено. Следователно обжалваното решение е постановено по отношение на ненадлежен ответник, което е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката е била лишена от възможността да участва в административното производство. Видно от събраните по делото доказателства е, че изготвеният констативен акт е връчен на С. Д. ( известие за доставяне – обратна разписка л. 29), поради което не може да се приеме, че същата не е била уведомено за започналата процедура по чл. 225 а ЗУТ и за съставения констативен акт, в който е констатирано извършено незаконно строителство. Следователно жалбоподателката е имала възможност да участва в административното производство и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен това към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 са отменени (ДВ, бр. 15 от 2021 г.) поради което преценката за допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила следва да се прави за всеки конкретен случай и съобразно константната съдебна практика в тази насока. В нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви относно съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, тъй като отменя заповедта само на процесуално основание, което препятства настоящата съдебна инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, установяващи в сила ли е към настоящия момент заповед № 3379/08.11.2019 г. на кмета на Община Б., с която са делегирани права за издаване на заповеди за премахване на незаконно строителство или е издадена нова заповед и взависимост от това да конституира надлежен ответник. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери законосъобразността на оспорената заповед на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,