Решение № 3200 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2010 г.

Решение № 3200 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Варна против решение № 1642 от 23.07.2010 г. постановено по адм. д. № 796/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. Иска отмяна на съдебното решение, защото счита, че не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на контрол. Ответната страна - Областният управител на област Варна не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК на допустимостта на съдебното решение, намира, че същото следва да бъде обезсилено по следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по жалбата на кмета на Община Варна против решение № РД-10-0801-41/3/ от 10.03.2010 г. на областния управител на Област Варна, с което областният управител е осъществил контрол за законосъобразност на основание чл. 97, ал. 1 от АПК върху мълчалив отказ на кмета да се произнесе по молба № РД-9-94-Ф 21/23.11. 2009 г. подадена от Фанка Петрова Ташева, за отмяна на отчуждаване на недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. "Струга " № 22. С обжалваното решение № 1642 от 23.07.2010 г. постановено по адм. д. № 796 от 2010 г. на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата, като са развити съображения, че мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и че по силата на чл. 57, ал. 1 от АПК административният орган е бил длъжен да се произнесе. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Съгласно чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Право да оспорват индивидуални административни актове, предвид чл. 147, ал. 1 от АПК имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Жалбата до съда е подадена от кмета на Община Варна, който няма право на жалба, защото в случая не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 126 от АПК. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите от една страна и администрацията от друга, а не между административни органи в това им качество - чл. 120 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК (виж. Коментар на АПК - Пенчев, Тодоров, Ангелов и Йорданов стр. 272 ). По отношение на кмета на общината оспореното пред съда решение на областния управител по чл. 93, ал. 4 и чл. 97, ал. 1 от АПК се явява контролен административен акт. Срещу този административен акт кметът на общината не може да подава жалба, тъй като съгласно чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон. Не може и да участва в делото по обжалването на заповедта на областния управител, предвид чл. 153, ал. 1 от АПК. Административен орган може да се започне съдебно производство само в случаите, предвидени в закон, каквато е хипотезата например на чл. 186, ал. 1 от АПК. Като се е произнесъл по жалба на контролирания административен орган първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, същото следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,