Решение № 5961 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Р. против решение 261 от 22.1.2024 г., постановено по адм. д. 321/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите, в настоящото производство, против мълчалив отказ на главния архитект на община Стара Загора да издаде удостоверение за търпимост по заявление с вх. 19-31-206/25.4.2023г. отнасящо се за жилищна сграда с идентификатор 68850.512.14.1 по КККР на Стара Загора. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, неправилно и несъответстващо с доказателствата по делото. Съдът не се бил съобразил със заключенията на двете съдебно технически експертизи. Сградата била с постоянен устройствен статут. В случая бил приложим § 53, ал. 1 от ЗУТ. Иска се отмяна на решението, връщане на преписката на административния орган, който да бъде задължен да издаде търсеното удостоверение за търпимост. Изразява се претенция за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът главен архитект на община Стара Загора, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, в писмен отговор и в допълнително писмено становище, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административното производство е образувано по заявление вх. 19-31-206/25.4.2023г. по описа на община Стара Загора, подадено от М. Д. Р., с което е поискано издаването на удостоверение за търпимост отнасящо се за жилищна сграда с идентификатор 68850.512.14.1 по КККР на Стара Загора, построена в УПИ ХІV-1004,1005,1016, в кв. 7 Лозенец, по ПУП на Стара Загора. По така депозираното заявление е формиран мълчалив отказ от страна на административния орган, който е обжалван пред Административен съд Стара Загора. Оспорването е отхвърлено, той като съдът е достигнал до извод, че сградата не представлява търпим строеж. Така постановеното решение е правилно. -Потърсено е издаване на удостоверение за търпимост на сграда, построена през 1991г. -Сградата е построена без необходимите строителни книжа, което я квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ -Сградата би била търпим строеж ако попада в някоя от четирите хипотези на създадени с нормите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед заявената година на изграждане на строежа 1991г. търпимостта му следва да се изследва през призмата на § 16, ал. 2 от ЗУТ съгласно която норма, търпими са незаконните строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. -Сградата не е декларирана от собствениците в срок до 31 декември 1998 г. пред одобряващите органи. Следователно не е налице, една от предпоставките, която при условията на кумулативност е необходима за да бъде възприет строежа за търпим. Строежът не е търпим по смисъла на по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Тъй като строежът, с оглед годината на изграждане, не попада в хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, то в случая не е възможно приложението на § 53, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, както неоснователно се твърди в касационната жалба. С оглед изложеното по-горе, всички останали доводи изложени от касатора са неотносими. Мълчаливият отказ на главния архитект на община Стара Загора да издаде удостоверение за търпимост е законосъобразен и като е отхвърлил оспорването срещу него, административният съд е постановил правилен, валиден и допустим съдебен, който не следва да бъде касиран. При този резултат на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде уважена в размер 100,- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,