Решение № 10489 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2015 г.

Решение № 10489 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 176 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. З. К. в качеството му на управител/собственик на "Е. Т." ЕООД за постановяване на допълнително решение във връзка с решение № 10838/19.10.2015 г. по адм. д. 10133/2015 г. на Върховен административен съд. В основната молба и в двете допълнителни към нея със същия петитум по съществото на доводите може да се направи извод, че съдът в мотивите на решението не се е произнесъл по всички наведени в жалбата доводи. Ответните и заинтересовани страни не ангажират становище. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Първа колегия като обсъди искането, приема следното: С решение № 10838/19.10.2015 г. по адм. д. 10133/2015 г. петчленен състав от Първа колегия на Върховен административен съд в производство по чл. 237 и сл. АПК е отхвърлил молбата, подадена на основание чл. 239, т. 1 от АПК от инж. В. К. - управител на "Еко техника" ЕООД гр. П., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 717 от 26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 146/2011 г. по описа на Административен съд П.. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът не е формирал изводи в нарочен диспозитив по всяко от наведените от жалбоподателя възражения. Диспозитивът на съдебния акт отразява напълно формираната воля на съдебния състав по целия предмет на спора. Като е посочил, че възраженията в искането за отмяна на решението на посоченото правно основание са неоснователни, съдът е изложил в мотивите си доводи във връзка с наведените основания. Обстоятелството, че не е обсъждал в детайлност въведените твърдения на жалбоподателя са неотносими към основния предмет на спора и посоченото основание за отмяна, по никакъв начин не може да бъде отнесено към хипотезите на чл. 176 АПК, ангажиращ задължение за съда да се произнесе с допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на искането/жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. В случая предмет на спора е искане за отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост на основание чл. 239, т. 1 от АПК и видно от диспозитива то е отхвърлено, което кореспондира изцяло на мотивираната от съдебния състав воля в обстоятелствената част на решението. Предвид изложеното, искането за постановяване на допълнително решение като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия