Решение № 9799 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2019 г.

Решение № 9799 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 3000/07.05.2019 г., постановено по адм. дело № 4506/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-192 от 08.03.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорваното решение и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № Ж-192 от 08.03.2018 г. на КЕВР. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - С. Тинчев, счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение № Ж-192 от 08.03.2018 г. на КЕВР, с което по жалба на С. Тинчев и на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – гр. Пловдив са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок от получаване на настоящото решение да удовлетвори искането на г-н С. Тинчев за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект "ателие № 1" с ИТН 1299775, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ул. "Бръшлян" № 3;

2. В тридневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми КЕВР за предприетите действия.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил легалните дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент", дадени с т. 2а и т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ, които е съпоставил със съответните дефиниции от чл. 1, т. 4 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, утвърдени с решение № 0 У-013 от 10.05.2008 г.

Въз основа на този анализ е приел, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяване на които се купува/ползва енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта, в който се консумира електрическата енергия, като жилищен или стопански. Първоинстаницонният съд е приел, че предвид събраните в хода на делото доказателства, както и с оглед обстоятелството, че обектът се ползва за битови нужди, оспореното решение на КЕВР е законосъобразно.

Решението е правилно.

Съдът правилно е приел, че атакуваното решение е постановено при осъществяване на контролните правомощия на регулаторния орган, визирани в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Съгласно последната разпоредба Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато Комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая дадените на доставчика на ел. енергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД указания са в изпълнение на предоставените на Комисията правомощия по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ. Същите съответстват и на приложимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното неоснователно е касационното възражение, касателно компетентността на КЕВР да се произнесе по качеството на клиента, определяем като битов или небитов. Съдът се е произнесъл при съобразяване константната практика на ВАС, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, още повече че тази концепция за разграничаване на различните видове клиенти е залегнала и в одобрените от регулатора общи условия на електроснабдителното дружество. В т. 2а на § 1 от ДР на ЗЕ се определя, че по силата на закона "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Наред с това, според чл. 1, ал. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] под понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма], което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма] съгласно действащото законодателство. Съдът правилно е отсъдил, че с оглед закона и Общите условия на електроснабдителното предприятие, разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент.

Правилно регулаторният орган, а впоследствие и първоинстанционният съд са посочили, че видът и предназначението на обекта, в който се консумира енергията, не е определящ и не играе ролята на разграничителен критерий за това дали един клиент е битов или не.

От събраните по делото доказателства, се установява, че обектът, не се използва за стопански цели, макар и да е с предназначение "ателие".

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а това на ответника – КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение