Решение № 3528 от 4.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Евтимова и С. Младенов против решение 6218 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. 13973/2019 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и молят за отмяната му. Касационна жалба от А. Евтимова и С. Младенов е депозирана и против решение 3415 от 20.05.2022 г., постановено по делото, в частта му по т. 2, с която молбата на касаторите за допълване на постановеното по делото решение е оставена без уважение. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответникът К. Йорданов, в писмено становище, сочи, че в първоинстанционното производство е оспорил административния акт само в частта на притежавания от него поземлен имот и моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила. Ответникът район Банкя , чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли обжалваните решени да бъдат оставени в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационна жалба на А. Евтимова и С. Младенов против решение 6218 от 01.11.2021 г., постановено по адм. д. 13973/2019 г. по описа на Административен съд София град за недопустима, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. Йорданов, Д. Йорданов и Ц. Иванов против заповед 18-1511/06.03.2017 г. на началника на СГКК София, с която е одобрено изменение на КККР на [населено място] за отстраняване на явна фактическа грешка в землищната граница между [населено място] и [населено място], състояща се в нанасяне на нови обекти и заличаване на съществуващи обекти в. ч. и имот 32216.2304.2, собственост на жалбоподателите. С разпореждане от 13.01.2020 г. съдът конституира страните по делото и като заинтересувана страна конституира С. Савов. Последният почива в хода на производството и като негови наследници са конституирани касаторите А. Евтимова и С. Младенов. С обжалваното решение първоинстанционния съд отменя оспорената заповед само в частта й относно имот с идентификатор 32216.2304.2 Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая обжалваното решение не е неблагоприятно за касаторите, тъй като съдът се произнася по жалбата на К. Йорданов, Д. Йорданов и Ц. Иванов против заповед 18-1511/06.03.2017 г. на началника на СГКК София в оспорената й част, а именно изменението по отношение на имота на жалбоподателите, в която част последните имат правен интерес да обжалват административния акт. Касаторите не са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение, тъй като същото е постановено в полза на жалбоподателите в първоинстанционното производство и засяга неблагоприятно само административния орган, чиято заповед е отменена, в оспорената част. Със съдебното решение по никакъв начин не се засягат правата на А. Евтимова и С. Младенов и то не поражда правни последици за тях. Последните са субекти извън обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението. Правният интерес не може да се извлече и от правилото на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК, съгласно което ако оспорения акт бъде отменен съдебното решение има действие по отношение на всички, тъй като в конкретния случай административният акт може да бъде отменен само в частта, предмет на жалбата на К. Йорданов, Д. Йорданов и Ц. Иванов, по отношение на която част съдебното решение ще има действие по отношение всички. Останалата неоспорена част на акта не може да бъде отменена по реда на касационното оспорване. Следователно касационната жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Жалбата срещу решение 3415 от 20.05.2022 г., в частта му по т. 2, с която молбата на касаторите за допълване на постановеното по делото решение е оставена без уважение, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да остави без уважение молбата на касаторите за допълване на постановеното по делото решение съдът излага съображения, че се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и не е налице спор, който да е останал неразрешен. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Предметът на спора е очертан от жалбата на К. Йорданов, Д. Йорданов и Ц. Иванов, които се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 32216.2304.2, по отношение, на който жалбоподателите имат правен интерес да оспорят заповедта. Касаторите А. Евтимова и С. Младенов не са обжалвали административния акт, поради което искането им за допълване на постановеното по делото решение като заповедта се отмени изцяло, е неоснователно. При липса на жалба, съдът не може да отмени административния акт и в необжалваната част, тъй като в този случай постановеното решение ще е недопустимо в тази му част. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,