Решение № 7614 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2014 г.

Решение № 7614 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Рачев Тодоров, гр. Бургас, чрез проц. си представител адв. Николай Росенов Кожухаров, против Решение № 313/5.03.2014 г., постановено по адм. д. № 2173/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Живко Тодоров против заповед № 1206/9.05.2013 г. на заместник кмета на община Бургас, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Склад за строителни материали - метален навес с размери 16/3 м и височина прибл. 3.50 м". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователена. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нищожност на обжалваната заповед поради некомпетентност на нейния издател, което оплакване не се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства. Същото е било изложено и пред първоинстанционния съд, който правилно го е счел за несъстоятелно и го е отхвърлил с надлежни мотиви, които настоящият съд възприема. Предметът на атакувания административен акт е строеж, V категория, според чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" и по аргумент на противното от т. 6 от цитирания текст - склад за строителни материали - масивен навес, чийто размери надхвърлят обозначените в чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Предвид характеризиращите го белези, същият не попада в хипотезите по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 или чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Безспорно е, че е извършен след 2003 г., без наличие на строителни книжа, като изпълнението му е в нарушение на действащия ПУП-ПУР за предвиждането на имота, върху който е ситуиран. Предвид това - правилна е констатацията, че строежът не попада в хипотезата на търпимост по § 127 от ПЗР на ЗУТ. В съдебното решение са изложени и съображения за отсъствието на правни и фактически основания за неговото узаконяване по реда на § 184 и § 127 закона. В тази връзка е обсъдено писмото на длъжностно лице от общинската администрация, оправомощено по реда на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ, което по същество представлява отказ от узаконяване, необжалван и влязъл в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав