Решение № 5051 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 620/2013 г.

Решение № 5051 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 620/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Администраивнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Тодор Атанасов Тодоров, представляван от адв. Киряков, против решение № 223/20.11.12 г. по адм. д. № 238/12 г. по описа на Административен съд - Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Северозападен район, представляван от юрк. Грозданов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-46/27.03.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Северозападен район е наредил премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда със застроена площ 100 кв. м", извършен от оспорващия Тодор Атанасов Тодоров в УПИ VII-457, кв. 106 по плана на гр. Каварна с административен адрес ул. "Георги Бенковски" № 32. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно законосъобразността на административния акт като издаден при съблюдаване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението са основателни. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните лица. Разпоредбата е императивна и представлява гаранция за издаване на административния акт в унисон с принципите на законност, истинност и съразмерност. Данните по делото сочат, че при издаване на обжалваната заповед императивното изискване за изясняване конкретиката на поставения пред административния орган казус не е спазено. Констатира се противоречие между квалификацията и описанието на строежа в отделните етапи на производството по издаване на процесната заповед, започнало със съставяне на Констативен акт № 48/16.09.11 г. от съдържанието на който е видно, че е извършена проверка на строеж "двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда", а в раздел III-ти строежът е описан като "двуетажна монолитна постройка към съществуваща жилищна сграда". С издадената въз основа на този констативен акт предметна на спора по делото заповед е разпоредено премахване на "двуетажна масивна сграда със застроена площ 100 кв. м." Констативният акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е доказателство за наличие на фактическите обстоятелства по ал. 2, предвид което заповедта в обстоятелствената част на която са възприети различни фактически обстоятелства и е дадено различно описание на подлежащия на премахване строеж, се явява незаконосъобразна, още повече, че експертът изготвил съдебно техническата експертиза по делото в устния си доклад в съдебно заседание е уточнил, че строежът представлява "едноетажна сграда с използваемо подпокривно пространство". Влязлата в сила заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ представлява изпълнително основание съгласно чл. 268, т. 1 АПК, предвид което разпорежданията й следва да бъдат безпротиворечиви и ясни с оглед законосъобразното провеждане на производството по изпълнението й. Изложеното определя обжалваното решение, с което оспорването срещу процесната незаконосъобразна заповед е отхвърлено, като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК и подлежащо на отмяна в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК. При този резултат на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени деловодните разноски за двете съдебни инстанции, своевременно поискани за присъждане и надлежно доказани в размер общо на 665 лв., платими от ДНСК - София съгласно чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 2 и чл. 3 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол. Така мотивиран, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение