Решение № 5438 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2018 г.

Решение № 5438 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология С. Г. – П." ООД, представлявана от управител д-р С. С., чрез пълномощник адв. М. Дедова от САК, срещу решение № 85/15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 236/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-352 от 18.04.2017 година на директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната в производството страна – директор на Районна здравноосигурителна каса – гр. П. /РЗОК – П./, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология С. Г. – П." ООД срещу заповед № РД-09-352 от 18.04.2017 година на директора на РЗОК – гр. П., с която е наредено отчетеният случай по КП № 25 "Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно изследване" – ИЗ № 147/2017 година на пациент В. Генчева да не се заплаща на лечебното заведение, на основание чл. 212, ал. 1, пр. първо от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на НС на НЗОК /КП не е завършена/. Заповедта е издадена след извършен предварителен контрол, т. е. контрол преди заплащане, какъвто е допустим с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗЗО. По отношение на констатациите от този контрол е приложена процедурата, разписаната в глава четиринадесета от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК в чл. 242, чл. 244, ал. 1 и ал. 2 и чл. 248, ал. 3, касаеща условията и реда за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ, както и глава десета от ЗЗО, към която препраща сключения между страните договор. Констатациите в съставения протокол са оспорени по реда на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, при което спорът е изпратен от директора на РЗОК за решаване от арбитражна комисия по реда на чл. 75 от ЗЗО. Арбитражната комисия се е произнесла в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО и е потвърдила констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Първоинстанционният съд извежда, че между страните по делото е безспорно, че са съконтрагенти по Договор № 140567 от 04.03.2015 година, с предмет – оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Към договора е сключено и Допълнително споразумение № РД-29 А-252 от 17.05.2016 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. С допълнителното споразумение в обхвата на договора е включено и оказване на лечение на здравноосигурени лица по клинична пътека № 25 "Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно изследване". От събраните по делото писмени доказателства, включително приетото заключение на вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза, първоинстанционният съд приема за установено, че пациентката е постъпила на 27.02.2017 година в 11: 52 часа в "Специализирана болница за активно лечение по кардиология С. Г. – П." ООД и е изписана на следващия ден 28.02.2017 година в 08: 23 часа, с отчетен престой 1 ден по клинична пътека № 25. Решаващият съд извежда, че разписаният алгоритъм по КП № 25 е минимум два дни, като при изключение може да не се спази, а именно при насочване за оперативно лечение. Въз основа на обективираните записи в ИЗ, първоинстанционният съд намира, че пациентката е изписана с подобрение и определена терапия за дома с конкретно посочени лекарствени препарати и дати за контролен преглед при консултативния кабинет на отделението /13.03.2017 година и 23.03.2017 година/. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че е налице хипотезата на чл. 212, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година, поради което не се дължи плащане за отчетения случай. В допълнение на изложеното е и обстоятелството, че пациентката е хоспитализирана в "А. С. К. МБАЛ Токуда" ЕАД за планов прием по КП № 119, като е насочена от специалист д-р Божинов от "А. С. К. ДКЦ Токуда" ЕАД, а не по спешност от жалбоподателя - "Специализирана болница за активно лечение по кардиология С. Г. – П." ООД. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – П., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно – медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По силата на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователни са доводите на касатора досежно нищожност на оспорената заповед като издадена, както при пълна липса на компетентност на директора на РЗОК, така и при пълна липса на законово основание. Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., в сила от 1.04.2016 г. и е приложимо материално право, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от ЗЗО във връзка с неприемане на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО. Към момента на издаване на оспорената заповед, цитираното решение не е отменено по реда на съдебния контрол, а инцидентна преценка на законосъобразността му, включително на валидността му е недопустима в това производство. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на решението на Арбитражната комисия са необосновани. Същата е сформирана със заповед № РД-18-03-13/21.03.2017 г. на директора на РЗОК – П.. Развитите в касационната жалба оплаквания относно произнасяне на Арбитражната комисия единствено въз основа на направлението за хоспитализация, без да съобразява официалния документ за изхода на лечението – епикризата, са неоснователни. В решението на Арбитражната комисия са обсъдени както доводите на оспорващия, обективирани в Становище на управителя на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология С. Г. – П." ООД, така и относимата медицинската документация в цялост. Неоснователни са възраженията на касатора досежно неправилност на изводите на първоинстанционния съд, съобразно които е прието, че пациентката е изписана с подобрение. В ИЗ липсва мотивация относно необходимост от превеждане на пациентката в друго лечебно заведение. В епикризата е вписано, че е назначена медикаментозна терапия за дома, дадени са препоръки за ХДР, посочено е, че подлежи на контрол от личен лекар и кардиолог и са и определени дати за последващи два контролни прегледа. Изрично е посочено, че личният лекар е пряко отговорен за лечението, изписването на лекарства и последващ контрол на заболяването. Обстоятелства в подкрепа на доводите на касатора, че пациентката е била насочена за спешно кардиохирургично лечение и това е причината за неспазване на минималния болничен престой от два дни, не могат да се установят в приложената по делото епикриза. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, при КП, АПр и КПр, която не е завършена, и индикациите за хоспитализация, диагностично – лечебният алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП и АПр. Установените релевантни към предмета на спора юридически факти, обосновават извода, че клиничната пътека не е завършена по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на НРД за МД за 2015 г., тъй като не е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в КП № 25 и съгласно чл. 212, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 т. на НС на НЗОК не се дължи плащане за отчетения случай, поради което първоинстанционният съд правилно и законосъобразно отхвърля жалбата срещу оспорената заповед. Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,