Решение № 6566 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2018 г.

Решение № 6566 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ срещу решение № 7843/18.12.2017 г. постановено по административно дело № 11749/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда относно наличието на изразено съгласие за обработване на личните данни. Счита, че съдът неправилно е приел, че индивидуалния административен акт не е мотивиран. Иска от съда да отмени решението. Не претендира разноски. Ответникът по касация – "Обединена българска банка" АД /ОББ АД/ оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че решението е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД, И. Панайотов не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на ОББ АД решение № Ж-659/2016 от 27.06.2017 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ и е осъдил Комисията да заплати деловодни разноски в размер на 250 лева. От фактическа страна, съдът е установил, че производството пред КЗЛД е започнало по жалба от Панайотов от 24.10.2016 г. за неправомерно предоставяне/обработка на личните му данни от страна на "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД. Съдът установил, че ОББ АД и "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД са администратори на лични данни и имат сключен договор от 12.11.2014 г. Между ОББ АД и И. Панайотов е сключен договор за кредитна линия на 06.07.2010 г. Договорът е имал действие между страните до 2016 г., когато е едностранно прекратен от Панайотов. След прекратяването на договора, ОББ АД начислила на Панайотов такса от 8, 44 лв. и лихва от 30 лв. за обслужване, тъй като е приела, че договорът не е прекратен валидно. През месец август 2016 г. Панайотов получил предсъдебна покана от "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД и през месец септември 2016 г. още едно такова известие за доброволно погасяване на това задължение. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 159, ал. 2 АПК реквизити. При издаване на акта не са допуснати съществени административно – процесуални нарушения. Посочил е, че спорът е за това, коректно, т. е. законосъобразно ли са подадени лични данни на страна по договор за кредитна линия на обработващия, без да е имало и няма доказателства за изрично писмено съгласие на страната. След анализ на мотивите в решението на КЗЛД, Общите условия /ОУ/ на ОББ АД, индивидуалния договор между Панайотов и банката, договора между ОББ АД и "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД съдът е приел, че не намира липса на изрично съгласие от страна на Панайотов за обработка на личните му данни. Решението на КЗЛД съдът е приел, за незаконосъобразно, като е посочил, че: 1. Има подписан договор за кредитна линия, с условията на които кредитополучателят се съгласява, вкл. и с разпоредбата на чл. 29 от договора при изпълнени реквизити – получени ОУ и полагане на подпис на сключения договор като гаранция и съгласие, че ОУ са известни и важими за договорните отношения, както и обвързващата им сила. 2. Не е възразена разпоредбата на чл. 47 от ОУ. 3. Обработването на лични данни е възникнало по необходимост при констатация на неизпълнение на договорни задължения, без значение основателно или не. 4. Приложими са условията на чл. 24 от ЗЗЛД, предвид наличието на писмен договор с уговорени клаузи по обработка на личните данни на задължени лица. Решението е неправилно. Съдът е установил фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, която не се оспорва от страните. Правилно е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът е относно обосноваността на решението и съответствието му с материалния закон, с оглед наведените касационни основания. Неправилен е изводът на съда, че оспорваното решение на КЗЛД е незаконосъобразно. С решение № Ж-659/2016 г. от 27.06.2017 г. КЗЛД, е обявила жалба рег. № Ж-659/24.10.2016 г. подадена от И. Панайотов срещу ОББ АД и "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД за основателна спрямо ОББ АД и е наложила на банката имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 с. з. В мотивите на решението на КЗЛД е посочено, че в чл. 47. 3 от предоставените от ОББ АД ОУ, е посочена хипотеза за предоставяне на личните данни на кредитни бюра, с цел събиране на вземания. В индивидуалния договор за кредитна линия от 06.07.2007 г. липсва клауза, уреждаща съгласието на физическото лице за предоставяне на личните му данни на трето лице. В чл. 29. 1 от договора за кредитна линия, кредитополучателят недвусмислено се съгласява с ОУ, в които съществува клауза, касаеща съгласието на физическите лица при предоставяне на личните им данни. Но с клауза в ОУ не е възможно администраторът да получи съгласие на физическото лице за обработване на лични данни и то да отговаря в пълнота на легалното определение съдържащо се в § 1, т. 13 ДР на ЗЗЛД. Този извод на административния орган е правилен. Неправилно съдът е приел, че подписвайки индивидуалния си договор, при връчени ОУ, кредитополучателят, в случай Панайотов, се е съгласил личните му данни са бъдат предоставени на трети лица. ЗЗЛД, в относимата му редакция – ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г., в чл. 4, ал. 1, т. 1 – 7 посочва кога е допустимо обработването на личните данни на едно лице. § 1, т. 1 от ДР предвижда, че "Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В случая спорът се свежда до това законосъобразно ли ОББ АД е предоставила личните данни на лице, неин клиент, на трето лице, за събиране на вземане на банката от това лице. Няма спор, че ОББ АД и третото лице "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД са администратори на лични данни и, че между тях има сключен договор – от 12.11.2014 г., по силата на които банката, в качеството на възложител възлага, а "Ей Ес Джи Кълекшън" ООД, в качеството на изпълнител приема, да извършва извънсъдебни действия за подпомагане на възложителя при събиране на вземанията му от негови длъжници. Разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, и на чл. 7, б. "а" от Директива 95/46 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни, изискват изрично, недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило своите данни на администратор на лични данни, за всяко предоставяне на данните му на трето лице. То следва да е предварително информирано от администратора за това по какъв повод и с каква цел ще се предоставят данните му на третото лице, за да може да извърши информирана преценка и да даде съгласие или да откаже. От това следва, че за всеки конкретен случай е необходимо изрично съгласие на физическото лице. Според § 1, т. 13 ДР на ЗЗЛД "Съгласие на физическото лице" е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. ЗЗЛД в § 1, т. 11 дава легално определение на понятието "Трето лице" - физическо или юридическо лице, орган на държавна власт или на местно самоуправление, различен от физическото лице, за което се отнасят данните, от администратора на лични данни, от обработващия лични данни и от лицата, които под прякото ръководство на администратора или обработващия имат право да обработват лични данни. В случая, както правилно е приела и КЗЛД изразеното в индивидуалния договор съгласие с ОУ на банката не означава даване на свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление за съгласие данните да се обработват от трето лице. Вярно е, че в чл. 29, ал. 1 от договора за кредитна линия сключен между ОББ АД и И. Панайотов на 6.07.2007 г. е предвидено, че неразделна част от договора са ОУ на ОББ АД, като с полагане на подпис под този договор клиентът потвърждава, че ОУ са му предадени и ги приема. Вярно е, че в ОУ, в чл. 47, т. 4 е предвидено, че на основание ЗЗЛД с подписването на Молбата и Договора за банкова карта картодържателят дава съгласие банката да предоставя лични данни на обработващ данните, с цел предоставяне на извлечение или осъществяване на контакт в случай на просрочие на задълженията на картодържателя. Но така даденото съгласие за обработването на личните данни не може да се приеме, че отговаря на законовите изисквания, доколкото посоченото в ОУ е много общо и не дава възможност на лицето, към момента на подписването на договора информирано да даде или да откаже да даде съгласие за обработване на данните му от трето лице. Следователно при настъпване на факти, обуславящи необходимостта от предоставяне на лични данни, предвид цитираните по-горе разпоредби е необходимо заявено изрично съгласие на физическото лице за всеки конкретен случай, като съгласие в настоящия казус не се установява да е давано от И. Панайотов. Съгласието на лицето с ОУ не може да се приеме за свободно изразено съгласие, тъй като липсва механизъм, чрез който лицето да подписвайки договора да изрази само несъгласие личните му данни да се предоставят на трети лица. Липсата на такава уредба означава, че лицата са принудени да дават съгласието си за обработка, само по силата на задължението да приемат ОУ, което противоречи на целта на закона, личните данни да се обработват само от оторизирани лица при нормативно установените условия и цели. Наложената имуществена санкция е законосъобразно определена, от административния орган в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД размер. С оглед изложеното решението на първоинстнционния съд, макар и валидно и допустимо, като неправилно – поради противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, ще следва да се отмени. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него ще следва да се постанови ново, с което жалбата на ОББ АД срещу решение № Ж-659/2016 от 27.06.2017 г. на Комисия за защита на личните данни да се отхвърли. Ответникът не претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не му се присъждат Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение