Решение № 3675 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2017 г.

Решение № 3675 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на началника на МП "П. В." за отмяна на решение № 11278 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 12626/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 1919 от 25.07.2014 г по адм. д. № 1077/2014 г на Административен съд - В. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и, които при решаването му не са били известни на страната. Иска отмяната на решението. Ответникът по искането за отмяна - "С. Б." ЕООД гр. В., представлявано от адв. К., оспорва молбата, като недопустима, респ. като неоснователна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 11278 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 12626/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е оставено в сила решение № 1919/25.07.2014 г. по адм. д. № 1077/2014 г. на Варненския административен съд. Предметът на спора е свързан с приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за определяне на окончателно антидъмпингово мито. В искането за отмяна административният орган твърди, че след влизане в сила на решение № 11278/28.10.2015 г. на ВАС, Съдът на Европейския съюз е постановил Определение от 15.11.2016 г. по дело С-222/2016 г, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от АС - В. в производството по делото "МИП-ТС" ООД гр. С. срещу Началника на М. В. В определението си СЕС е приел, че наложеното с чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти без значение от коя страна са изпратени, като същественото е стоките да са с произход от КНР. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С оглед на посочените доказателства, настоящият петчленен съдебен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 11278 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 12626/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 1919/25.07.2014 г., по адм. д. № 1077/2014 г. на Варненския административен съд, за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска, при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така, че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК, следва да се приеме, че постановеното Определение от 15.11.2016 г по дело С-222/2016 г на СЕС не представлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото постановяването му следва по време решението, чиято отмяна се иска. Искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав,