Решение № 13853 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2015 г.

Решение № 13853 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Гиргина Борисова Димитрова от гр. Твърдица срещу решение № 126 от 12.08.2015 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 288 по описа за 2014 г. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на Гиргина Димитрова срещу Решение № Р-Ж-П-19/16.10.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Разпореждане № МП-12222#1 от 27.08.2014 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което са отменени разпореждане № 0103896 от 19.12.1997 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.) и всички последващи разпореждания и е задължена да възстанови надвзетата пенсия, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Претендира се отмяна на обжалваното решение, като се сочи, че същото е неправилно. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Сливен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е разгледал жалбата на Гиргина Борисова Димитрова от гр. Твърдица срещу Решение № Р-Ж-П-19/16.10.2014 г. на Директорът на ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на й против Разпореждане № МП-12222#1 от 27.08.2014 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което са отменени разпореждане № 0103896 от 19.12.1997 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.) и всички последващи разпореждания и е задължена да възстанови надвзетата пенсия, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Прието е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Същият е приет и за материално законосъобразен. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване съгласно, която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В случая според ръководителят "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Сливен правилно е отменил свое разпореждане за отпускане на лична пенсия, като е извършил подробна преценка на конкретните обстоятелства - въз основа на представените към 18.08.2014 г. валидни удостоверения за трудов стаж е установил, че към датата на отпускане на пенсията - 19.12.1997 г. Гиргина Борисова Димитрова не е имала осигурителен стаж, достатъчен /съобразно действащите нормативи/ за отпускане на пенсия. На следващо място е посочено, че всички валидни документи, удостоверяващи правото на жалбоподателката на пенсия за изслужено време и старост са представени пред пенсионния, респ. административния орган на 18.08.2014 г. и с оглед императива на чл. 94, ал. 1 изр. второ, обосновано в оспорения акт е прието, че следва пенсията на лицето да се отпусне от тази дата. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Установените факти са оценени във връзка с правилно издирените и приложени материални норми, с оглед на които административният съд е направил верни изводи, че процесното решение на Директора на ТП на НОИ - Сливен представлява по своята същност валиден административен акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроцесуални правила. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. В случая в съответствие с данните по делото съдът правилно е приел, че е налице недобросъвестност от страна на Гиргина Борисова Димитрова, като не следва да се коментира твърдението на жалбоподателката, направено с касационната жалба, че липсва умисъл да получи неправомерна облага. Гиргина Борисова Димитрова не може да черпи права от свои неправомерни действия, насочени към постигане на облагодетелстващ я резултат, а в случая безспорно е установено по делото, че жалбоподателката не е работила реално в ТКЗС с. Бутан, което обосновава приложението на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Правилно съдът във връзка с разпоредбата на чл. 94, ал. 1, изр. второ е определил началния момент, от който следва да се отпусне пенсия на жалбоподателката, а именно 18.08.2014 г., датата на която са представени всички валидни документи доказващи правото й на пенсия. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение