Решение № 3664 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2011 г.

Решение № 3664 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, против Решение от 17.02.2011 г. по адм. дело № 84/2009 г. на СГС, Административно отделение, III Б състав, с което е отменен ДРА № 19-234 от 18.06.2001 г. издаден от ТДД гр. София, ДП "Люлин", мълчаливо потвърден от РДД гр. София в частта, с която на "Кобиз" ООД гр. София са определени допълнителни задължения за данък върху печалбата за 1999 г. в размер на 2287,26 лв. и лихви върху главницата в размер на 396,33 лв., както и данък за общините в размер на 1270,70 лв. и лихви върху главницата в размер на 220,24 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кобиз" ООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Илиева, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на СГС, като подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 12679/28.10.2009 г. по адм. дело № 5987/2009 г., ВАС, I А отделение е отменил решение от 02.02.2009 г. по адм. дело № 2151/2001 г. на СГС, АО, III Г състав, а делото е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество на спора, тъй като е счел за незаконосъобразни изводите на СГС за нищожност на ДРА № 19-234/01 г. При новото разглеждане на делото СГС е отменил ДРА № 19-234 от 18.06.2001 г. издаден от ТДД гр. София, ДП "Люлин", мълчаливо потвърден от РДД гр. София в частта, с която на "Кобиз" ООД гр. София са определени допълнителни задължения за данък върху печалбата за 1999 г. в размер на 2287,26 лв. и лихви върху главницата в размер на 396,33 лв., както и данък за общините в размер на 1270,70 лв. и лихви върху главницата в размер на 220,24 лв., като е приел, че същите са погасени с абсолютна давност. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. С процесния ДРА № 19-234 от 18.06.2001 г. на "Кобиз" ООД гр. София са определени допълнителни задължения за данък върху печалбата за 1999 г. в размер на 2287,26 лв. и лихви върху главницата в размер на 396,33 лв., както и данък за общините за 1999 г. в размер на 1270,70 лв. и лихви върху главницата в размер на 220,24 лв. В случая правилно СГС се е позовал на изтекла абсолютна давност за погасяване на установените с ДРА задължения. Съгласно чл. 140 от ДПК (отм.) с изтичане на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Пределният 10-годишен давностен срок по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) е започнал да тече на 01.01.2000 г., тъй като началото на срока е първи януари на годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение /в случая това е 1999 г./ и е изтекъл на 01.01.2010 г., поради което ревизираният данъчен субект не дължи определените му с ДРА задължения. В този смисъл е и трайната съдебна практика, поради което е неоснователно възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е отменил ДРА при липса на допуснати нарушения от страна на данъчните органи, както на процесуалните, така и на материалноправните правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба също не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,