Решение № 2499 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14584/2016 г.

Решение № 2499 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14584/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването против решение № 11894 от 07.11.2016 г. по адм. дело № 4272/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена Наредба № 19/22 декември 2014 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" ( Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12. 2014 г.). Изложени са съображения за недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебното решение, относими към касасионните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Посочени са нарушения при прилагането на чл. 130, ал. 3 от Закона за съдебната власт и чл. 186, ал. 1 от АПК, чл. 28 от Закона за нормативните актове, чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 3, ал. 1, т. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Ответникът [ЮЛ], [населено място], е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците [ЮЛ], [ЮЛ] и [ЮЛ] са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по жалба, подадена от [ЮЛ], [ЮЛ], [ЮЛ], [ЮЛ] срещу Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г. За да отмени оспорения подзаконов нормативен акт, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Този извод произтича от обстоятелството, че в административната преписка не е приложен доклад (мотиви) за приемане на наредбата, а само проект с кратък коментар на внесените с новия акт промени. Средства и начин за постигане на целта на промените не са посочени. Не са обсъдени възраженията и предложенията във връзка с приложението Медицински стандарт "Акушерство и гинекология". Не са изложени мотиви и за въздействието на новата наредба върху обществените отношения, които регулира и за съотвествие с правото на Европейския съюз. Липсва финансов анализ и обосновка, които да обезпечат всички изисквания и критерии, заложени в новата наредба. В нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност не са съобразени разходите, необходими за изпълнение на установените нормативни изисквания от лечебните заведения, които според чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите. Не е отчетена спецификата на предоставяните медицински услуги с оглед особеното значение на тяхната достъпност. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на пъвоинстанционното съдебно решение като постановено по недопустима жалба в хипотезата на чл. 159, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 186, ал. 1, във вр. с чл. 196 от АПК. Жалбата е подадена от четири сдружения - юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, които са организации по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 2 от ДР на АПК. В устава на всяко от сдруженията са включени цели и задачи, свързани със защита и подобряване на здравното обслужване на гражданите, осигуряване на подходящи условия и среда за функциониране на болничните заведения, развитие на пазара на медицинските услуги, създаване на устойчива практика по здравни въпроси и др. подобни. Поставените с уставите на сдруженията цели и задачи засягат всички аспекти на здравеопазването, между които и болничната медицинска помощ без оглед на конкретните заболявания. Правният интерес на сдруженията с нестопанска цел в обществена полза е обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени (ТР № 2 от 12.02.2010, т. по т. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС). Застъпеното от касатора становище за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба поради липса на предмет (чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 196 от АПК) е неоснователно. Оспореният административен нормативен акт не е отменен, а е изменен и допълнен (ДВ, бр. 37 от 17.05.2016 г. и бр. 94 от 25.11.2016 г.). Настъпилите изменения в наредбата не лишават жалбата от предмет и актът подлежи на оспорване заедно с последващите му изменения. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба от лица с правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Във връзка с изложените от касатора съображения за неприложимост на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) следва да се има предвид, че допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от същия закон определя като "стопанска дейност" всяка друга дейност извън изброените, която се осъществява с цел печалба. Издателят на нормативния акт е длъжен да извърши предварителна оценка за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, като отчита спецификата на регламентираната дейност, включително и в случаите на засилен административен контрол. Развитите в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) се преценяват като изцяло неоснователни. На основание чл. 28, ал. 2 от ЗНА (ДВ, бр. 46 от 2007 г.) мотивите, съответно доклада към проекта на нормативния акт, които се внасят за обсъждане и приемане от компетентния орган, следва да съдържат следните данни: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая е установено, че докладът не е мотивиран по критериите на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗНА. Приложените лаконични мотиви се отнасят не само до процесния, но и до други медицински стандарти. Причините, наложили отмяната на действащата към 04.12.2014 г. Наредба № 12 от 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", приета няколко месеца по-рано и обн. в ДВ, бр. 66 от 2014 г., не са ясни. Не са ясни и данните за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По делото е приложен протокол - решение № 25 от заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването, проведено на 02.12.2014 г., в който не е отразено обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения съгласно изискването на чл. 77 от АПК. Не са зачетени принципите на обоснованост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност (чл. 26, ал. 1 от ЗНА). Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, които компрометират правната сигурност и подзаконовата регулация, лишават издадения акт от обосновка и препятстват съдебния контрол за законосъобразност. Като е приел, че оспореният административен нормативен акт е издаден при съществени процесуални нарушения и го е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответниците по касация за присъждане на направените разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 400 лв. за всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,