Решение № 7889 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2008 г.

Решение № 7889 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Ловеч против Решение № 76 от 13.06.2008 г., постановено по адм. дело № 26/2008 г. по описа на Административен съд - Ловеч, в частта, с която са отменени негови заповеди № 276/25.01.2005 г. и № 1709 от 03.12.2007 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде отхвърлена първоначалната жалба против двете заповеди, които са законосъобразни. Подробни съображения са изложени в представената от процесуалния представител на касатора - адв. Панталеева писмени бележки. Ответникът - Лалка Вачева Ангелова, чрез пълномощника си адв. Янев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Сашо Симеонов Ангелов и Миладин Цветанов Марков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че след анализ на доказателствения материал съдът е извел обосновани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на оспорените две заповеди № 276/25.01.2005 г. и № 1709/03.12.2007 г. на кмета на община Ловеч с правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с които на ползвателите Миладин Марков и Симеон Симеонов е признато правото да придобият собствеността върху предоставените имоти. Основателно е прието, че при издаване на процесните заповеди е допуснато нарушение на административната процедура, предвид липсата на каквито и да било мотиви, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗАП (отм.) за първата заповед и съответно по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за втората. Такива не се съдържат и в придружаващите ги документи, конкретно в протоколите на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което препятства възможността за осъществяване на ефективен съдебен контрол. Непосочването на фактическите основания в оспорените заповеди, както и липсата на такива в протоколите на комисията, се явява пречка да се прецени дали ползвателите са такива по § 4а, ал. 1 или ал. 5, или по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на първата от цитираните заповеди правилно съдът е отбелязал и съществуващата неяснота относно наличието на изградена в имота сграда и дали същата попада в хипотезата на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като недостатък на административния акт е и непосочването на наследниците на собственика с възстановено право на собственост. Следва да се споделят и подробно изложените мотиви на съдебния състав относно незаконосъобразността на втората от оспорените заповеди, тъй като правното основание за издаването й касае влезлия в сила план за новообразуваните имоти, по който начин недопустимо са смесени две различни по характер и същност административни производства. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Ловешкия административен съд е образувано по жалба, подадена от Лалка Вачева, против Заповед № 1859/28.12.2007 г., Заповед № 276 от 25.01.2005 г. и Заповед № 1709/03.12.2007 г. на кмета на община Ловеч. С първата заповед са съобщени цитираните втора и трета заповеди, поради което съдът е приел, че същата не съставлява индивидуален административен акт, има само уведомителен характер и по отношение нея е оставил жалбата без разглеждане, а производството е прекратил като недопустимо. Решението, в тази част имащо характер на определение, е влязло в сила. С оспорените две заповеди, кметът на община Ловеч, на основание § 62, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признал правото да бъде придобита собствеността от ползувателите Миладин Марков и наследниците на Симеон Симеонов, съответно върху имот № 170, в м. "Синан тепе", при описани граници, без площ и имот № 537.172 по ПНИ за същата местност с площ от 60 кв. м, при описани граници, при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е изследвал заповедите и протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и е констатирал, че в същите липсва посочване на фактическите основания, въз основа на които са издадени заповедите. В протокола на помощния орган липсва изобщо посочване на факти и излагане на становище относно въпросите, по които съгласно § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ комисията дължи произнасяне. В протокола се сочи само името на ползувателя, както и номера на молбата му и декларираното обстоятелство, че земята, за която е искането е единствена за лицето. Както в протокола, така и в оспорените заповеди липсва обсъждане налице ли са основанията за признаване правото да се придобие собственост - наличие на надлежно предоставено право на ползване, а в цитираната хипотеза на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ налице ли е сграда, съгласно § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, до кой момент е реализирана същата. В първата заповед на кмета липсва посочване на площ на имота. И в двете заповеди липсва посочване на бившите собственици. Втората заповед е позована на влезлия в сила ПНИ. При тези данни съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, но при нарушение на изискванията за форма, липсват мотиви и посочване на фактическите основания за издаване на акта, както и същите са постановени при нарушение на производствените правила - на практика липсва произнасяне на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като лаконичното съдържание на протокола е равносилно на липса на произнасяне. Ето защо е отменил заповедите на кмета и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно, като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила. Констатациите на съда и правните му изводи са напълно правилни относно това, че действително както в протокола на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и в издадените заповеди липсва посочване на фактическите основания, послужили за издаването им, липсват мотиви и до известна степен конкретизация на имота по Заповед № 276/2005 г. Съдът обаче е следвало след като е приел незаконосъобразност на оспорените заповеди и е постановил отмяната им да се произнесе по съществото на спора, като събере съответните доказателства за наличието на основанието по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е посочено в административните актове. Вместо да се произнесе на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът е постановил връщане на преписките на административния орган за ново произнасяне. В случая от данните по делото е видно, че и двамата ползуватели са с надлежно предоставено право на ползване по актове, включени в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - приложени са съответните удостоверения, заявили са искането си за трансформация на правото на ползване в право на собственост в срок. Следвало е да се установи, в това число и чрез назначаване на техническа експертиза, дали в имотите са реализирани сгради до 1991 г., отговарящи на изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Молителите са декларирали наличието на сгради, но характера им е следвало да бъде установен, тъй като в тази насока липсва обсъждане, както от комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и от административния орган. По делото е представено разрешение за строеж - № 97/1990 г., относно сградата в имота по Заповед № 276/2005 г., но същото касае стопанска постройка. Посочените обстоятелства и съответствието на евентуалните постройки с изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ е следвало да бъдат установени. В касационната жалба обаче липсва оплакване за допуснати процесуални нарушения, не е оспорено постановеното връщане на преписките за ново произнасяне, както и не е направено искане след отмяната на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо настоящият състав не може да коригира постановеното решение в тази му част. Впрочем в касационната жалба поначало липсва посочване на пороците на решението и същите се извличат с тълкуване на изложеното в обстоятелствената част, тъй като в нея всички доводи са за обосноваване законосъобразността на отменените заповеди на кмета, а не сочат пороци на решението. Възражението, че фактическите основания могат да се извлекат от данните в преписката, поради което не е налице нарушение, както е приел съдът, не може да бъде споделено. Кметът на общината дължи установяване на всички релевантни факти, обсъждане на същите и излагане на мотиви относно фактическите и правни основания за постановяване на акта. В случая липсва установяване на част от релевантните факти, липсва обсъждането им, както в протокола на помощния орган, така и в самия акт. Изводите на съда са правилни, че е налице нарушение на административно-производствените правила и на изискванията за форма на акта. Несериозно е твърдението, че след връщане на преписката не би могъл да се събере същия персонален състав на помощния орган, който да се произнесе. Посоченото не е нужно и никъде съдът не е вменил такова задължение на органа - да се произнесе същата като състав комисия. Помощният орган може да бъде свободно формиран по преценка на органа, така че да отговаря на изискванията на приложимия ред по § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При новото си произнасяне помощният и административният орган следва да вземат предвид и изричното заявление на ползувателя Миладин Марков за отказ от искането за трансформация на правото на ползване. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба пороци - необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,