Решение № 3507 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2017 г.

Решение № 3507 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 13.07.2017 г. по адм. д. № 651/2017 г. Пловдивският административен съд е обявил за нищожна заповед № ДК-02-ЮЦР-14/1.09.2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на РДНСК Южен централен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба Х. А. А. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на началника на РДНСК Южен централен район е наредено премахване на незаконен строеж "Дървен навес - тип заслон, находящ се в поземлен имот с идентификатор 70737.13.12 по КК и КР на с. С. връх, община Асеновград.. Пловдивският административен съд е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Процесният строеж е постройка на допълващо застрояване . Сгради са строежите на основното застрояване с различно предназначение. Строежите на допълващото застрояване са постройки съгласно чл. 37 и 41 ЗУТ. В разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" законодателят има предвид само сгради или строеж, който представлява такъв на основното застрояване на поземлените имоти. Няма предвид постройките на допълващото застрояване. По тези съображения е приел, че не е налице хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ. Строежът не е първа категория и заповедта е издадена от орган при липса на материална компетентност. Върховният административен съд приема, че жалбата пред Пловдивския административен съд е била процесуално допустима. Процесната заповед не е била съобщена по предвидения в АПК ред на ответника Асенов. Съобщението за нея е направено по реда на § 4, ал. 2, изр. 2. Няма доказателства, които да установяват, че Асенов е бил с неизвестен адрес или че не е намерен на посочен от него адрес. А. орган е следвало да съобщи заповедта чрез изпращането на съобщение до лицата, които са заинтересувани страни, включително и до жалбоподателя пред първата инстанция. При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона. В чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ законодателят е предвидил две хипотези, при наличието на които строежът е първа категория: недвижими културни ценности с категория "световно значение" и категория "национално значение", както и сгради в границите на охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизираните територии. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) недвижимите културни ценности със световно значение са вписаните в Списъка на световното наследство, а тези с национално значение са археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната. В чл. 50, ал. 3 ЗКН е посочено, че статут на археологически резервати по ал. 1, т. 2 от същата разпоредба се определя с този закон, като те са посочени в приложението. Процесният строеж се намира в имот, който попада в охранителната зона на археологическа културна ценност с национално значение "Тракийско скално светилище Белинташ" съгласно заповед на министъра на културата № РД9Р-0002 от 19.Х.2010 г. Посочената културна археологическа ценност с национално значение не е от категорията на археологическите резервати по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗКН и не представлява културна недвижима ценност с национално значение по смисъла на този закон . Това е така, тъй като тази археологическа ценност не е включена в в приложението към закона по чл. 50, ал. 3 ЗКН. По същите съображения не попада в първата хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" - недвижима културна ценност с национално значение. Законосъобразно и обосновано е прието от Пловдивският административен съд, че не е налице и втората хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ - сграда в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизираната територия. Процесният строеж попада в имот, който е в охранителна зона на археологическа недвижима културна ценност. Извън урбанизираната територия е, тъй като по вид имотът представлява "земеделска зема". Не е налице другата кумулативно предвидена в закона предпоставка - строежът да представлява сграда. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. С разпоредбите на чл. 37 и чл. 41 ЗУТ се регламентира, че основното застрояване се осъществява със сгради със съответното предназначение, а допълващо застрояване с постройки със съответното предназначение. Изрично законодателят е предвидил в посочената по-горе норма строежът да е от вида на основното застрояване - сграда, като не е използвал общото понятие "строеж". Решението на Пловдивския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. РДНСК Южен централен район следва да бъде осъдена да заплати на Х. А. А. разноски по делото за тази инстанция в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд